„Кой е любимият ви филм на Уди Алън? Преди да отговорите, трябва да знаете това: когато бях на 7 години, Уди Алън ме заведе на тавана в къщата ни. Каза ми да легна по корем и да си играя с електрическото влакче на брат ми. Тогава ме насили сексуално. Говореше ми, докато го правеше. Шепнеше ми, че съм добро момиче, че това е нашата тайна, обещаваше да отидем в Париж, да бъда звезда във филмите му. А аз гледах влакчето, фокусирах се само върху него, докато то обикаляше и обикаляше в кръг. И до днес ми е трудно, когато видя някъде детски влакчета.“

Така започва отвореното писмо на 28-годишната в момента Дилън Фароу, което наскоро бе публикувано в New York Times. За първи път след 21 години тя детайлно разказва за случилото се. Дилън е осиновена дъщеря на Мия Фароу и Уди Алън. Двамата имат 12-годишна връзка, която започва през 1980 г. А въпросната случка се разиграва на 4 август 1992 г. в лятната къща на Фароу в Кънектикът. Четири месеца преди това е избухнал друг скандал: оказва се, че 58-годишният Уди Алън има връзка с 20-годишната Сун-И, пак дъщеря на Мия Фароу, но осиновена по време брака й с Андре Превин. Фароу разбира за отношенията им, след като открива голи снимки на Сун-И в ателието на Уди. Следва шумна раздяла и съдебна битка за попечителството над децата. А причината в онзи летен следобед Алън да бъде в къщата в Кънектикът е отреденото му от съда право да вижда децата си, докато тече делото.

„Откакто се помня, баща ми правеше с мен неща, които не ми харесваха. Не ми харесваше колко често ме отмъкваше от майка ми, братята и сестрите ми, за да бъдем заедно сами. Не ми харесваше, че пъха палец в устата ми. Не ми харесваше, че трябваше да си лягам в леглото с него, когато той беше само по бельо. Не ми харесваше, когато слагаше глава в голия ми скут и тежко вдишаше и издишаше. Опитвах да се скрия, но той винаги ме намираше. Тези неща се случваха толкова често, така умело ги криеше от майка ми, че ги смятах за нещо нормално. Смятах, че така бащите обичат дъщерите си. Но това, което направи с мен на тавана, беше различно. Вече не можех да го пазя в тайна.“

Във въпросния следобед на 4 август една от бавачките твърди, че като минавала покрай стаите, видяла Дилън да седи на дивана с празен поглед, вперен в стената. А Уди, коленичил пред нея, бил сложил глава в скута й. Сторило й се подозрително, обадила се на Мия и тя започнала да разпитва дъщеря си. Така разбрала за случилото се на тавана и записала разказа й на видеокасета. Обвиненията в сексуално насилие стават част от битката им за попечителство.  

Назначени са независими експерти, които не откриват убедителни доказателства за сексуално насилие. Медицинският преглед също не доказва изнасилване, но това не изключва блудство. В крайна сметка Мия печели родителските права върху децата. А на режисьора му е забранено да се вижда с Дилън. Съдията по делото дори заявява, че не е убеден в „липсата на убедителни доказателства“. Според него психотерапевтът, разпитвал Дилън, е пристрастен заради лоялността си към Уди Алън. До съдебен процес за сексуално насилие така и не се стига.

„Не знаех, че баща ми ще използва връзката си с една от сестрите ми, за да покрие сексуалното насилие над мен. Не знаех, че ще обвини майка ми – била ми втълпила тази история. Че ще я нарече лъжкиня, защото ме защитава. Не знаех, че ще ме карат да си спомням тази история отново и отново пред лекари, психиатри, експерти, които ме притискаха, за да видят дали ще призная, че лъжа. В един момент дори майка ми каза, че никой няма да ми се сърди, ако е лъжа. Че мога да си върна думите обратно, ако не е истина, и всичко ще е наред. Но не можех. Защото беше истина. Уди Алън не беше осъден за това, което направи. Мисълта, че му се размина, ме преследва цял живот. Дълго време не можех да позволя на мъж да ме докосва. Започнах да се самонаранявам, да се режа. Развих хранително разстройство. И всеки път, когато видех лицето на насилника си по телевизията или списанията, успявах да скрия паниката си само докато не остана сама... и тогава се разпадах.“

Въпреки че Уди Алън не е подведен под съдебна отговорност, сянката на съмнението остава да виси над него. Той сключва брак със Сун-И, осиновяват си две момиченца, но не поддържа връзка с трите си деца от Мия Фароу (двете осиновени Дилън и Мозес, както и биологичният му син Ронан). Самите те не искат да го виждат. Поредният скандал избухна през есента на миналата година, когато в интервю за Vanity Fair Мия Фароу намекна, че Ронан може и да не е син на Уди Алън, а да е от Франк Синатра. Всъщност Ронан никога не е обичал Уди (независимо дали наистина е негов биологичен баща или не).

Многократно го е обвинявал публично както за Дилън, така и за връзката му със Сун-И. Защитниците на режисьора поддържат тезата, че това е черна кампания, целяща да го дискредитира преди церемонията по раздаването на наградите „Оскар“. Той е номиниран с филма си „Син жасмин“.

„Представете си, че сте седемгодишно момиче, което Уди Алън води на тавана. Представете си, че цял живот ви се гади, когато чуете името му. Представете си свят, който възхвалява насилника. Представихте ли си го? Ето това е вашият любим филм на Уди Алън!“

Така Дилън завършва писмото си. Нейната дума срещу неговата. Въпросът е на чия ще повярвате, защото „доказателствата са неубедителни“.