Лилиан Бетанкур е най-богатата жена във Франция, втора в Европа и според класацията на сп. Forbes за 2014* – на 9-о място по богатство в света. Семейството й притежава цифром и словом над 34,5 млрд. долара. Лилиан е дъщеря на основателя на L’Oreal Йожен Шьолер, единствена негова наследница, притежателка на първите акции в козметичния гигант и съпруга на френския ексдепутат и министър в няколко правителства Андре Бетанкур. Наскоро след дълги юридически битки нейния директорски пост в L’Oreal зае 25-годишният й внук Жан-Виктор Майер.

Лилиан вече рядко излиза. Загубила е вкуса към приемите, откриването на изложби, светските вечери в елитен кръг. Появява се, за да даде кратки изявления за своята фондация – Bettencourt Schueller Foundation, и на важни за фирмата L’Oreal събирания. Преди всяко нейно излизане секретарката й избира тоалет между модели на Saint Laurent, Chanel, Ungaro, Lanvin. Лилиан харесва класическата елегантност, но е склонна и към предизвикателства. В началото на 70-те тя е една от първите в политическите и бизнес среди, която си позволява да облече панталона, наложен през 1968 от Ив Сен Лоран. А днес, когато отиде все пак на прием и седне до приятен събеседник, обича да разказва своята история.

Нейната история

Родена е в седми квартал на Париж в скромно семейство от средната класа. Петнадесет години преди да се появи на света баща й Йожен Шьолер създава компанията L’Oreal. Йожен е химик по образование. Той изобретява формулата на щадящите бои за коса. Открива ги, правейки опити в собствената си кухня. Дълги години нощем създава формулите на козметични продукти, а през деня обикаля фризьорските салони, за да ги продава. Майка й Луиз е музикантка. Умира, когато Лилиан е на 5 годинки, от абсцес на черния дроб. Отива си за една нощ. „Когато мама умря, в къщата ни настана тишина, музиката спря – доверява по-късно Лилиан Бетанкур. – Аз съм предимно дъщеря на баща си.“ А баща й е предприемач и работохолик. Събужда се в четири всяка сутрин и задължително върви пеша 45 минути. Учи дъщеря си на ред, дисциплина, точност и вкус към полагането на усилия. Тя получава религиозно образование в Доминиканския орден и излиза рядко, свири на пиано, чете много и всяка събота следобед ходи на кино. В дома им идва учител да й преподава гимнастика.
От 15-годишна Лилиан стажува в L’Oreal, първо във фабриката, където лепи етикети, после в техническия център. Ваканциите й продължават точно един месец – 15 дни в град Евиан и още 15 – в Аркуес в Бретан. Бретанската им къща все още е любимата на Лилиан – с басейна с топла морска вода и гледката към остров Бреа. Сградата е великолепно поддържана, леко претенциозна, заобиколена от евкалиптова гора.

Аркуес е наричан още Плажът на Сорбоната, Крепостта на науката или Заливът на мозъците. От 1914 г. насам през лятото там се събират бляскави интелектуалци и парижани от научните среди, като например Мария Кюри, физикът Жан Перен, психологът Луи Лапик и историкът и народопсихолог Шарл Сайнобос – приятел на Йожен Шьолер. Шарл често организира партита и вечери, на които кани многобройни гости. Йожен и Лилиан са сред тях.
Ваканциите винаги минават много приятно. Докато баща й се отдава на гребане, Лилиан плува, разхожда се и кара колело. „Когато прекосяваше селото с нейния украсен с пайети бански, с деколте на гърба, уверявам ви, че беше най-добрата реклама на Ambre Solaire – разказва техен съсед. – Лилиан управляваше и „Еделвайс“ – яхтата на баща си. Понякога се разхождаше с два сетера и една красива жена – полуирландката и полуиспанка Хуанита, която наричаха галено Нита. Лилиан носеше огнена рокля.“ И така минават години.

На 25 Лилиан заболява от туберкулоза. Отива да се лекува в швейцарския курорт Лейзин, познат от XIX век със своите санаториуми, както и с много шикозния си хотел Белведере (днес собственост на Club Med). Там се запознава с Андре Бетанкур. Той е с три години по-голям от нея. Предците му са прочути мореплаватели от Нормандия, откриватели на Канарските острови. Бащата на Лилиан – който има кръст си за храброст от Първата световна война и орден на Почетния легион – през Втората световна откровено подкрепя германците и налага антисемитска политика. След войната е обвинен в колаборационизъм и реабилитиран единствено благодарение на познанството си с приятеля на дъщеря си Андре Бетанкур и близостта на Андре с новите управляващи и Франсоа Митеран. Шьолер пък за благодарност назначава Бетанкур за творчески директор на издателската къща на L’Oreal, а по-късно и в дирекцията на козметичната компания. Три години след срещата им, на 8 юни 1950, Лилиан Анриет Шарлот Бетси и Андре Мари Жозеф се женят в кметството на Валори в Алп Маритим, Югоизточна Франция. Брачният им договор вече е подписан в Париж. Церемонията е в тесен кръг. L’Oreal е просперираща фирма със 100 000 души работници и огромно производство. Продуктите й Monsavon, Dop, Ambre Solaire присъстват във всяко френско семейство.

От 1946 г. Андре Бетанкур е главен съветник в областната управа на Нормандия. През 1951 г. започва политическата му кариера, първо като независим депутат и след това като министър в няколко правителства, включително и в това на Де Гол. Лилиан го подкрепя и придружава навсякъде – на официалните пътувания, световните приеми, съпътстващите речи, важните ръкостискания. До него е и по време на атаките. По време на изборните кампании комунистите не спестяват нападките си за богатството им. Друг път пък земеделците пълнят басейна на къщата им в Аркуес с картофи. Сред най-близките им приятели е семейството на Жорж Помпиду.

Дъщеря им Франсоаз Майер се ражда през 1953 г. Четири години по-късно си отива бащата на Лилиан. На почти 35 години тя наследява поста му и изцяло поема бизнеса. Доказва търговския си нюх с идеята L’Oreal да се ориентират към азиатския пазар. От продажбите в Китай и Япония марката печели повече, отколкото от продажбите в цяла Америка. Пробивът на изток е нечуван за времето си. През 1974 г. обаче госпожа Бетанкур пуска дялове от компанията на фондовата борса и сключва рискован договор за покупка на дялове от Nestle. След серия сътресения на борсовия пазар и огромните инвестиции, които Лилиан влага в новото начинание, L’Oreal е на ръба на оцеляването, но заедно с Nestle преживяват финансова криза и едва се спасяват от фалит.
Междувременно дъщерята на семейство Бетанкур става добра пианистка и пише книги за генеалогията на гръцките богове и за отношенията между евреи и католици.