Ергенството като душевно състояние

Калин Терзийски 12 март 2009

 Първото нещо, което трябва да се научи да прави един отшелник, е да работи в екип

Лао Дзъ

...

Чорапите. Много важни са чорапите. И малките дупчици по тях. Всеки мъж, живеещ сам, води борба срещу малките дупчици по чорапите. Тя е винаги неуспешна. Ергенът е осъден да има дупки на чорапите, котка и мила майка, на която да се обажда вечер, за да я пита дали си е изпила лекарствата за кръвно.

А...! Да...Да се носят чорапи е безсмислено!

Жените не могат да понасят мъже с дупки по чорапите.

...

Ергенството се изразява в следните неща: чехли за в къщи, прекалено свои и прекалено вмирисани на ергенска собственост, консерва русенско варено в хладилника, полумръсно списание до леглото.

...

Миризмата на ергена е следната: малко от мама - нещо кухненско и леко гранясало. Нещо от татко - парчета шперплат за направа на самолетчета.

...

Нека ви разкажа нещо за старите моми.

За мъжете старите моми са може би най-приятните и мили жени. Мъжът ги свързва с учителката си по математика от пети клас. Тя е стара мома, много симпатична с деликатните си руси мустачки. Ако не преподаваше математика, би могла да играе Робин Худ вместо Ерол Флин.

За мъжа най-плашещи са младите амбициозни провинциалистки, които искат да имат собствени мебели от бук в собствен апартамент в Дружба или във Враждебна и да си придават важност като пуйки. Те го плашат, защото искат да го направят съпруг, тоест - глупак, който недоволства в неделя сутрин преди масирано и злостно пазаруване.

...

Ето един малък опит за портрет на ерген:

Той е доста известен журналист и писател - да го наречем М.К. Носи ергенството си като медал, като дървена протеза на крака, откъснат от шарпнел в Първата световна. Носи ергенството си с достойнство и вещина.

Женил се е два пъти. И двата пъти за много красиви жени. След около три- четири месеца съвместен живот е преставал да ги понася. Прекалено много са се намесвали в неприкосновеното му лично пространство. След шест месеца е започвал да ги потупва. Нормалното, всеизвестно домашно насилие, за което всички знаем, но го крием, срамно като ходенето до тоалетната.

Сега всяка вечер той е с различна жена. Жените са безпомощни пред него. Най-мощният афродизиак е успехът. А той го има. В България да се покажеш по телевизията е успех. Анонимността е най-страшното нещо. Едно страшно усещане има - за безсмисленост на живота, ако не си известен и не са те показвали по телевизията. Слави Трифонов е невероятен. Трябва да му се построи пирамида, защото всяка вечер разказва стари вицове по телевизора. Коензим за афродизиака "успех" е известността.

И ето: при М.К. жените седят с леко отворени устенца (те са момичета - нечии дъщери - наивни и хитрички - малки агнета, които имат манията, че са лисици) и го гледат в устата. Той ги нагрубява. Пие алкохол, след това кокаин, след това пак алкохол. Има куп инструменти за банално съблазняване: револвер, навита еднодоларова банкнота за кокаина, огромен нефритов фалос на постамент, свещ, представляваща съешаващи се мъж и жена, бутилка Дом Периньон, маса от матово стъкло, бакенбарди, снимка с негърка от Куба и други. Всичко, което би впечатлило една малка жена.

Вечер той е прекрасен и толкова остроумен! Но какъв е на сутринта? Страшно заядлив, груб и безцеремонен. И милата, малка, пожертвала се жена трябва моментално да си ходи. Защото тя е част от отпадъците, които са останали от предишната вечер. Трябва да се работи, трябва да се действа, на кораба няма място за жени. Момичето, леко сконфузено, но приемащо (нали е мъж, нали е силен, нали е страшно зает и трябва да е лош, нали е известен?) си тръгва, а после му изпраща много миличък есемес.

Ергенството е една от формите на злокачествения егоизъм. На неспособността да приемеш, че някой използва твоята тоалетна.

...

Ергените имат възможността да спят с безброй жени. Женените мъже - не. Всъщност могат, но с толкова много угризения и усилия, че всичко губи смисъл.

А трябва да се знае, че всички мъже - биологично, естествено, непринудено - искат да се съвкупят с всички жени на света. Няма какво да се лъжем.

...

Ергените и техните виртуални любовници.

Ето - на екрана ритмично поклаща седалището си някоя прекалено хубава и прекалено леко облечена жена. Тя е от тази особена глобализирана порода - микс между всички раси - руса, синеока, с мулатски черти, с негърски бедра и вирнати гърди - нарочно създадена, за да съблазнява самотните телевизионни онанисти.

Ергенът има жена - тя е сборен образ - Камелия, Дженифър Лопес, Глория, Пинк, Кристина Агилера, Кати и други.

Как би се оженил един идеалист, след като истинските жени нямат нищо общо с неговата съвършена Кам Ло Гло Пи Кри Ка. Истинският ерген иска абсолютната жена. Създава я в мозъка си, дълбоко в хипоталамуса му се ражда тя. Виртуалната жена е прекрасна и с това, че не оставя косми във ваната.

...

Истинският ерген иска да има приятели, но не и жена. По-важни за него са приятелите.

Ергенът иска да покаже жената, която живее с него, на приятеля си. Иска да се похвали с нея. Иска да му я даде на заем. Между ергена и жената, която е до него, няма истинска дълбока връзка. Той й се радва като на нова въдица. Би я преотстъпил с радост на приятелите си. Ще е щастлив да го направи, защото така ще се почувства горд.

...

Жените мразят старите ергени. Защото знаят, че старите ергени са неуязвими за всички женски оръжия. Как да не мразиш неуязвим човек? Как да не мразиш човек, когото по никакъв начин не можеш да нараниш?

...

Истинският ерген толкова добре разбира себе си и така фино усеща нуждите си, че да остави някой друг да се грижи за тях или въобще - да се меси в тях, би било за него светотатство. Той приема себе си, своите интимни и съкровени потребности като нещо абсолютно неприкосновено. Да пусне някого в живота си е все едно да позволи на някого да използва гръбначния му мозък му за един - два дни.

В банята, в тоалетната и в кухнята си той е цар - сатрап и там стоят неговите неприкосновени чехли.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР