Всички харесват Орлин – заради кадифения му глас, блестящата усмивка, умението да танцува прекрасно, да печели риалитита и женски сърца, да е винаги внимателен и възпитан, да съхранява добрите си отношения, оставайки мъжкар. Орлин има красиво лице и атлетична фигура и е чудесен слушател, умее да чува. Има чувство за хумор и е любопитен към живота.

Това интервю се случва по въздух, вода и земя, на два континента, по скайп, вайбър, фейсбук, лично, в кафене, на тераса, в кухня, в офис, с включвания, докато Орлин шофира в Щатите и към Варна, участва в представянето на линията Avon Sport, на която е лице, присъства на наградите на БГ Радио в Благоевград, журира в Кубрат или представя филма „Живи легенди“ във Велинград.

Той е като герой на електронна игра или актьор в екшън. Винаги е на път и около него винаги се случва нещо интересно, кипящо от енергия. Това е причината да бъде първият мъж в България, лице на Avon. И на фона на тази динамика все пак винаги вдига слушалката с думите: „Здрасти. Как си?“ Заслушайте се в гласа му и ще откриете всичко това – гласът е като пръстовия отпечатък, може да ви разкаже много за един човек.

Сутрин, нежно синя…

„Началото на един ден е много важно. При мен се случва с кафе и спорт. Сега живея сам. Понякога, когато си забързан и имаш много неща за правене, е добре да се събуждаш сам, но ако имаш любим човек, е по-хубаво да се събуждаш с него. Аз съм от хората, които рязко отварят очи, изведнъж. После взимам душ, вана много рядко. Обожавам всякакви душ-гелове с аромат на лавандула. Тя успокоява. Много обичам да спортувам. Храната, която изядохме в Щатите миналия месец, изобщо не беше полезна и сега имам за задача едни... пет килограма. В България храната ни е по-хубава. И Nutella-та.“

Америка

Когато се виждаме три дни след американското му турне и преди да замине за представянето на „Живи легенди“ във Велинград, Орлин пие вода с лед и кафе в кафене в един часа по обяд. Усмивката му е скрита някъде. „И миналата година не ми беше лесно да се справя с часовата разлика, сега ми е необходимо още повече време“ – обяснява. Пял е в клубове в Чикаго, Лос Анджелис, Лас Вегас, Ню Йорк, Кейп Код, Атланта. Запознал се с много и различни българи. Иска да опита да работи и в Америка. „Миналата година ни покани Ивайло Гоцев – спортен мениджър, познава хора от най-различни сфери.

Ивайло ни представи човек, който е работил с Франк Синатра. Беше много интересно, но без продължение. В САЩ можеш да предложиш свои записи на продуцентски компании, но е необходимо да са адекватни на световния пазар. Искам да направя нещо ново в колаборация с диджей и с музикален продуцент и скоро влизам в студио. Ще имам и лятно турне по клубове. През юни ми предстоят благотворителни концерти. Миналата година сме направили сигурно 35 – за всякакви каузи.

Хората непрекъснато ми пишат във фейсбук с молба да им помагаме. И аз съм откликнал на 70 процента от молбите. Дано никой от останалите не ми се сърди, защото чисто физически не е възможно да отида навсякъде.“

В Щатите ми се сбъднаха три мечти – играх бейзбол на машина, купих си go-pro камера и пилотирах самолет, последното беше подарък за рождения ми ден. Камерата е за екстремни условия – можеш да я хвърляш, да я потапяш, изпускаш във вода и нищо да не й се случи. Аз обаче успях да я счупя – излетя на десен завой на магистралата от прозореца на колата, която бях наел, по време на нощно каране. Въпреки че слязох да си я взема, което хич не е безопасно заради по-бавните рефлекси на шофьорите там, докато правех знаци на тези зад мен, една дама мина с джипа си и останах без дисплей.

Камера за 500 долара... Слава Богу, взех един допълнителен малък екран и сега виждам какво снимам. Правя си нещо като видеодневници. В Америка снимах светофари, разни типажи, случки, ретро коли, парти в един от клубовете, в които пях – с открита сцена за млади рапъри. Бяха предимно мулати, направиха супершоу.

През цялото време един художник рисуваше със спрейове как свирят, скачат по сцената, рапират, как публиката се забавлява. Най-накрая имаше разпродажба и си купих картина. На нея е нарисувана гола мулатка. Даже наддавах. Жестока е!

Има ли пилот в самолета?

Това ми беше мечта – да пилотирам самолет – и Еги и Наталия, приятелите, които ни приютиха и ни осигуриха участие в Ню Йорк, ми подариха полет за рождения ден. Летяхме над Лонг Айлънд около час. До теб има човек, който ти обяснява уредите. Той управлява с краката, а ти – на пулта. Тръгнахме, ускорихме леко, съвсем плавно дадохме газ. И излетях!!! Беше много вълнуващо!

Самия ми рожден ден празнувах два пъти – по българско и по американско време в готин руски ресторант с шотове с водка и малини, музикант с акордеон и приятели, които ми поднесоха малка тортичка и пяха Happy Birthday, и на следващия ден бяхме в български ресторант. Станах на 35, но понякога ми казват, че изглеждам на 29 и ми е готино. Възрастта е само цифра. Чувствам се идеално.