Процесът

Постепенно загубих търпение да дебна светлината, да търся средата. Днес ме интересува не да чакам да се получи снимка, а да направя така, че да се получи. И границата между двете е много интересна.

Имам асистентка, която работи на пълен работен ден за мен. Прави кастингите, обикаля света, ходи по концерти, хардрок фестивали и училища по изкуства и ми намира модели. Обичам да снимам артисти и деца, които се занимават с музика.

Около 99% от хората на моите фотографии са артисти, музиканти и се занимават с нещо, изискващо креативност. Отделям по 2-3 часа и повече на всеки. Случва се да правя по 1500-2000 снимки на отделен модел. Прекарвам този, който ми позира, през всякаква активност: танцуване, бягане, скачане на мини трамплин, ходене, говорене, сядане, ставане, карам го да прави физиономии – давам му картончета, на които са написани различни състояния, като „ревнив“, „изненадан“, „скромен“.

Не обичам да работя с професионални модели. Най-добри са хората, които никога не са позирали. Питат: „Наистина ли искаш да снимаш мен?“, и е възхитително да гледаш потенциала им и мощното им присъствие. И как нямат щампи в главата си как точно да застанат, за да изглеждат по определен начин. Любимо ми е.
Повечето са на колежанска възраст. Обичам я. Толкова са оптимистични, вълнуващи. За тях всичко е възможно и тази чувствителност и енергия се предават на работата ми. Напомнят на моите братя и сестри, когато бях дете.

Голите хора

За мен най-хубавата част от работата ми е да снимам хората голи. (смее се) Обичам да гледам телата им. Когато снимаш голи, има едно изключително чувство на свобода. То може да бъде достигнато само като освободиш някого от изградената му чрез дрехите идентичност. Много обичам, когато някой позира гол за първи път – начинът, по който притеснението напълно изчезва и си способен да се докоснеш до тази невероятна свобода. Това също така създава и онези мигновени връзки между хората по невероятен начин. Няма нищо по-съблазнително от спонтанната емоция – срамежливост, неувереност, неудобство... Те са много примамливи, когато не са фалшиви. Получавам и много имейли – хора от цял свят ми изпращат свои голи снимки – майки, татуирани хора, нудисти, модели.

Фотоапаратът

спаси моя живот. Ако не снимах, може би щях да съм умрял от свръхдоза или нещо подобно. Можех да го използвам като бариера, особено в по-ранната ми документална работа. С времето започнах да отделям личния от професионалния си живот. И мисля, че сега нещата са доста добре – приятелите не присъстват на снимките ми. Мога да излизам и да се забавлявам, да правя каквото искам, без да нося камерата със себе си. Повече няма да снимам себе си и гаджетата си, докато правим секс. Сега плащам на модели, имам продуцент и екип.