„Има градина, към която изпитвам истинска страст“ – казва навремето великият Ив Сен Лоран. Ботаническото пространство, наречено в чест на създателя си Жак Мажорел, художник, колекционер и ботаник, така омагьосва дизайнера, че той го купува и реставрира, връщайки предишното му великолепие.  

Осмото чудо на света

Лехи с кактуси. Оазис в края на пустинята. Зелената перла на Маракеш. Акварел в синьо-зелени тонове. Колоритните описания затвърждават позицията на градината на Мажорел не само като осмото чудо на света, но и като живо произведение на изкуството. Тайнствен и обсебващ, шедьовърът на ландшафта поразява с непривично за окото разнообразие на цветове и несметно флорално богатство. Всичко пъстрее, клокочи, прелива, проблясва. Не случайно прахът на Ив Сен Лоран е разпръснат именно тук.

Наситеносиньо, кобалт, bleu majorelle

„Живият“ син мажорел е символ на градината и главен елемент на стила. За раждането му трябва да благодарим на Жак Мажорел, който го заема от мароканската керамика и тюрбаните на туарегите (мъже от пустинни племена, които забулват лицата си.) „Забърках ултрамарин, бяло и розово-червено“ – разкрива тайната той. На практика цветът на наелектризирания копнеж, маскиран като нега, не е свойствен за Мароко. Но перфектно контрастира с кирпичените стени в теракота (оттук и името Червеният град) и зеленината.

Флористично „безумие“

По замисъла на създателя си главна роля в градината играят не само цветът и стилът на студиото, но и текстурата и формата на растенията. Отляво е територията на пустинята, отдясно – на тропиците. Характерните за традиционната ислямска градина бамбук, кокосови и бананови палми и огромни цъфтящи кактуси съжителстват с юка, бугенвилия, филодендрон, дифенбахия... Особен колорит внасят наредените покрай алеите глинени гърнета в син мажорел, светлосиньо, наситенооранжево, лимоненожълто и тюркоазено.

Както и кътчетата с живителна влага – меланхолични басейни с водни лилии, сънливо ромолящи фонтани и канали. От размитите граници между участъците, липсата на симетрия и покоя, нарушаван единствено от неуморно бягащите водни струи, шепота на листата и хора на птичките, губите чувство за време и реалност. Бълнуване в пустинната задуха? Не, миражът е истински.

„Нагли“ миксове

Прегърнал светлината и цветовете на Мажорел, Ив Сен Лоран адаптира легендарното наситеносиньо, което носи фамилията на художника, в творенията си. Страстта му YSL Beauty претворява в лака Bleu Majorelle и 5-цветната палитра за очи Couture Lumieres Majorelle. Веднага си представяте керамичното синьо на фонтаните, дълбоките тонове на тучната зеленина и яркото жълто на лимоновите дръвчета. Градината на Мажорел се оказа Меката на цветовете и за други визажисти.

M.A.C го удря на абсолютна забава. „Примитивните“ цветове ала детски моливи или флумастери позволяват съчетаване на несъчетаемото. Имената им също си ги бива: Young at Heart (Младо сърце), Head in the Clouds (Глава в облаците), Lots of Laughs (Много смях). Знойна картина на слънчевите дни и най-вече на оранжевото рисува Chanel. На устните киселинните нюанси на глоса Levres Scintillantes се превръщат в характерните за плодовите бонбони полупрозрачни. Ноктите пък предизвикват асоциация със сочни тропични плодове. Неонови устни и цветна подложка за очите.

В тон с името на колекцията си Miss Rebel (Мис бунтарка) L’Oreal Paris руши стандартите. Много по-близък до червилото, отколкото до блясъка заради матовия финиш, глосът Glam Matte е must have в козметичната чантичка. Сенките DiorShow Mono на Dior са рядък пример за лимонов цвят, който не прави погледа уморен.