Гергана Станкова е завършила графичен дизайн в Прага, учила е и английска филология в СУ. Работи като артдиректор в рекламна агенция DDB. Преди около 2 години малко случайно – докато седи в мелнишка механа, забелязва красотата на българските шевици. И решава, че иска да работи с тази красота, като избегне балкантуристкото й банализиране и я преведе на съвременен език. Така се ражда брандът „Шевица“ (shevitza.eu), който се превърна в изненадващо приятна новина със своите шалове, чанти и 3D бижута.

Гергана започва да издирва книги с шевици – основно от антиквариати, и да дигитализира мотивите. „В САЩ се водят спорове доколко е етично да се дигитализира художественото наследство на индианците. Според някои това ще доведе до комерсиалното му използване от големите модни брандове“, казва Гергана. Нейното мнение е, че шевиците, като наше общо наследство, си струва да бъдат извадени от тишината на фолклорните сборници и музеите, „за да бъдат носени. Всеки ден.“

Освен че издирва шевици – най-много я впечатляват със сложността си работите от Самоков и Македония, тя търси и подходящ плат и печат за шаловете. След дълги митарства се спира на корейска полиестерна коприна, която пада меко. Първоначално копира оригиналните шевици, променяйки единствено отделни цветове и подредбата на мотивите, прави ги калейдоскопични.

После открива книгата на Иван Коев от 1952 г. „Българска везбана орнаментика“ и си дава сметка, че жените, везали някога, не са копирали дословно фигурите и мотивите: „Разбрах, че имам право да променям. Последните 100 г. шевиците са спрели да се развиват, аз мога да ги направя да изглеждат съвременно и адекватно.“ Една след друга се появяват четири колекции шалове. Първата е с геометрични фигури от различни краища на България, втората – с човешки фигури от Самоковско, третата – с животински силуети, а четвъртата – с казанлъшки рози.

Най-смелата й интерпретация са фигурите на животни, които са малко поп, малко 8bit, малко псевдо 3D, но и те са озаглавени с езика на фолклора като „Бръмбари“ и „Най-малите кончета с борчето“.

След шаловете Гергана пуска чанти с принтове и 3D бижута от гъвкава пластмаса с човешки фигури. Сътрудничи си с дизайнерката Стела Атанасова, която прави с нейни десени миниколекция бански, парео и рокли (vivastella.wix.com/viva), и с бранда „Шарка“ (facebook.com/sharkatiles) за създаването на фаянсови плочки.

За зимата Гергана имаше намерение да пусне серия ръкавици с шевици, но вместо това се появиха шаловете от вълна и акрил, дълги 2 метра, така че добре да се омотават около врата в студеното. За мотива им казва: "В етнографския музей на Варна попаднах на една престилка от народна носия - красива, със сложна композиция и причудливи фигури. Можеш да се изгубиш, ако решиш да прочетеш историята, която те разказват. При всеки поглед ще откриеш нещо ново. Знаех, че тази престилка заслужаваше повече. За това реших да й посветя цяла колекция - Kолекция V."