Песимист или оптимист - изборът зависи само от нас, твърди световноизвестният аржентински писател и психотерапевт Хорхе Букай. За себе си човекът, започнал да работи на 13 години като продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор и достигнал до позицията на преподавател в университета в Буенос Айрес, лектор в курсове и семинари по цял свят и редактор на испанското списание „Здрав дух“, заявява, че е непоправим оптимист. И че именно позитивното мислене е една от причините да успее. Днес книгите му са преведени на повече от 30 езика и се радват на огромен читателски интерес. По темата за песимизма и оптимизма разговаряме с Хорке Букай при последното му идване в България за презентацията на книгата му „Пътят на сълзите“ (ИК “Хермес”).

О, не. Просто казах, че и България като Аржентина е претърпяла много загуби в исторически план и че мога да помогна да се справите с натрупаната скръб. Затова обещах да публикувам книгата си „Пътят на сълзите“ у вас преди останалите три, свързани с другите три пътя, по които вървим: на самозависимостта, на срещата и на щастието. Но не смятам, че хората в България са тъжни и потиснати. Не може един народ да е тъжен, когато има такава кухня, слуша такава музика, има такива жени, каквито срещам тук, и почита приятелството така, както се почита у вас.

И все пак нека поговорим за песимизма. Вроден ли е, или е придобит?

Първо трябва да изясним какво е песимизъм. Думата оптимизъм произлиза от латинската опус, което означава работа. Т.е. оптимист е този, който смята, че когато има работа, трябва да я свърши. И че като я свърши, ще бъде способен да промени реалността. Докато песимист произхожда от думата бреме. Което ще рече, че песимистът е човек, на когото толкова много му тежи товарът, че смята, че няма сили да действа, и е готов да се примири с това, което ще му се случи. Мисля, че и песимизмът, и оптимизмът са естествени склонности. И като при всеки баланс можем да избираме накъде да наклоним везните.

Някои хора смятат, че е по-добре да си песимист.

Защото не осъзнават предимството на това да бъдеш оптимист. Те разсъждават така: ще си мисля, че всичко върви на зле. Ако стане добре, чудесно, ще се зарадвам. Ако не стане, пак ще се зарадвам, тъй като съм познал. Така песимистите смятат, че никога не губят. Все пак е по-добре да бъдеш оптимист. Доказа го преди 5 години английският лекар д-р Вайсман. Той попитал 1000 души дали са песимисти или оптимисти и проследил какво се случва с тях в продължение на 10 години. И стигнал до извода, че на оптимистите им е провървяло повече в живота. Това беше новина. Защото дотогава се смяташе, че човек става оптимист именно защото му върви. А се оказа, че е точно обратното. На оптимиста му върви, защото е оптимист. Така че е по-умно да бъдем оптимисти, отколкото песимисти. Освен това 70% от катастрофичните прогнози не се сбъдват. Затова е и по-реалистично да мислим, че нещата ще приключат добре.

Как да се излекуваме от песимизъм?

Първо като се откажем да бъдем жертви. Защото ние обичаме да се оплакваме. Много е лесно да хвърлим вината върху правителството, върху обстоятелствата или върху партньора си. Така че втората стъпка е да поемем отговорност за живота си. Третата е да поемем риска да започнем да действаме, макар че е по-рисковано, отколкото ако бездействаме. Четвъртата стъпка е личното ни решение да мислим позитивно или не. От личен и от професионален опит мога да ви уверя, че накрая резултатът ще е най-доброто за вас.

Имали ли сте моменти на песимизъм в личния си живот?

Не си спомням, но мисля, че не. Винаги съм бил доста голям оптимист. Винаги съм се хващал на бас, че всичко ще свърши добре. Може би защото майка ми ме е научила на това. Тя казваше: ти ще можеш. Ако не успееш, ние ще ти помогнем. Ако не ни е по силите, пак не се притеснявай, защото Бог ще се погрижи за теб.

Кои са по-големи песимисти? Мъжете или жените?

Мисля, че мъжете. Защото в нашата култура смятаме, че песимистите са по-умни. Когато човек слуша някой оптимист, си казва, че е леко глуповат. Но ако чуем някой да твърди, че икономиката се срива, че банките ще фалират, че цяла България ще се наводни и светът ще се разцепи на четири, си казваме: колко е умен този. Песимистичните фрази звучат по-умно. И тъй като ние, мъжете, сме по-несигурни и неуверени, ни харесва да изглеждаме умни. Затова сме и по-големи песимисти.