– Мноого мислиш! – ме връща Малкият до мен. – Грабвай момента. Животът е много кратък. Докато мислиш, изпускаш.
Колко е лесно да си на 20, си мисля. Всъщност аз и на 20 не бях такава.
– Откъде знаеш това? – го питам. На мен ми отне толкова време да го разбера!
– Аз съм Овен – обяснява. Пие вино. Пита:
– А ти?
– Телец.
Очите ми се разширяват. Ръката му се насочва към единия ми крак.
– Не разбирам от зодии. Не може всички да са еднакви – обяснява.
– И не са. И в астрологията човек не се описва просто със слънчевата си зодия. Знаеш ли колко още позиции, планети и домове има. Какво правиш?

Какво?! Започва да повдига новата ми рокля.
– Отпусни се! Не си правила секс от три месеца.
Броя наум. Да, точно от толкова. Прав е. Лицето му пак е в косата ми. Тихичко казва:
– Отпусни се! Какво се притесняваш? Всички на тази маса ти завиждат.
– Ти да видиш! Въобще не ти липсва самочувствие!
Обляга се назад и някак между другото отговаря:
– Човек трябва да има реална преценка за себе си.

Аз подхождам светски. Питам го какво е учил, какво все пак работи. Отговаря кратко и мисли за друго. Гледа ме с онзи поглед. Разговорът хич не върви. Замълчавам. Вади телефона си. Записва номера ми и ме набира. Не издържам и отивам да танцувам. Идва да ме гледа. Има напрежение във въздуха.
Излизам от заведението. Навън е хладно. Малко свалям адреналина. Връщам се на масата. Той идва отнякъде и отново сяда до мен. Сервират торта. Изяжда бързо и с апетит своето парче. Поглежда ме, поглежда въпросително към моето парче и казва:
– Яж!

Опитвам една хапка. Взeмам втора, но я оставям. Той я взима и я изяжда.
– Може би ти е много сладка? – Има предвид тортата, но с тона си ми казва друго. Добавя, че знаел, че съм сладка. Какво клише!
Играе си със средния пръст на ръката ми. Пита ме дали това ме притеснява. Преди да отговоря, вече го e облизал. Пръстът ми вече е в устата му. Накланям се към него, поглеждам го в очите и му казвам:
– Сега ме чуй. Майка ти ми е близка приятелка. За мен е много важно тя да се чувства комфортно и щастлива.
Държи здраво ръката ми и пръста ми в устата си. Гледа ме в очите. Облизва го. Мирише на вино и мъжки парфюм. Оставя ръката ми. Набира номер. Поръчва такси. И ми съобщава:
– Отиваме в Арбат.
– Кои отиваме?
– Ти и аз.
– Отиваш ти. Аз оставам – казвам.
Става. Гледа ме:
– Знаеш къде да ме намериш. И тръгва.

А аз анализирам това. Как се чувства майка му, как се чувстват останалите, че преди пет-десет години може би... Дали щях да постъпя различно тогава? Майка му минава и между другото ми казва, че последната му приятелка била 15 години по-голяма от него. Стига де! До мен седи друга сянка – на някой много по-голям от мен, с когото съм вечеряла наскоро, който ми се е обадил по телефона да ми каже „Обичам те“ на моя роден език. И цялото ми тяло буйно реагира на тази мисъл. Приятелката на главната героиня в „Нимфоманка“ – филмът, който гледах скоро, – казва: „Тайната съставка на секса е любовта.“ И аз мисля така.

Мъжете на две от моите приятелки си тръгнаха. На други две – не дойдоха. Така че седим на една маса петте.