Какво чух, докато си бръснех брадата една сутрин

Адриана Попова 11 April 2014

Държа телевизора си включен, докато върша това-онова из къщи, и съответно научавам това-онова. Така например миналата сутрин разбрах от една мила докторка (не знам кое вдъхваше повече доверие – топлият й глас, домашно плетеният пуловер или опитът й за прическа), която мярнах на екрана, докато си сновях нагоре-надолу, че трябва да се притеснявам за остеопорозата си. Тази никаквица ме дебнела отвсякъде и дори без предупреждение можела да причини смъртта ми в бъдеще. Оказва се, че остеопорозата по смъртност се нареждала веднага след рака и инфаркто-инсултите. Лично аз не подценявам и тежките предмети, които съседи изхвърлят, докато минавам под балконите им, но докторката не каза нищо за тях.

Тъкмо сърцето ми се сви от страх заради грозната остеопорозна перспектива и дочух радостната новина, че услужлива фармацевтична фирма вече е произвела достатъчни количества от нужното лекарство и го е разпратила по аптеките. Слава тебе, Господи! После ме информираха (така е в телевизията – първо те изпотяват, после те успокояват и после пак...), че това не стига за доброто ми здраве. Трябвало да пия и коластра, ако изобщо искам до стигна до 100-те – а това ми е май единствената амбиция в живота. Сега вече го закъсах, помислих си, понеже не се сещам в блока да имаме майки кърмачки. Но – веднага дойде добрата новина!

Изчислено е, че от момента на раждане до 18-годишната си възраст всеки индивид е изложен средно на 350 000 реклами. Човекът от Западния свят е подложен на 4000 комерсиални/рекламни съобщения на ден.“ Фредерик Бегбеде, 9,99
Разбрах, че друга услужлива фирма произвежда коластра като хранителна добавка и аз само трябва да я пия по схема. Не за подценяване се оказва и въпросът с менопаузата. Ето, една жена от телевизора точно сподели, че почнала да пие правилните хапчета 3 месеца преди менопаузата си. Ма как човек разбира точната дата на менопаузата, на врачка ли ходи, на ходжа ли – не каза. И понеже паузата изненадва все по-млади жени, излиза, че малко след 20-те трябва да се оглеждаме за появата й. С хапче подръка, естествено.

Точно съм седнала да закусвам – нещо малко по-калорично от овесени трици с обезмаслено кисело мляко, когато от екрана ми сервират нова изненада. И това не е глупавият мъж на леля Мария, който й носи ТРИ различни праха за пране (ужасно го мразя тоя, може ли да е толкова тъп и вече години наред леля Мария да трябва да му повтаря кой точно е правилният прах?! Тази жена е светица, няма такова търпение като нейното!) Не, друго е. Дочувам, че вече мога да продам мъжа си. Дори ми показаха на екрана как една жена прибира парите от продажбата, а мъжът й, да ви кажа, нищо особено не беше. Но все пак по-добър от този на леля Мария! После друга поиска да й сменят шефа с някой по-млад и й го смениха. Все хубави неща – иди че нямай положително мислене след това.

После една млада и красива психоложка ме заубеждава, че ако искам да постигна нещо в тоя живот, трябва да визуализирам. Напълно съм съгласна, обаче защо преди година и нещо, когато джакпотът беше 9 и половина милиона и аз силно визуализирах, че го печеля, дори си взех 3 дни отпуска, за да не се разсейвам от визуализирането, той се падна в Перник и Бобошево? И понеже тогава не спечелих парите, се наложи сега да изключа моя личен лайфкоуч – телевизора – и да тръгна към офиса.

А ако се чудите за заглавието... Брада още нямам, а и по пол не ми се полага, но това нищо не значи. Щото и менопауза нямам, но вече трябва да пия хапчета за нея – откъде да знам кога започват трите месеца обратно броене?

Сега, да си призная, и аз като мнозина средно към още по-средно интелигентни българи съм чела Бегбеде и съм наясно, че целта на рекламата е да ми създаде потребности, които най-често нямам. Но бъдете сигурни, че утре отново ще включа телевизора с всичките му реклами и продуктови позиционирания. Най-малкото защото нямам търпение да разбера с каква плетка ще е този път пуловерът на докторката.

5 КОМЕНТАРА
5
Mike
28 March 2015, 02:33

0888787822

4
Таня
04 June 2014, 13:52

Така...Значи! Не съм се смяла така с глас мноооого отдавна. С особени благодарности към авторката съм. Абсурдите на съвременния живот са безкрайни. Така и не гледах филма "Светът е голям и спасение дебне от всякъде", но запомних заглавието... Тълкувам го къде философски, къде не толкова. Според зависи. И продължавам да се опитвам да се спасявам ежедневно, къде с хапче, къде не...
Обаче е факт, че по-голяма идиотия от рекламите няма. Докато вечеряме например минават няколко едновременно: за дамски превръзки /с пожеланието за приятен апетит/, за тоалетна хартия /със същото пожелание/, за бира /но пък аз не пия бира/, за прах за пране /още по-нов и по-перящ, на което аз винаги дигам кръвно от възмущение - що предишния не переше ли толкова добре да му се не знае??? и за какво сме си давали парите /, за кренвиршите "Едиква си марка" /хич не ща и аз да им правя реклама/, и други...Вие като че ли не ги гледате...Що ли ги описвам? Зотова развихме неподозирани възможности по бързина за преместване на друг канал. Все пак ние избираме дали да ги гледаме. Така че драги ДАМИ, никакви хапчета и трепетни очаквания за нови болежки и проблеми. От едното ухо в другото и следва дълга разходка за успокоение. Силни сме, много сме и нека ние сме победителите. и нека не забравяме, че Главния проблем на здравеопазването е "неточната диагноза". Една реклама да не би да може повече?

3
Mira Kamburova
17 April 2014, 15:42

Отлични разсъждения! Иска ми се да допълня, че по неясни за мен причини на рекламния ни пазар мъжът присъства като същество глуповато, нескопосно, но пък послушно. Независимо дали пие, или не пие бира, прледставителят на силния (???) пол гледа виновно.. Той цапа прозорците, втурвайки се да набере люляк на майка си, не се справя с рулото тоалетна хартия, безобразно се цапа, често настива и в най-симпатичния случай е неподготвен да яде бисквитка. Това всичкото ме кара някак да се чувствам благословена, защото явно моят съпруг е удивително изключение и не съм принудена да го третирам като глуповат подрастващ. Никак не ми е ясно обаче какво се върти в главите да бъдещите омъжени жени, които са заливани от подобни реклами - вероятно те сериозно разсъждават кое е по-голямото зло - съпруг или например слон...

2
Mira Kamburova
17 April 2014, 15:41

Отлични разсъждения! Иска ми се да допълня, че по неясни за мен причини на рекламния ни пазар мъжът присъства като същество глуповато, нескопосно, но пък послушно. Независимо дали пие, или не пие бира, прледставителят на силния (???) пол гледа виновно.. Той цапа прозорците, втурвайки се да набере люляк на майка си, не се справя с рулото тоалетна хартия, безобразно се цапа, често настива и в най-симпатичния случай е неподготвен да яде бисквитка. Това всичкото ме кара някак да се чувствам благословена, защото явно моят съпруг е удивително изключение и не съм принудена да го третирам като глуповат подрастващ. Никак не ми е ясно обаче какво се върти в главите да бъдещите омъжени жени, които са заливани от подобни реклами - вероятно те сериозно разсъждават кое е по-голямото зло - съпруг или например слон...

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР