Флотилия от рибарски лодки, наети от папараци, е обсадила този малък, около километър дълъг и доскоро див остров в Йонийско море, на запад от крайбрежието на Гърция. По бреговете му е разположена охрана от 200 души, която държи лодките и „водолазите”, всъщност маскирани папараци, на почетно разстояние от острова. Охраната на самолетната площадка вече е наредила на хеликоптер, нает от пресата и кръжащ над острова, незабавно да се отдалечи. На частното пристанище е акостирала една от най-луксозните яхти в света, шестата по големина (първите пет принадлежат на крале и президенти) – „Кристина”. Потънала в цветя и светлини, с червена пътека на мостика и хидроплан, готов да излети и изпълни всяка поръчка на собственика Аристотел Онасис. Само след минути той ще се отправи към малката си частна църква, огряна от стотици свещи, за да сключи православен брак с принцесата на Америка Жаклин Кенеди.

Годината е 1968-а. Предбрачният договор е вече подписан. Сред 173-те клаузи е записано, че Джаки не е длъжна да му роди дете. Ако Онасис я напусне, ще й плаща по 10 млн. долара за всяка година от брака. Ако Джаки реши да го напусне, ще получи само 20 млн. долара. В случай че Онасис умре пръв, тя ще получи 100 млн. долара. Записани са и „джобните” й пари: по 7000 долара за фризьори, масажисти, козметици, по 10 000 за дрехи, още 6000 за бодигардове. Месечно, разбира се.

Джаки се появява в къса дантелена рокля от Валентино, на ушите й греят огромни рубини във формата на сърце, сватбеният й подарък. Онасис е в тъмносин костюм и червена връзка. Тя е на 39, той е на 62. „Джаки, как можа?!” – заглавията в американската преса са безпощадни. Ватикана не одобрява този брак – Джаки е католичка. Америка също не одобрява Онасис, съден за данъчни измами в родината на убития президент Кенеди. Освен това е разведен, женкар, а кланът Кенеди го намира за вулгарен и парвеню. Публична тайна е, че е имал кратка връзка със сестрата на Джаки – Лий Радзивил, омъжена за принц. Само месеци преди Джаки да стане Онасис, е убит и Боби Кенеди, братът на президента и най-близкият човек на Джаки. И все пак...

Джаки и Ари – дали не е любов?

Онасис среща Жаклин и Джон Кенеди в началото на 50-те. Кани ги на яхтата си и дълго говори с Джон. Но намира време да разведе Джаки, за да й покаже своята гордост – 325 стъпки дългата яхта. Показва й мозайката, копие на фрески от древен Крит. С едно натискане на копчето мозайката потъва и отваря място на голям басейн. Деветте апартамента, кръстени на гръцки острови, са с огромни бани с позлатени кранове във формата на делфини. Край камината стоят златни лъвове от Древен Китай. Безценна колекция картини, сред които любимият на Ари Ел Греко, нефритена статуя на Буда, фонтани, стъклен покрив и бална зала за двеста гости на яхтата са гордостта на корабния магнат. Но най-голямата му гордост са бар столчетата. „Мадам, седите на най-големия пенис в света”, с лукава усмивка обявява Онасис. Столчетата, направени с кожа от пениси на китове, са повод той да разкаже за авантюрата си, предприета наскоро – лов на китове край бреговете на Антарктика и Перу, – едно от малкото начинания, които му носят само символична печалба. Ари е страхотен разказвач, магнетичен мъж. „Влюбена съм. Във вашата яхта, разбира се”, казва загадъчно Джаки.

Яхтата става мястото, на което тя скоро намира утеха и убежище – след смъртта на сина си Патрик през 1963 г., починал малко след раждането. Онасис е дискретен – тя е на яхтата със сестра си и много други гости, докато мъжът й е останал в Америка. Но Джаки не може да не забележи, че докато нейният Джон управлява Америка, Ари управлява света. При това – от борда на яхтата си.

Същата година, през ноември 1963 г., е убит Джон Кенеди. На погребението му присъства тесен кръг хора и... Онасис. Той ясно усеща презрението им. Винаги е бил наясно с човешките страсти. Скоро Джаки и Ари започват да се виждат – вечерят в Лондон и в любимия му гръцки ресторант „Миконос” в Ню Йорк. Той е чест гост в 19-стайния й апаратамент срещу Сентръл Парк. После вечерите прерастват в дълги уикенди в Париж. Всички забелязват, че тъжната принцеса се оживява в неговата компания. Говорят с часове, до сутринта. На една от тези срещи Онасис й предлага да се омъжи за него. Биографите на Онасис и Джаки твърдят, че двамата са били влюбени един в друг. Джаки е пленена от неговата жизненост, тя не познава по-свободен и по-екзотичен мъж, парадоксална смесица от проницателност и интуиция, от чувствителност и безпардонност.

Неговото богатство, по-голямо от националното богатство на Гърция, и неговата власт – на човек, за когото няма невъзможни неща, са силен афродизиак безспорно. Но Джаки е пленена от онова в него, което е покорявало жени като Калас, Ева Перон, Грета Гарбо – мъжката му харизма, неговото сърце на черен бик, душата му на воин. Джаки е слаба и елегантна, крехка и загадъчна. Той е доста по-нисък от нея, с къс торс и лъвска глава, с ослепително бяла усмивка и силен смях. Той е като стихията, която се разбива в скалите и отново и отново се надига. Той е като древногръцкия бог Хермес, за когото Омир пише: „Много променлив, любезно хитър, обирджия, крадец на говеда, носач на сънища, наблюдател на портите през нощта, такъв, който ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове.” Влюбен ли е бил в Джаки, или неговото мъжко тщестлавие го е тласкало към сватба с вдовицата на американския президент?

35 години по-рано: миячът на съдове

В пристанището на Буенос Айрес има стотици като Аристотел Онасис – дошли в трюмовете на презокеанските кораби с няколко долара и големи мечти. Той е само на 17 години, с временен паспорт и с 60 долара, които му стигат за две седмици пансион и храна. Обикаля доковете в търсене на работа като хамалин. Предлагат му да мие съдове в кафене на пристанището. Работа като работа, приема я. Но продължава да търси. Винаги иска повече, отколкото Съдбата му предлага. За своите невръстни години е преживял много.

Роден е на 20 януари 1906 г. Майка му умира, когато е на 8, баща му се жени, преди да е минала година. Мащехата, слава богу, е любяща и добра, а бащата – богат търговец на тютюн. Произхождат от Мала Азия, по паспорти семейството са турци, по душа и корен – гърци. Затова когато почва Гръцко-турската война, баща му е арестуван, чичо му – обесен, а семейството бяга на остров Лесбос. Любимата баба на Ари, която го е отгледала и мечтае той да е свещеник, загива във войната – но не от турците, а от гръцки бандити.

Смирна, днешен Измир, в покрайнините  на която бащата Сократис Онасис е построил имение, е опожарена, гърците избити, цели църкви са подпалени, за да изгорят живи скритите в тях жени, деца и старци. Годината е 1920-а. Тогава Аристо е само на 14. Но познава града като петте си пръста, тъй като от 11-годишен работи във фирмата на баща си като куриер. Разнася сметки и писма, носи мостри от тютюна, който баща му продава, и често заделя малко тютюн за себе си. От най-хубавия, разбира се. Тютюнът си остава негова страст до края му – отначало ръчно свити цигари, после цигари негово собствено призводство от подбран тютюн, накрая – пури за колекционери. Познавайки града, успява да доставя алкохол тайно на турския генерал, настанил се във вилата на семейство Онасис.

Малкият Аристотел обикаля неуморно приятелите на баща си и благодарение на тях успява да изтегли от сметките му в Швейцария и Англия 100 000 долара. Тях дава за подкуп, за да освободи баща си от затвора. И успява. Но вместо да получи прегръдка от него, получава обвинение – можело е и за по-малко пари, дали пък не е заделил за себе си нещо. Въпреки че бащата добре е знаел, че Аристо е рискувал живота си, бил е уличен в подкуп и арестуван. Спасил се е с бягство от ареста, за да се скрие във военната зона на Щатите, при вицеконсула, също приятел на баща му. Смъртно обиден, Ари моли за 100 долара и билет до Буенос Айрес – Новия свят, където са се отправили много гърци бежанци от войната. За Оксфорд и учение вече не става и дума. Получава парите и заминава. Успява за месеца, през който пътува, да изхарчи само 40 долара. Заклева се никога повече да не иска пари от баща си. И удържа клетвата си.