Как би изсвирил този епизод от живота си – VIP Brother?

Като дует между Рахманинов и Шопен. Рахманинов е много мащабен, понякога арогантен, агресивен, ентусиазиран, борбен, напомнящ Александър Македонски. А Шопен е нежен, ефирен, колко любов има в него, колко страдание. И в същото време безпристрастен.

И всичко това се съвместява в съда Иво Аръков?

Аз мога да бъда много противоречив. Възможно е да съм бил какво ли не в предишни животи. Човек трябва да премине през всичко. Да бъде най-жестокият престъпник. Най-унизеният просяк. Най-великият крал. Най-обърканият лицемер.

Ти си на 26. Кога според теб момчето става мъж?

Може да стане и на 12, зависи как му го поднесе животът. А може и да живее с мъдростта си от предишен живот и да надгражда и в този. Мъдростта определя мъжа, не възрастта.

Започнах живота си на 12. Тогава започнах да помагам на семейството си, да изкарвам пари. Помагах на възрастни хора. Имат например мандра или трябва да се оберат черешите (Иво е роден и израсъл в Белослав, живял е за кратко и в Ростов на Дон – б. а.). С приятелите ми обичахме да се изживяваме като бизнесмени... Брали сме орехи и след това ги продавахме. Големите тежкари. Черпехме с лимонада половината квартал.

Кога започна да живееш сам?

Без моето семейство – на 17, тогава дойдох в София. Абсолютно всичко ми беше трудно. Липсата на близки, на приятели. Нещо те е разчувствало и няма с кого да споделиш. Чувстваш се уязвим. Имаш дупка под себе си. Мислиш дали ще пропаднеш, или ще се научиш да летиш. Аз срещнах правилния професор и той ме научи да летя. Атанас Атанасов.

Откъде извира неспокойствието у теб? Имаше успешни роли в киното, телевизията, в театъра. И изведнъж заряза всичко заради... химера някаква.

Сега е възрастта, в която да поемам рискове, да правя грешки, да доказвам, че или наистина съм глупав, или пък умея да рискувам и да печеля. Ако вчера бях на 18, 19, 20 и играех в Народния театър и беше уау, то след 2-3-4 години нещата започнаха като че ли да спихват, да слизат надолу. И това ме озадачи. Не бях готов да слизам надолу. Аз исках да надграждам, да работя още. След като дълго тъпках на едно място, се почувствах все едно съм на 45 години и няма да постигна никакъв успех.

Ти вярваш ли, че в Америка би имал добра кариера?

Вярвам за абсолютно навсякъде. Човек, ако не вярва, що живее.

Има ли български актьор, който да е успял там?

Имам приятели, които може и да не са стигнали на първа линия като популярност, но малко по малко нещата им се случват. Говорил съм с Башар Рахал и той ми разказа каква е неговата история. Той е характерен типаж, наподобява онези тъмнокожи момчета... И отива в Щатите в кофти период, след 11 септември. Влиза в среда, където така го виждат.

Ти имаш ли чужд агент?

Това може да стане, като обикалям агенции и се представям. Здравейте, аз съм еди-кой си. Това съм направил досега. Ето това ми предстои.

Къде мислиш да отидеш?

Навсякъде. ЮАР, Москва, Италия, Испания, Щатите.

Няма ли да ти липсва театърът?

Липсва ми през цялото време. Това е болка, която не се компенсира. Това е все едно да бъдеш на хиляди километри от човека, когото обичаш.

Какво ти каза Мариус Куркински, когато напусна „Лодка в гората“?

Нищо. Никой не се почувства в позиция да ме разубеждава. Аз бях твърдо решен.

С какво един бивш свръхзает човек си запълва времето? С разбиване на женски сърца ли?

Не съм разбивал сърца.

Реномето ти е на мъж, замесен с известни жени.

Това го правят определени журналисти. Ако искате някаква информация за жените край мен, питайте жените, които говорят, че са били с мен. Нека те да ви кажат. Не ми харесва да бъда известен заради хората, които познавам. Стига толкова. Няма повече. Ако срещна жена, която наистина много обичам, ще си взема много сериозна поука. Никой не бива да вижда, да чува и да знае.

Това е част от бизнеса ви. Хората искат да знаят всичко за известните хора.

Не, те не искат да знаят всичко. Те искат да знаят, че съм повърнал в еди-коя си дискотека. А не кога имам премиера.

Не е точно така. Те искат да чуят и някаква хубава любовна история.

Дадох им я. Какво направиха?! Сринаха ме. Тя била тъпа, аз съм бил тъп, користен. Няма повече да коментирам.

Може би в Академията трябва да ви учат как да се справяте със страничните ефекти на известността.

Там те учат на всичко. Но рецепти няма. Някои актьори се справиха. Ники Илиев или Деян Донков. Те успяха да се оправят в такава среда и да останат с любовта си. ОК, браво на тях. Аз не успях. Намесват се в най-интимното ти пространство, сочат те с пръст. Какво трябва да направиш? Казах не, не е така, някой повярва ли ми? Не. Няма любовна епидемия. Хората не се заразяват от любов, а от омраза и лоши чувства. Но еволюцията е частен случай, а аз искам да еволюирам. Да надграждам с всеки изминал ден.