Държа телевизора си включен, докато върша това-онова из къщи, и съответно научавам това-онова. Така например миналата сутрин разбрах от една мила докторка (не знам кое вдъхваше повече доверие – топлият й глас, домашно плетеният пуловер или опитът й за прическа), която мярнах на екрана, докато си сновях нагоре-надолу, че трябва да се притеснявам за остеопорозата си. Тази никаквица ме дебнела отвсякъде и дори без предупреждение можела да причини смъртта ми в бъдеще. Оказва се, че остеопорозата по смъртност се нареждала веднага след рака и инфаркто-инсултите. Лично аз не подценявам и тежките предмети, които съседи изхвърлят, докато минавам под балконите им, но докторката не каза нищо за тях.

Тъкмо сърцето ми се сви от страх заради грозната остеопорозна перспектива и дочух радостната новина, че услужлива фармацевтична фирма вече е произвела достатъчни количества от нужното лекарство и го е разпратила по аптеките. Слава тебе, Господи! После ме информираха (така е в телевизията – първо те изпотяват, после те успокояват и после пак...), че това не стига за доброто ми здраве. Трябвало да пия и коластра, ако изобщо искам до стигна до 100-те – а това ми е май единствената амбиция в живота. Сега вече го закъсах, помислих си, понеже не се сещам в блока да имаме майки кърмачки. Но – веднага дойде добрата новина!

Разбрах, че друга услужлива фирма произвежда коластра като хранителна добавка и аз само трябва да я пия по схема. Не за подценяване се оказва и въпросът с менопаузата. Ето, една жена от телевизора точно сподели, че почнала да пие правилните хапчета 3 месеца преди менопаузата си. Ма как човек разбира точната дата на менопаузата, на врачка ли ходи, на ходжа ли – не каза. И понеже паузата изненадва все по-млади жени, излиза, че малко след 20-те трябва да се оглеждаме за появата й. С хапче подръка, естествено.

Точно съм седнала да закусвам – нещо малко по-калорично от овесени трици с обезмаслено кисело мляко, когато от екрана ми сервират нова изненада. И това не е глупавият мъж на леля Мария, който й носи ТРИ различни праха за пране (ужасно го мразя тоя, може ли да е толкова тъп и вече години наред леля Мария да трябва да му повтаря кой точно е правилният прах?! Тази жена е светица, няма такова търпение като нейното!) Не, друго е. Дочувам, че вече мога да продам мъжа си. Дори ми показаха на екрана как една жена прибира парите от продажбата, а мъжът й, да ви кажа, нищо особено не беше. Но все пак по-добър от този на леля Мария! После друга поиска да й сменят шефа с някой по-млад и й го смениха. Все хубави неща – иди че нямай положително мислене след това.

После една млада и красива психоложка ме заубеждава, че ако искам да постигна нещо в тоя живот, трябва да визуализирам. Напълно съм съгласна, обаче защо преди година и нещо, когато джакпотът беше 9 и половина милиона и аз силно визуализирах, че го печеля, дори си взех 3 дни отпуска, за да не се разсейвам от визуализирането, той се падна в Перник и Бобошево? И понеже тогава не спечелих парите, се наложи сега да изключа моя личен лайфкоуч – телевизора – и да тръгна към офиса.

А ако се чудите за заглавието... Брада още нямам, а и по пол не ми се полага, но това нищо не значи. Щото и менопауза нямам, но вече трябва да пия хапчета за нея – откъде да знам кога започват трите месеца обратно броене?

Сега, да си призная, и аз като мнозина средно към още по-средно интелигентни българи съм чела Бегбеде и съм наясно, че целта на рекламата е да ми създаде потребности, които най-често нямам. Но бъдете сигурни, че утре отново ще включа телевизора с всичките му реклами и продуктови позиционирания. Най-малкото защото нямам търпение да разбера с каква плетка ще е този път пуловерът на докторката.