Нова Зеландия - easy living

Как багажът те гони като в роман на Тери Пратчет, силно ли е свистенето при свободно падане от 4500 м височина и защо заек може да бъде мръсна дума – приключенията си разказват Галина и Венцислав Танчеви*

Елка Влаховска 10 октомври 2014

Снимка: Галина и Венцислав Танчеви и Туристически борд на Нова Зеландия

Скок от зимата в лятото за 27 часа

Пристигнахме в Нова Зеландия на 10 декември, което в Южното полукълбо отговаря на нашия 10 юни. Бяхме пътували 27 часа с прекачвания Варна–Виена–Куала Лумпур за презареждане–Сидни–Крайстчърч на южния остров на Нова Зеландия. За организма това е трудно преодолимо, като слезеш от самолета, си много замаян, не знаеш кой сезон е, кой ден е, колко е часът. Там са с 11 часа напред. И багажът не успя да ни настигне. Чакахме го цяла седмица, обикаляхме островите, а той ни следваше със закъснение.

Първото, което ни изненада на летището, беше изключително строгият режим за внос на хранителни продукти – една ябълка не може да мине през митническия контрол. Навсякъде табели, проверки – ако си с една ябълка, все едно пренасяш наркотици. По този начин се предпазват от вредители, които нямат естествен враг на островите.

Приказка за лошия заек

Разказаха ни как две японки внесли две ябълки. Но имало червей в едната, който се разпространил и нанесъл огромни щети в селското стопанство.
Въпросът е да не пренесеш храна или пръст, или нещо, в което да се развива микроорганизъм, който там е непознат. Дават примера със зайците – в момента техният брой надхвърля 40 милиона. Там заек е мръсна дума, защото са толкова много, че изяждат реколтата. А всичко тръгва от един англичанин, който преди години вкарва няколко двойки зайци. Без естествени врагове на островите те започват да се размножават неконтролируемо. В новозеландските детски приказки няма герой като доброто бяло пухкаво зайче.

В началото се притеснихме, когато видяхме самолетчето и пилота – едно момче с леко пънкарска прическа, с раничка на гръб, 20-годишно. Но там всичко изглежда много небрежно. А ние го питаме дали е женен, дали има деца, за да сме спокойни, че ще летим с него
Седмица на „новозеландската мода“

Цяла седмица бяхме без багаж, но добре че това се случи в Нова Зеландия. Там никой не обръща внимание как си облечен, суетата им е чужда. Независимо от материалния статус всички са с джапанки, фланелки и шорти. Търсихме магазини за хубави дрехи, но не намерихме и затова се облякохме в сувенири – фланелки, шорти и чорапи с киви. Навсякъде по света щяхме да се чувстваме идиотски, но не и там. Новозеландците харчат много пари за суперлуксозна каравана или за ветроходна яхта, но не и за дрехи. В Оукланд например, на северния остров, на 1 млн. души население се падат 1 млн. яхти в пристанището.

1600 км с микробус от юг на север

От главния град на южния остров – Крайстчърч – обикаляхме двата острова с микробус. Има прекрасен асфалт с идеална маркировка, а до крайбрежието можеш да видиш знаци, които предупреждават, че пътят може да бъде прекосен от пингвини. Крайпътните тоалетни са идеално чисти, оборудвани с всичко необходимо. Хората в Нова Зеландия имат изключително отношение към чистотата и опазването на природата. В Оукланд например бяхме по времето на коледните тържества и на яхтите в пристанището се правеха фирмени партита.

Видяхме едно момиче с рокля с гол гръб и с обувки на висок ток как се наведе и прибра от земята фас, за да го хвърли в кошчето. Този жест ни направи силно впечатление. Там е толкова чисто и цветовете са толкова нереални, суперярки, като от фотошоп – синьо небе, кристално чиста вода, зелена трева, снежнобели овце. Не знаем дали това не е светлинен ефект от озоновата дупка над островите. А новозеландците са най-дружелюбните хора с бял цвят на кожата в света. Когато те питат „как си“, не подминават отговора, а те гледат в очите и наистина искат да разберат дали се чувстваш добре.

Бънджи, рафтинг, скайдайвинг

Куинстаун – следващата ни спирка след Крайстчърч – е центърът на екстремните спортове. Бънджи скокове се правят от моста, от който е скочил за първи път в света Ей Джей Хакет (A.J. Hackett). Това е човекът, който популяризира този спорт, скачайки нелегално с бънджи от Айфеловата кула в Париж. Популярен е много и рафтингът из буйните реки на Нова Зеландия.

(Тук Венцислав се оживява и разказва за своя скайдайвинг от 4500 метра височина.) Това е тандемен скок, но ти си първият, който трябва да скочи, и това е най-страшното. Отваря се вратата, сядаш на ръба и гледаш надолу – идва моментът, в който трябва с усилие на волята да направиш движението надолу. Спускаш се с убийствена скорост и нямаш никакъв спомен, освен за страховитото свистене на въздуха. В един момент усещаш рязко дръпване нагоре, парашутът се отваря и след това – уникална тишина. Отваряш си очите, поглеждаш надолу – такава красота! – летиш точно над резервата Абел Тасман с красиви лагуни, тюркоазено море, зелена крайбрежна растителност. Иска ти се този момент никога да не свършва.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
ДАНИЕЛА АНДРЕЕВА
12 октомври 2014, 12:49

Най-красивото, най-чистото, изпълнено с положително настроени и усмихнати хора, готови да ти помогнат! Такива са моите впечатления също! Природата се пази, контролира се стриктно да не се внесе храна или течност оттам, откъдето идваш. Освен това архитектурата и паметниците се пазят и поддържат, а не като при нас - това боядисано, онова съборено! И като си помисля, откъде е тръгнала тази държава...Все пак там са изселвали английските затворници навремето. А сега всички държат на законите и правилата . Дори на пешеходна пътека всички се заковават, дори автобусите,независимо от скоростта им, ако си решил да пресечеш. Изключително впечатлена бях от това място на Земята и горещо го препоръчвам на всеки, който има възможност да го посети!

ТВОЯТ КОМЕНТАР