Баща ми беше преподавател в университета. Каза – трябва да се видя с това момче. И тогава Али отиде при него да говорят. После татко ми каза, че Али е симпатично момче и няма да ми пречи, въпреки че мога да се омъжа и за по-добра партия.
Имате ли деца?
Две. Когато се омъжих, и двамата с мъжа ми бяхме студенти. След две години се роди дъщеря ни. Получих много голяма помощ от семейството си, от майка ми за гледането й. После трябваше да замина за Филипините, защото спечелих стипендия там. С мъжа ми бяхме сигурни, че няма да имаме друго дете, че това е достатъчно.
Но стана революцията и всички планове отпаднаха. Видяхме, че нищо друго не можем да направим... и тогава се роди синът ни.
Синът ви какво каза за вашата книга?
За него беше много странно, защото виждаше, че плача, докато пиша. Казваше: Боже, каква жена, пише си и си плаче. Пиши нещо, от което да не плачеш.
Има ли женски списания в Иран?
Имаме всякакви списания, имаме и модни дефилета, но жените са забулени, с кърпи.
Л. Я.: Поначало иранките много държат да са в крак с модата. По такъв начин носят суперскъпи шалове в Северен Техеран... На хората им се приисква да се обличат така.
В Иран развита ли е индустрията за разкрасяване като фризьорски, козметични салони?
Страшно. Спомням си, като бях малка, във вторник леля ми винаги отиваше на фризьор. Дори камъни да падат от небето, този ден се ходеше на фризьор.
А пластични операции правят ли се?
Да, по времето на шаха не чак толкова, но сега... Дори и мъжете.
Какво най-често си правят?
Повече носовете.
Нашето списание се казва Ева. Как е на персийски?
Казваме Адам и Хава.
Речник на облеклото
Русари – кърпа на главата
Чадор – покривало, което скрива косите и цялото тяло. Може да бъде прихванат с ръка пред лицето, така че да се виждат само очите.
Хеджаб – пълното ислямско облекло за жени, включващо русари, дълги ръкави и чадор. На арабски означава преграда.
Бурка – синьо наметало, което скрива цялото тяло, главата и лицето, замрежено в областта на очите. Бурка носят в Афганистан, не в Иран.
Дрескод в Иран
В Иран мъжете могат да носят тишърти, но не и къси панталони. При жените чадорът не се спазва строго. Ако при посещение на определени места, като джамии, светилища, се изисква чадор, такъв ще ви бъде предоставен на входа. Много иранки ходят с манто, понякога наподобяващо туника, тесни панталони и шал върху косите.
Ръцете до китките не трябва да са голи, стъпалата – може, което прави сандалите напълно приемливи. Косата трябва да е покрита, но ако извън русарито излизат кичури, това не е проблем. В ролята на русари могат да влязат шапки или шалове. Правилата за обличане важат и в самолета, след като той навлезе в иранското въздушно пространство.
