Лимончело от Амалфи

Комбинацията от море, скалиста почва и средиземноморски климат ражда най-големите и вкусни лимони точно на това крайбрежие и логично най-добрия италиански дижестив – лимончелото от Амалфи

Любомир Василев 30 September 2014

Амалфи

Точно килограм и 300 грама тежеше огромният лимон, който ми донесе главният готвач на Spaghetti Company Марко Лукиари, роден и живял в италианското селце Куиндичи – недалеч от Амалфи. Комбинацията от море, скалиста почва и средиземноморски климат ражда най-големите и вкусни лимони точно на това крайбрежие и логично най-добрия италиански дижестив – лимончелото от Амалфи.

Ранният сутрешен полет до Рим и 220-те километра с рент-а-кар до Неапол правят амалфийското крайбрежие удобна дестинация да се насладиш на италианското Средиземноморие още същия ден. За първа вечер с Марко, моят гид, избираме гледката от хотел Карусо в градчето Равело, на повече от 5 км от Амалфи. Хотелът е на около 300 метра над морското равнище на скала и дава възможност да опиташ чаша бяло вино от региона в комбинация със залез и лимонов десерт Delizia al limone от най-добрата сладкарница Pasticceria Sal De Riso в близкото селце Минори.

Градчето Амалфи е живописно място с къщи, разположени по скалите, малки улички, пълни с шумни туристи. Централният площад Пиаца Сан Андреа е част от нашия план, защото там се намира ресторант Da Gemma, където десертът Ricotta e Pere (рикота с круша) прави живота още по-прекрасен.

Скалистите брегове са много красиви, пясъчни там не съществуват. Който като нас не може да свикне да се пържи на дървените скари до почти кремираните от слънце италиански синьори, наема лодка. Следващата ни спирка е най-красивият град по крайбрежието – Позитано. Накацалите по скалите разноцветни постройки придават неповторимия за амалфийския пейзаж характер. Минаваме през пещерата Grotta dello Smeraldo и акостираме в легендарния ресторант Chez Black, където за първи път се радвам на срещата с малките бодливи морски таралежи в компанията на спагети (Spaghetti con ricci di mare).

Нерано е следващата спирка по море. Ресторант La Conca del Sogno e мястото, където задължителното ястие е пастата с тиквички и специалното местно сирене.
На другия ден остров Капри ни зове. С ферибота от Амалфи плаваме не повече от час и пристигаме в италианския Сен Тропе. Миризмата на средиземноморски бор и превъзбудени туристи е навсякъде. Лифтът от пристанището ни отвежда до емблематичното площадче Пиацета, заобиколено от 7 кафенета. Избираме хотел Punta Tragara, създаден от Льо Корбюзие и разположен на легендарните скали Faraglioni с уникална гледка към Marina Piccola. Преди вечеря разглеждаме кацналата на скалите Casa Malaparte, строена през 1937 г. – пример за приемственост между класическата модерна и съвременната архитектура.

В една от малките търговски улички  вечеряме в ресторант Aurora. Присъствието на емира на Катар на съседната маса не ни притеснява особено. На другия ден правим разходка до Bluе Grotto и обяд в ресторант Da Luigi ai Faraglioni. Родното място на любимата ми салата Капрезе е наистина уникално и не знам дали нашите домати Биволско сърце са най-вкусните, но знам, че нашите сърца завинаги остават в Капри и амалфийското крайбрежие.

Spaghetti Kitchen препоръчва:
Амалфи – Da Gemma
Минори – Pasticceria Sal De Riso
Позитано – Chez Black
Капри – Aurora и Da Luigi ai Faraglioni

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР