След това те замъква на купон. И си прекарвате страхотно, защото Жени се забавлява, танцува, пуши и разказва смешни неща. Но на последния купон, на който сме били, не й беше никак смешно. Беше сериозна, малко тъжна и дори си поплака пред всички. Десет години "Визаж", това беше поводът. Поне официалният повод за една равносметка, която тя си е дала.

Равносметка за малките и големите битки по пътя, за компромисите и приятелствата, за любовта, за съдбата. А неофициалният повод? Може би това, че през следващия месец символът на българската красота ще навърши 30 години. Сериозна работа. Време да подреди нещата от живота си, всички онези парчета любов, странни случки, знаци на съдбата и тревожни въпроси, които изграждат една цяла-целеничка Жени Калканджиева.

Но Жени е мъжко момиче. След като се наплаче, изтрива очите и веднага започва да приема живота откъм смешната му страна. Онази страна, по-непозната за публиката.
И така, какво не знаете за нея, за тази жилаво-крехка, смешно-сериозна Жени Д' Арк, както на шега я кръсти екипът ни, решил да я облече в броня и рицарска риза за корицата?

1 че е блондинка по природа и като дете е носила шини за изправЯне на краката

Бях русо, ама бяло-русо дете, доста пухкава. Сега като се гледам на снимките от детската градина ми е много смешно. Като малка хич не съм била "съвършена" - имах уши на маймунче и майка ми ги залепяше с лепенки, за да не ги подгъвам докато спя. А краката ми бяха хикс-образни и трябваше да нося шини ето тук - около коленете. Била съм на 3-4 години. Радвам се, че майка ми тогава ми е обърнала внимание.

Тя ме гледаше основно, макар че най-хубавите ми детски години бяха при баба на село. Там се събираше една детска тумба от цяла България и се скъсвахме от игри и надлъгване. Спомням си, измислих следната лъжа: че имаме дистанционно за библиотеката вкъщи и като ни потрябва книга, щрак с дистанционното и то ти вади книгата. И после, когато пораснахме и си отидoхме на гости, си припомнихме лъжите и си умряхме от смях.

2 че съвсем случайно се е явила на конкурса "Мис България"

Идеята да направя модна агенция е от лятото на 1994 година, от пътуванията и работата ми в чужбина. Беше ми интересно, още повече, че в България нямаше модни агенции, освен "Хай левъл" на Петър Генадиев. Аз бях манекенка при него. Изпрати ме в Италия, там поработих малко, след това в Тайван, Корея, Гърция, Турция и всъщност се запалих по идеята за агенция. Представях си атмосферата на една агенция, звънящите телефони, вечно заетите букери, менажирането на моделите, стила, който налага една агенция...
И реших, съвсем по детски, да направя такава агенция. Бях на 19. Обадих се на мои приятелки като Илона, Албена Ценева, Деси Мандели, на повечето от манекенките, с които работех. Започнахме в един офис, две стаи, един телефон-факс и с една секретарка. Нямахме абсолютно никаква реклама. Аз бях заделила някакви пари от пътуванията, но нямах представа как трябва да стартирам.
А и нямаше модни списания, вестниците нямаха нищо общо с модата, нямаше модни предавания. Едно от първите телевизионни предавания за мода беше моето - "Лица", което беше ужасно смешно предаване. В него бях по-скоро алпинистка, катерачка, скачах с парашути и летях с парапланери, отколкото да говоря за мода.
Започнахме партньорство и с Васил Папазов, Бог да го прости, той организираше "Мис България" и изпращаше момичета на конкурси по света. Той започна да менажира наши модели, изпращаше ги в Корея, Франция, Тайван... През 1995 година ми се обади да пратя няколко момичета за конкурса "Мис България".
И аз заведох момичетата на кастинга. Той ме изгледа и каза: "Абе, защо не вземеш и ти да участваш". Аз му викам: "не мога да участвам, да се състезавам с моите модели, аз ги менажирам"... Той обаче настояваше, че имам големи шансове. Аз се прибрах и го споделих с нашите, а те се запалиха и започнаха да ме убеждават. Общо взето, стана малко насила, защото аз нямах особено желание.
Участвах в конкурса и го спечелих. След това участвах на Мис Свят и влязох в десетката.

3 че периода, когато е проляла най-много сълзи, са месеците като модел в Милано

Италия беше първата държава, в която излизах. Бях на 16 години, не знаех език. От България, със супермаркетите, в които имаше само захар, сол, ориз и чай, попаднах в невероятно богата страна. Представяш ли си момиченце на 16 години, което отива в чужбина само, без да знае език и попада в друг свят. Шоколади, сладоледи, лакомства - за едно момиче това е неустоимо. Напълнях ужасно. Качих 7 килограма за два месеца. И изпаднах в страшна депресия.
Ходех на по три-четири кастинга на ден и ме отхвърляха. Представяш ли си? Ти си сам, по цял ден работиш, имаш кастинги и като те откажат три четири пъти, започваш да си мислиш, че за нищо не ставаш. Нямаш приятели, не можеш да се обаждаш в къщи, освен в неделя вечерта, когато е по-евтино, виждаш различен свят и се затваряш в себе си.
Не си ангажиран с други емоции, няма как да разтовариш, освен пред телевизора с ядене в ръка. Най-много съм плакала тогава през целия си живот, защото се чувствах много самичка, изпадах в депресия и тя ме завърташе и потапяше все повече и повече. Формулата не е да се амбицираш и стегнеш, защото няма как.
Обикновено не плача пред други хора. Дори и пред нашите. Аз не вадя навън емоции, общо взето ги попивам. Казвали са ми, че аз съм от хората, които имат отворена аура. Не се вглъбявам в моите проблеми, повече приемам проблемите на другите. И затова минавам по-леко покрай нещата. Но този период беше най-кошмарният в живота ми.

4 че едно пътуване до калабрия е можело да промени живота й, а ние да се лишим от българка в десетката на най-красивите в света

Сега ще ти разкажа една много смешна история. В Милано имах един обожател- калабриец. Той живееше в кооперацията под мен. Сутрин, когато тръгвахме за кастинг, спирахме да пием кафе в кафенето отдолу. А този обожател все се въртеше. Беше много влюбен в мен. И един ден ме покани да отида с него и да видя родната му Калабрия. Аз тогава се обадих на приятели, на майка ми ли, не помня, и казах, че ще пътувам за Калабрия.
И чух ужасяващото: внимавай, че калабрийците като доведат жена в къщата си, заключват я и край! Повече никой не я вижда. А аз на 16 години - толкова ми трябваше. Много се уплаших и почнах да се крия. Даже помолих агенцията да ми смени квартирата. Защо, питат, а аз - защото мафията в Калабрия е много страшна."
"В десетката на Мис Свят попаднах също без да се напъвам особено, всъщност по някакъв коефициент се оказа, че съм класирана шеста." Бях много недсициплинирана и буйна миска. В строго охранявания хотел ме хванаха, че пуша в компанията на Мис Макао /до тогава не знаех, че има такава страна!/, Мис Нова Зеландия и Мис Австралия.
Събрахме се да пушим в тоалетната и като се включи алармата - охрана, отговорнички... После със същите миски тръгнахме да бягаме по аварийната стълба, за да играем тайно на онези машинки с монети. Изловиха ни и - второ мъмрене. А после и аз, и Австралия, влязохме в десетката.

 

5 че си е правила само веднъж хороскоп, но е загубила листа...

Само веднъж съм си правила хороскоп, но загубих листа, на който ми бяха "предсказали" съдбата. Отидох втори път при същия корифей. Този път с касетофонче. То пък не проработи. И аз отидох трети път - вече си записвах... а след това изгубих листчето. Аз съм малко небрежна в женските работи, не обичам да пазарувам и да си правя хороскопи. Мисля, че не е много хубаво човек да си знае бъдещето.
Предсказанието по накакъв начин ти влияе, особено ако не е добро. Някак си се настройваш за нещастието, предизвикваш го и то идва. Не знам дали всичко ни е писано. Тук се двоумя. Има съдба, но много от решенията вземаш ти. И то на момента. Така че много се колебая. Не е хубаво да се бъркаш в тази част от живота - съдби, път на съдбата и т.н.
Аз харесвам тази приказка: прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Когато бях в Милано, живях около месец в дома на българската гледачка Теодора, както я наричат - гадателката на Берлускони. Но не съм й позволявала да ми гледа. Аз не вярвам и не обичам такива неща.

6 че никога не е получавала предложение за брак никога

Никой не ми е предлагал. Може би защото не съм имала такива сериозни връзки. Предлагали са ми да стана гадже, но не и брак. Никога не са ми давали пръстен. Никога не са ми разпилявали рози върху леглото. Никога не съм била канена на вечеря с шампанско и свещи. Това пък никога не ми се е случвало. Вероятно с нещо плаша мъжете. Може би с това, че съм много директна, може би с това, че съм финансово независима. А може би българските мъже просто не се сещат за тези неща. А аз си мисля, че съм романтична и един такъв жест може да ме разтопи.
Връзки съм имала, но в момента съм сама и става все по-трудно да си намеря приятел. Просто съм станала не толкова подозрителна, колкото изискваща - към поведението, към финансовото състояние - не защото обичам парите или искам някой да се грижи за мен, колкото защото разбирам, че ако сме неравностойни, това ще доведе до сериозни проблеми.
А не искам да издържам някакво хлапе и да му бъда учител в живота. Да не говорим, че има черти на характера, които за мен са много важни - да си държи на думата, ако е мъж, да има отношение към жената. Мъжете в цял свят изневеряват. Но тук е модерно да го правят показно. И то се вижда от всички. Не трябва да правиш нещо, което да наранява и да обижда половинката ти.

7 че не са й дали американска виза, защото е потенциален емигрант

Имах шестмесечна американска виза, но не успях да замина и тя изтече. Отидох да я подновя и ми отказаха, въпреки че подробно описах всичко, целия си бизнес, който е тук. Отказът бе мотивиран с това, че нямам достатъчно здрави семейни, социални и икономически връзки със страната, в която живея и това ме прави потенциален емигрант.
За мен е необяснимо. Може би, защото не използвах първата виза, може би, защото съм на 29 и смятат, че ще ходя там, за да се оженя за някой богат американец.

8 че се страхува от гръмотевици, бури и солариуми

Страх ме е от гръмотевици, светкавици и солариуми. Особено от солариуми. Като ме затвори това нещо, имам чувството, че няма да мога да отворя вратата и ще се опека като пиле.
Като малка ме беше страх от тъмното и да няма някой под леглото. Непрекъснато висях с главата надолу да гледам дали не се крие някой под леглото.
А, и още нещо... Когато ходех до тоалетната, ме беше страх, като пусна водата, да не изскочи някаква ръка и да ме сграбчи. И аз се приготвях с отворена врата, дръпвах светкавично синджира и бягах. Сигурно някакъв филм съм гледала. Имах си много такива страхове, детски мании.
Бях си втълпила в главата, например, че всеки зад себе си има някаква нишка на живота си, нещо като конец. И ако мина зад някого, аз ще се спъна в тази невидима нишка. Затова винаги, когато някой се запътваше на някъде, аз се втурвах да пресичам пред него, да не му настъпя нишката.
Тогава играехме много на ластик и бях много добра на ластик и ръбче и не знам дали не е дошло от тези ластици. Друга детска мания - да прескачам канали. Никога не стъпвах върху тях, защото смятах, че е лоша поличба... Обаче чакай, има условие, трябва да го видиш случайно. Не може някой да ти каже: ей, виж, решетка!
Има нещо друго, което хората не знаят и много искам да го кажа. Аз не виждам на тъмно. Имам сериозен проблем, първо трябва да нося очила, но не нося. И вече не карам кола. Когато съм в някое заведение, аз може да гледам право в човека, но не го виждам. И хората мислят, че се надувам.

9 че в чужбина се е губила над сто пъти

Да, ето и това не знаят хората. В чужбина съм се губила хиляди пъти. Може би най-много в Тайван, но там всички надписи и цифри са с йероглифи и е ужасно трудно да се ориентираш. Но съм се губила и в Италия, и в Гърция - поне 7-8 пъти. Губила съм се в Милано, Лондон, Париж, Рим, Измир - просто навсякъде, където съм била...
Имам и една случка в Москва, когато за малко да ме арестуват и да ме приберат в районното. Там бях като рекламно лице на "Солвекс". Заведоха ме на много голямо козметично изложение. Вечерта имахме коктейл и някъде два - два и половина, аз реших да си тръгна сама. Спях в хотела на посолството. И си взех такси - с официална рокля, с токчета. Но полицаи спряха таксито.
Вадя документи, но от хотела съм забравила да искам регистрационна карта, че спя там. И в този момент таксито избяга. Полицаите казаха, че ще ме глобят, взеха ми 400-те долара и ме оставиха на улицата. Без стотинка! Това става в два часа през нощта.
Беше минус не знам колко градуса. Аз плача и сълзите ми замръзват. Не мога да дишам от студ. Ходя и звъня по едни посолства в квартала, но никой не ми отваря. Аз ходя и плача и не мога да намеря посолството. А ме е страх да търся такси. Знам ли кой ще ме дръпне, ще ме качи в някоя кола и - довиждане!

10 че целува телефона си по цяла минута

Аз съм малко суеверна. Постоянно си целувам телефона. Когато видя еднакви цифри, почвам да си мисля желания и да целувам телефона. А някой отстрани може да реши, че ми се е обадило гаджето.
Когато видя на дисплея, че е 11. 11 например, аз задължително целувам телефона по три пъти и обикновено имам по много желания: и за това, и за онова, и за работата, и за къщата, и за приятелката. И го целувам по една минута! Много съм алчна!

 

11 че би участвала в Биг Брадър, ако не беше ... Жени Калканджиева

Ако съм на 20, нямам ангажименти и не съм известна - да, би ми било интересно. Бих го направила. Ще науча много неща за себе си, ако някой се опита да ограничи свободата ми. Обичам да експериментирам, да пробвам. А докато си ангажиран, самооценката ти бяга. Ето сега бях в Китай за 10 дни, абсолютно сама. Имах срещи с представители на други агенции.
Но сама се разхождах, пазарувах, имай предвид че почти не говорят английски. Върнах се по-зряла, по-мъдра, ако щеш. Като че се разбирам повече със себе си вече.
Но ако участвах в "Биг Брадър", не бих правила любов пред камерата, не и това. Сексът е много интимен момент за мен. А пък и какво ни остана? Това ни остана единствено. Всичко друго е на показ, всичко е публично. Аз искам да запазя любовта за себе си.

 
Ето това е част от Жени, истинска, забавна, непресторена. Аз мога да продължа списъка с нещата, които не знаете за нея.
Например - за най-тежкия й конкурс - "Мис България" 1999 г. в Слънчев бряг, когато тя катастрофира предния ден, след това падна по стълбите, носейки двата си куфара и накрая как в офиса й дойде Слави Трифонов, за да й се извини за това, че е разгласил тези неща пред медиите. Мога да разкажа как страхотно пее, защото съм я слушала на живо в пиано-бара в кв. Изток.
Тогава разбрах, че мечтата й е била да стане певица и по цял ден се е разхождала и репетирала с дезодорант в ръка. Мога да разкажа как ми се закле, че един ден ще напише книга. Книга, в която ще има истината за целия й живот и за всичко, което се е случвало.
Това пък съвсем не го знаете, нали?