Ако става дума за показване, няма по-големи рекордьори от героите в миналогодишния ВИП Brother. Тия хора си показаха всичко, дори малко отгоре. Тошко Славков беше направо анатомично откровен, жалко че при излъчването по телевизията въпросната му част беше замъглена и не разбрахме да се гордеем ли трябва, или да страдаме от размера на тоз български юнак. Албена Вулева и майка й Захажаева пък се показаха като боркини за истината. Тяхната борба заинтригува и психиатричната общност. Учените дори смятат да учредят нова диагноза „вулевизъм“, близкородствена на Синдрома на Турет, свързван предимно с неволните ругатни и неуместните коментари, които страдащите от него произнасят натрапчиво.

Не можем да не кажем две думи за светския живот у нас през 2014-а, ще рече някой, че не го следим. Освен трагичната по шекспировски раздяла на Мика Стоичкова и Иво Аръков, драматизма в двойката Асен Блатечки – Диляна Попова, разпада на любовта между Люси Дяковска и Камелия и факта, че Веско Маринов има нова изгора, в очите ни се наби както винаги благотворителната дейност на лорд Евгени Минчев. Събраните средства от организирания от него конкурс „Бизнесдама на годината“ бяха предоставени на Британския кралски легион в полза на ветераните от войната. Боже, кралските ветерани пази!

Също и паметта на Ив Сен Лоран от опитите да се направи филм за него. И двата, които видяхме през 2014-а, не успяха да ни развълнуват така, както модата му продължава да го прави.
От филмите, които си струваха през миналата година, единият е „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“ на Андрей Кончаловски от „Киномания“. В него главният герой показва снимки от архива си и обяснява за едната: „Тук се боря с водката“. И добавя: „Тя победи“. Другият беше документалният за легендарния филмов критик на „Чикаго Сън Таймс“ Роджър Ебърт с продуцент Мартин Скорсезе. Джийн Сискол, също филмов критик, с когото Ебърт работи дълги години за телевизията, а отношенията им са между приятелството и омразата, казва за колегата си: „Той е задник. Но моят задник“. Ето това е, което можем да кажем и за 2014-а. Беше просто моята, вашата, нашата година. В нея водката, любовта, животът победи.

От 2014-а харесахме:

- Изложбата на Роден в София
- Златния медал на ансамбъла ни по художествена гимнастика от Световното в Измир
- Чантата - бутилка от парфюм на Chanel 5
- Перфектната извивка на телевизорите Sony
- Завръщането на кадифето Веждите а ла Кара Делевин
- Веждите а ла Кара Делевин
- Световното по футбол (без прическите на Неймар и Балотели)
- Доброволците по време на наводненията
- BB, CC, EE кремовете
- Дървените чанти на Михаела Генева
- Шаловете „Шевица“ на Гергана Станкова
- Тапас тенденцията в кулинарията
- шоколадовия Baileys
- Сухите шампоани и co-washing – измиване само с балсам
- Питикюра – специалните грижи за подмишниците
- Плитките
- Смути тенденцията
- Идването на Сесилия Атиас в България
- Концерта на Андреа Бочели в София
- Участието на „Лудогорец“ в Шампионската лига
- Дневниците на Милица Гладнишка, в които пише неща като: „Ако ям хляб, то да е два пъти на ден, и то по една филия сухар“
- Изказването на Орлин Павлов, че обича жените без лед – неподправени
- Признанието на Исабел Алиенде, че с мъжа й са женени вече 26 години, защото не се поправят един другиго
- Райна Кабаиванска, която ни преподаде урок по младост

Да ни е честита 2015 – годината на Овцата! И дано Овцата ни да е по-добра от Овцата им!