Харесахме Иво още в студентския му дебют с „Кецове“, след това и в „Козата или коя е Силвия“, поставена от Явор Гърдев в Народния, и „Лодка в гората“ – от Мариус Куркински в Малък градски театър. Точно от „Лодка в гората“ Иво си тръгна смущаващо скоро след премиерата и заяви, че ще си търси актьорския късмет в Щатите. Тогава той беше в разгара на връзката си с Мика Стоичкова. Срещаме се с него веднага след излизането му от VIP Brother.

Какво правиш оттук нататък?

Малко спокойствие и концентрация. Взимам си творчески отпуск. За момента нямам кино проекти, със сигурност нямам планове да се връщам към театъра, докато не си променят политиката*. Ще се погрижа за здравето си, искам да коригирам килограмите, да вляза във форма. Другата седмица си слагам брекети. Намерих го за правилния момент, в който съм абсолютно свободен от ангажименти.

Експериментът VIP Brother беше...

…Много яко предизвикателство. Грешката ми беше, че се забавлявах, не го приемах на сериозно. Затова ме изкараха човек, който е безхарактерен, не застава зад думите си. Това е игра...

Не вярвам, че човек някъде може да стои два месеца и да играе през цялото време.

Не може. Но има монтаж, материал, който се преработва.

Определени черти излизаха напред. Ето, ти не призна на Йорданка Христова, че си писал характеристиката й.

Напротив, признах си. Тогава в изповедалнята казах на Биг Брадър, че в момента не се чувствам в кондиция да разговарям с някого, да се аргументирам. Казах още – какъв е смисълът да съществуваме, ако не можем да поправяме грешките си. Това никой не го излъчи. Излъчиха само материала, в който се разлигавих и обясних всичко с махмурлук.

Не прозвуча сериозно, но те показаха това, защото е най-колоритно. И Уош, и Йорданка Христова не застанаха зад думите си. А после – аз съм се бил определил с това. На следващата сутрин си направих кафе, бях много свеж и бодър, исках да разговарям. И казах – Данче, първото писмо, което прочете, аз го написах. Ако искаш да говорим защо съм го написал и да разсъждаваме, няма проблем.

Би ли изиграл някого от съквартирантите?

Людмила. Тя е изключително колоритен човек. Хвърля ви въдицата, вие захапвате и тя тегли. Не виждате как сте под неин контрол през цялото време. Много добър провокатор. Опита и при мен, но не стана.

Имаше и друга нишка при теб. Историята с Ива Екимова. От екрана излезе, че завъртя главата на Ива и след това се дръпна.

Не съм искал да завъртам ничия глава. Прегръщах се с абсолютно всички жени в Къщата, защото ми беше приятно да си разговарям с тях. Не флиртувах, за да получа някаква сексуална облага, а просто защото ми харесваха. Минава например Ели Гигова и аз й казвам: „Ели, изборът ти на клин днес е прекрасен.“ Искам да усмихвам хората.

Но след излизането си Ива имаше проблем да обяснява тази история.

Не можеш да забравяш къде си, че те снимат камери и да не знаеш какво говориш.

Какво те кара да се влюбиш в една жена?

Харесвам жени, които могат да направят смислено изречение. Ако ме питаш каква жена би ме привлякла сексуално, веднага мога да ти кажа. Елена Кучкова може да постигне това – първа фаза. Да удовлетвори сексуално, но не и духовно. Жената трябва да ми бъде приятел. Да ми бъде и като майка, и като сестра. Като любовница и като случайно срещната непозната. За да има огън, страст.

Срещал ли си такава жена досега?

Все нещо куца. Ако я има майчината грижовност, липсва приятелството. А то е – не върви пред мен, защото може да не те достигна. Не върви зад мен, защото може да не те видя. Върви с мен, до мен и бъди приятел. Има един критичен момент, в който единият изостава и другият трябва да прецени дали да забави крачка. Другият вариант е, когато единият казва – моят път е в друга посока. Няма нищо лошо в това. Въпросът е да има разговор.

Почти обрисува връзката си с Мика.

Не само от една връзка, изхождам от опита си. Аз съм нараняван много, но се опитвам да извлека позитивното и градивното, защото искам да продължа живота си съзнателно. Не искам да попадам в мъгла от чувства, от емоции и неяснота.

Освен че сериозно размишляваш, свириш на китара и пиано.

Пианото вече съм го забравил.