Анализирам това!

Мммм! – Гласът му потъмнява с нотки на удоволствие. – На какво ухаеш? Чувствам се притеснена. Преди малко се настани на свободния стол до мен с чаша вино в ръка и лицето му е в косата ми. Вдишва дълбоко и се приближава.

Леа Скайуокър 20 May 2014

Той е на двайсет и три, аз – на трийсет и повече. Той е син на моя приятелка. Аз съм на рождения й ден. Красив е. Облечен е елегантно. Защо мъжете с костюми ми въздействат така? Спирам тези мисли и се втурвам в разсъждения как ли се чувства моята приятелка при гледката на сина й до мен. Докато се чувствам леко неловко, той махва небрежно с ръка на сервитьора и му казва: „Чаша вино! Червено нали?“ Пита мен.
– Аз не пия – усмихвам се.
Той кимва към сервитьора да не ме слуша и да носи виното. Взема донесената чаша и кратко ми казва:
– Пий вино!
– Тази вечер съм на вода.
Приема го спокойно:
– Това са вашите духовни работи – коментира с насмешка. Свикнала съм на реакциите към това, че не пия алкохол и не ям месо. – И аз съм ходил на йога. С майка ми. Искаш ли да отидем заедно някой път? – Тонът му не звучи съвсем като да ми предлага да ходя на йога.
– Харесва ли ти? – питам.

Не ми отговаря конкретно. Защо да го прави? В погледа му личи, че мисли за друго. Отново ме приближава и шепне на ухото ми:
– Духовност не е да прегръщаш (набляга на „прегръщаш“, прави пауза) дървета. Духовност е да печелиш много пари и да ги даваш на другите.
– Ти как печелиш пари?
– Занимавам се с бизнес. – Заровил е лице в косата ми и вдишва дълбоко. – Какъв е този парфюм???
– Bright Crystal – отговарям като ученичка.
Не мога да повярвам! По-голяма съм от него с 15 години, а се чувствам толкова неловко. Може и да съм се изчервила. Непрекъснато разсъждавам върху това как се чувства майка му – моята приятелка.
– Откъде го имаш?
– Кое?
– Парфюмът – заравя още повече лицето си в мен.
– От магазина.

Какъв оригинален отговор! Гласът ми леко е пресипнал. Не мога да повярвам! Забелязвам как ме гледат приятелките ми, които седят на същата маса. Според мен си говорят за нас. Опитвам се да уловя погледите им, но те гледат другаде. Усещам, че говорят за нас!
– Не си хапи устната! – Давам си сметка, че здраво съм си прехапала долната. – Оближи я – предлага.
Гледай го ти! Висок е над 1,80 см (много добре!), единият му крак е опрян до моя. И тялото му е приятно, и с костюм личи. Казва ми тихо:
– Много мислиш!

И мисълта ми излита в началото на сезона, на брега. В една вечер с много шампанско. Целувката в асансьора, в основата на врата ми отляво. Есемесът, след като се прибрах и почти бях заспала: „Ние защо всъщност не правим секс?“ И моят отговор с номера на стаята и кратко „Ела!“. Целувките. Колко беше висок, когато свалих токчетата. Подрънкването на колана в тъмнината върху мен. „Много си хубава. Желая те!“ Не искам те – желая те! Човек си личи в детайлите, особено когато не внимава. Възкликнах колко пъти съм правила с него това, което ни се случваше, в мислите си, той ми каза: „Много мислиш, Лea!“ И после пушеше гол на терасата. „Аз много трудно допускам до себе си“ – обясних. „И аз – призна. – Може би сме дебелокожи?“ – предположи. Лежеше. Беше съвършен за мен в онзи момент. „Или по-скоро по-сложни, по-фини?“ – уточних. Не каза нищо, защото вече го целувах. Когато започнах да се спускам надолу, се съсредоточи... Спях, когато си тръгваше. Виждах го през клепачите си, но се чувствах много уморена. Не можех да изплувам от съня. А исках, исках. Все едно някой ме задържаше на място. Наведе се в тъмнината, която вече леко се разсейваше, целуна ме пак на онова място вляво в основата на врата, а аз леко притиснах лицето му. Все едно го прегърнах. Беше много красив за мен. Той знае, че не е. Но е толкова умен и интересен, че е като магнит. Беше. Дали разбра колко го обичах? Дали знае?

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР