Според Гинес е най-гледаният и най-платеният телевизионен актьор (250 000  долара на епизод). А докторската драма е най-популярният сериал въобще. В пика на интереса към него са го гледали едновременно 81,8 милиона души в 66 страни. А Хю не може да си прости, че получава много повече пари от баща си, който е истински лекар.

Хю мечтаел да се занимава с медицина, но в колежа предпочел археология и антропология. По-добър е в гребането – спорт, по който се пали пак от баща си, – олимпийски медалист в тази дисциплина. Печелил е четвърто място на Националния младежки шампионат на Англия. „Ясно е, че се занимавах с това и защото англичанките предпочитат мускулите пред интелекта.“

Актьорската кариера на Лори започва в университета, където е гадже с Ема Томсън и заради нея се включва в известния клуб Cambridge Footlights, от който изгряват и „Монти Пайтън“. Ема и Хю едва ли са подозирали за блестящото си бъдеще.

„Кога станах известен? На 22 юни 2005 г. точно в 15 часа. Известността падна върху ми като свето тайнство и оттогава не съм се отървал“ – казва Лори. Не е вярно. Популярността му се разразява през 2004 със сериала, въпреки че преди това е играл в много големи филми, като „Разум и чувства“ например.

Ролята на доктор Хаус печели на обикновен кастинг, за който праща видеозапис, сниман в Намибия, в банята на хотелска стая, от оператора на филма, в който участва тогава – „Полетът на феникса“. Снимали в банята, защото светлината там била най-добра. Американският акцент на Лори се оказва убедителен за избора му, но  Хю е на друго мнение:

„Мисля, че ме избраха заради цинизма, който излъчвам и ми е като защита. Иначе съм голям срамежливец. Сценаристите взеха да си присвояват мои качества за героя и ни смесиха. Не трябваше! Хаус е много по-интелигентен, аз съм ограничен. Хаус е лош, аз съм мек. Като ни смесиш, се губи радостта от двойствеността, която предлага играта.“

Още по-важно е, че тази роля и известността му дават кураж да сбъдне първата си мечта в живота – да прави музика. Лори свири на пиано от 6-годишен. „С една стара кокошка (има предвид учителката си), която ме отврати от уроците. Това беше моят шанс. Мечтаех да свиря джаз, да изпълня известното фолк парче Swanee River, а госпожата ме натискаше да дрънкам гамата.“

Просветлението идва, когато е 11-годишен – чува по радиото I Can’t Quit You Baby на Уили Диксън. „Бях разтърсен – спомня си той. – Влюбих се! В блуса, тази примитивна музика от памуковите полета, и във властта й да успокоява, докато разказва ужасни истории.“