Демиан Букай е син на Хорхе Букай, известния аржентински писател и психотерапевт. Съвсем според поговорката за дървото и неговата круша Демиан също е психотерапевт, а вече е написал и първата си книга – „Погледни отново“. И двамата са привърженици на гещалт терапията*, а сега пишат заедно и за отношенията между поколенията.

Баща и син гостуваха в София за представянето на книгите си (Хорхе – за 12-ата си преведена у нас книга „20 стъпки назад“). Малко уморен от дългия път от Буенос Айрес – 22 часа, и от джетлега – 6 часа разлика, Демиан отговори на въпросите ни внимателно, без да изстрелва готови отговори.

Вие ли сте Демиан, постоянно споменаван в книгите на баща ви?

Не мисля. Но предполагам, че съм бил в съзнанието му, докато е писал. И самият аз, ако искам да опиша нещо, ще си задам въпроса как бих го разказал на децата си.

Според гещалт терапията емоционалните разстройства се причиняват главно от „трябва“ като нагласа към живота. Коя да е думата на мястото на „трябва“?

Емоционалното страдание идва от това, че някой ни казва: ако се държиш по този начин, ще те обичам, ако не се държиш така, няма да те обичам. Всички искаме да бъдем обичани, но понякога бъркаме пътя към любовта. Това е най-голямата причина за емоционално страдание.

С други думи, човек трябва да се приема такъв, какъвто е, а не какъвто някой очаква от него да бъде.

Но защо да не се опитаме да станем по-добри?

Вероятно и Хитлер се е приемал такъв, какъвто е. Понятието по-добър съдържа външна оценка. Човек не може да се стреми да бъде по-добър, а само да бъде по-щастлив. Ако ти си по-щастлив, може би ще намериш отговора. Ако се опитваш да бъдеш по-добър, ти се опитваш да се промениш според представите на другите хора.

Но ако си крадец например, не трябва ли да се стремиш да се промениш?

Защо крадат крадците, крадците на емоции включително?

Защото нещо им липсва.

Може би. Ако крадецът краде, за да нахрани децата си, не съм убеден, че това е грешно. Ако краде, за да си позволи луксозни неща – защо иска пари, луксозни стоки? Може би защото смята, че по този начин ще бъде обичан повече. А може би ще открие, че няма да получи любовта, която желае, чрез кражба.

Или че не от такава любов се нуждае. Осъзнавайки това, той може да промени поведението си. Но ще се промени, защото е добре за него, а не защото е правилното нещо, което трябва да направи. Аз мисля, че хората, които постъпват грешно, го правят, защото им липсва нещо, защото не са щастливи. Знаете ли книгата „Франкенщайн“ от Мери Шели?

Да.

Е, как се казва чудовището? Франкенщайн не е чудовището, а името на учения, който го създава. Чудовището няма име. Защото ученият не му дава дори име. Той го създава и го изоставя. И именно това превръща създанието в чудовище. В книгата той самият казва: Аз съм чудовище, защото съм нещастен. Смятам, че това е вярно в голяма степен за всички „лоши“ хора. Те правят лоши неща, защото са нещастни. Причиняват вреда, нараняват другите, защото никога не са получавали любов.

В книгата си казвате, че в секса е по-важно да отпуснем спирачките, отколкото да натиснем газта. Прекаленото говорене за секса не е ли спирачка за правенето му?

Можем да говорим и да правим секс. Може и да не говорим и да не го правим. Предпочитам първото. Сексът е привилегирован начин да бъдеш с другия човек. Освен удоволствие, той е много съкровена връзка между двама души. Дори в така наречените безразборни връзки смятам, че съществува един кратък миг на истинска интимност, на съкровеност. Понякога говоренето за секс се превръща в разменна монета, в реклама, за да бъде продадено нещо. Това вече на мен не ми харесва.

Кой е вашият начин да отпуснете спирачките?

Трябва да изясним кои са спирачките. Първата, която споменавам и в книгата, е срамът. За мен е много важно да имам изключително доверие в партньора. И да знам дълбоко в себе си, че няма от какво да се срамувам. Сексуалността е много лично нещо. Много неща, които отвън изглеждат странни, за мен са нормални.

Например ако искам ръката ми по време на секс да е вдигната така, до главата, някой може да реши, че това е перверзно. Ако за теб е по-добре да си сложиш ръката над главата, направи го. Можеш да се замислиш защо така ти харесва, но не смятам, че е важно.

Другите две спирачки са вината и страхът. Лично аз не се чувствам виновен по отношение на секса, може би затова има значение и семейството, и образованието ми. А страхът е, че другият човек ще те нарани, защото си много уязвим. Тогава отново е много важно доверието между партньорите. Или доверието в самия себе си. Ако го имаш, ти можеш да се защитиш, когато се опитат да те наранят.

В България предприемачеството има проблеми с това, че хората се страхуват да не се провалят. В книгата давате пример с клипа на Майкъл Джордан за Nike – в него той изброява провалите, ЗАРАДИ които е станал победител. Как да бъде убеден някой, че няма нищо страшно в провала?

Отговорът е лесен. Страхът се появява, когато се опитваш да избегнеш нещо. Ключът към това да не се страхуваш от провала, е да разбереш, че няма как да го избегнеш. Всеки се проваля. Това, върху което трябва да мислиш, е как да продължиш след това.

Ако някой се страхува от затворени пространства и от асансьор, той си казва – нищо лошо няма да се случи, няма да заседна между два етажа, няма, няма и се опитва така да преодолее страха. Но ако си наистина умен, ще знаеш, че това е лъжа. Защото асансьорът наистина може да заседне. Единственият начин да се пребориш със страха е да се подготвиш да се справиш с него.

Ще бие ли Аржентина на Световното?

Надявам се.