Малките неща правят разликата
Little things е името на един нов ресторант на най-артистичната улица на София – „Шишман”
Анета Дженева 25 November 2014
Старата двуетажна къща във вътрешния двор на №37 крие история, достойна за сценарий на филм. Някога фамилна къща на заможен мъж, тя преминава в ръцете на народната милиция след 9-ти септември и след стрелба, в която падат убити, както се твърди, петима полицаи и собственикът на къщата. Първата работа на новите й господари е да отрежат до корен старата глициния, която обвива стените. След справедливото връщане на този дом на наследниците глицинията изведнъж започва да расте и днес е прегърнала боядисаните стени на дома, превърнат в ресторант. Свободният дух отново се е върнал тук с една премерена артистичност и домашна топлина.
Малките неща в интериора – живите цветя, естествените материали, детайлите, семплите мебели и балкончето за пушене, потънало в зеленина, правят разликата. Тук атмосферата е почти домашна – без претенции, без безсмислената натруфеност и модерна анонимност, по която се увличат повечето нови софийски ресторанти. И храната е такава – проста, вкусна, обилна. Има обедно меню на добри цени, иначе цените са над средните. Тук можете да хапнете домашни кюфтета, но и грилована сьомга върху канапе от басмати, или салати с интересен дресинг и запечено козе сирене. Можете да пиете просто чай от шипки или греяно вино с канела, или пък да си поръчате прекрасна чешка бира. Добре подбрана музика, добре подбрана публика. На двата етажа на ресторанта има малки стаи, в които може да се усамотите с компанията си. А през лятото едно типично софийско дворче ви чака под звездите.
Статията Ви е добра, Анета, но има нещо, в заглавието, което мен поне ме дразни: "Малките неща правят разлика" е директен превод от английски и то грешен. На български, правилният превод е: "Малките неща се различават", но дори и това, по мое мнение, е грешно в контекста на статията. По-скоро трябва да е "Малките неща имат значение".
Сигурно сте прекарала значителна част от съзнателния си живот в англоговоряща среда и в тази връзка разбирам напълно какво значи да трябва да ставаш и да лягаш на английски, до степен, в която ти става почти майчин. Но съм изненадана, че е нямало редактор, който компетентно да се е намесил. Това е. Просто твърде често попадам на статии, в които българският играе ролята на превод.