Ако не сте чували името Богдан Русев, значи сте прекарали последните 10? 20? години с някакви ужасно качествени запушалки в ушите. Автор на романи, разкази и книги-игри, преводач от английски, главен редактор на „Егоист“ и „Капитал Light”, творчески директор в рекламни агенции, сценарист. Първата си книга написва 15-годишен (в съавторство с Ейдриън Уейн) и дори му я издават в тираж 10 хиляди! Новият му роман се казва „Стаята“ (ИК „Обсидиан“), криминале начело с детектива Никифор Вълков и София като много приятен и силно съвременен декор на разследването.

Представете главния си герой.

Главният ми герой се казва Никифор Вълков и работи като частен детектив, но за разлика от повечето частни детективи в литературата не е бивш полицай (а журналист), не пие повече, отколкото трябва (а точно колкото трябва) и не може да бъде изкушен от дама в беда (защото има страхотна жена до себе си и е влюбен в нея всеки ден). Ники живее в съвременна София, кара малка кола и дори няма разрешително за пистолет, но вече за втори път се справя със заплетен случай, свързан с шоубизнеса и политиката: първо беше „Къщата“ (2008), а сега „Стаята“ (2014).

Неговият метод се състои в това да познава много хора, да говори по телефона, да обикаля и понякога дискретно да подава на някого 20 лв., сгънати на четири. На вас това върши ли ви работа?

Винаги. Единствената разлика между нас е, че когато подавам на някого 20 лв., той или тя обикновено е бариста в кафене, така че не ги сгъвам на четири, за да му/й бъде по-удобно да види колко са и да ми върне ресто, без да бави опашката.

Не е ли непоносимо частен детектив и българин на всичкото отгоре да готви и да зарежда миялната? Не разбрах само дали и простира.

Искрено се надявам съвсем скоро повече да не ни се налага да си задаваме този въпрос. Естествено, че и простира.

Наложило ви се е да проучвате порносайтове. Защо и до какви изводи стигнахте?

Историята в „Стаята“ започва с това, че една политическа съпруга се обръща към Ники със следната необичайна молба: да открие едно момиче, което работи в сексчат за възрастни, и да го убеди да спре да се среща (онлайн) с нейния съпруг. Първата част от разследването практически се води онлайн, така че трябваше да знам достатъчно за организацията, интерфейса и като цяло за атмосферата на такива сайтове. Колкото до изводите, достигнах до два коренно противоположни: единият е, че общо взето няма нещо, което някой да не е готов да направи за пари, ако има кой да го гледа; другият е, че дори в тази доста екстремна среда повечето хора май все пак търсят обикновено човешко разбиране.

Накъде ще се развива оттук нататък Никифор Вълков?

Надявам се да има поне още няколко случая, които да имам възможност да опиша в следващи романи за него. Рано е да споделям конкретни подробности - животът е пълен с изненади.