„Времето за мен си ти“ е новият сингъл от предстоящия четвърти студиен албум на Белослава. Песента е написана от Живко Петров по текст на певицата и е изпълнена в дует с младия изпълнител VenZy
Белослава, в шоу бизнеса се залага на агресията и на сексуалните послания като формула за комерсиален успех. В твоите песни това липсва, имаш ли приходи от тях?
Поканите за сцените, на които пея, не са комерсиални в този смисъл, те са ексклузивни, с друга стойност и имат своята публика. Аз не измервам музиката в нейната хитовост или в материалното й отражение. Аз я измервам във времето и в удоволствието, което имам от нея. Публиката, която ме подкрепя през годините, е интелигентна и наясно със себе си. Не е нужно да се харесваш на всички. Ако започна да се боря с това, ще нараня себе си.
Имаш ли впечатление, че през последните години джаз се слуша повече?
Не. Мисля, че джазът винаги ще е единствената музика за хората, които го слушат! Той е като класиката! Това са бездни от музикална информация и ако веднъж си имал допир с тях, няма как да спреш. Джазът е приключение. Когато слушаш джаз вечер вкъщи, домът ти става по-хубав, а храната и виното по-вкусни.
В предишно интервю за ЕVA беше коментирала мисъл на Мариус Куркински, че в днешния свят липсва нежността на душата. Търсиш ли тази нежност в новия си албум?
Аз мисля, че съм посланик на обичта към живота като цяло. Темпераментът ми е такъв, а нежността е онази фина механика, която ако задействаш, е като най-топлата ласка. Тя е в абсолютно всичко и най-вече в начина на общуване. Защото има много и различни начини да кажеш нещо на другия, дори и да е лошо, без да го обидиш или нараниш.
Как стигат до теб феновете ти?
Много лесно. Аз непрекъснато концертирам. На концертите ми идват понякога жени и казват: „Чакам бебе и искам да го кръстя на Вас”. Това ме трогва, докарва ме до плач. На 13 Белослави съм кръстница досега. Всъщност може би не аз, а музиката ми е това, което те припознават като топлина и искат да го предадат на децата си.
Как организираш концертите си?
С моето друго семейство – маестро Живко Петров, Антони Рикев, Димитър Семов и Росен Захариев. Всички музиканти сами си станахме продуценти и си имаме лейбъли. Както казва Спенс: „Сам съм си рекърдс“. Това най-адекватно описва ситуацията.
