Фриган за един ден

Или как от уютното си местенце в редакцията на списание EVA скочих право в кофите за смет...

Ирис Крилатска 17 February 2014

Намерих си тенджера, ядох пица на корем, без да си мръдна пръста, и пастет от гъши дроб със съвсем прясно изтекъл срок на годност; запознах се с Маргото и Васко; така и не успях да сключа сделка в секънд хенд, нито да намеря отговор на въпроса какво по дяволите стана с висящите кафета? И за 24 часа не похарчих нито стотинка. Значи можело?!

Първата торба, измъкната от контейнера за смет и преровена – това е най-голямата крачка!“ – гласи последното изречение на една огромна статия, озаглавена Not Buying It, която прочетох в сайта на The New York Times. Един вид – малка крачка за фригана, голяма крачка за фриганството. Материалът е посветен на фриган движението, за което EVA вече писа.
Ще ви припомня само, че фриганството е движение антиконсуматорско, което е тясно свързано със „зелените“, които се опитват да се борят с недостига на природни ресурси, воюват за правата на животните, за опазването на околната среда, противопоставят се на гигантските корпорации, които управляват живота ни, и на изродения капитализъм. Огромна част от тях са вегани и вегетарианци, нямат лични автомобили, не работят и основно – не купуват. Намират си храна от контейнерите в задния двор на големите хипермаркети, или сами си я отглеждат, или обикалят за диворастящи плодове и прочие; или получават храна срещу труда си; събират и поправят изхвърлени мебели и техника, обличат се в намерени или подарени дрехи и т.н. Идеята е да спреш с това бясно купуване на следващ модел телефон, хладилник, кола или каквото и да е, при положение че старите ти вършат прекрасна работа, да си износваш и поддържаш дрехите докрай, да уважаваш храната и да не я прахосваш и въобще да се излекуваш от алчността си, да спреш да бачкаш като луд, за да си позволиш някакви материални неща, от които всъщност не се нуждаеш. И в крайна сметка да се събудиш от консуматорския сън, в който си потънал.

И фригани, и консуматори, всички сме в кюпа на планетата и сме свързани неразривно...
И понеже след тази статия ученикът, тоест аз, вече беше готов, се появи и учителят – в лицето на Марио Варгас Льоса и неговата книга „Цивилизация на зрелището“, където попадам на изречението: „В този свят (съвременния, нашия – б.р.) вещите – стоките – са прераснали в истински стопани на света, господари, на които човешките същества служат, за да осигурят производство, което обогатява собствениците на машините и фабриките, използвани за производството на още стоки.“ Прочитайки това, изведнъж се почувствах осенена и реших, че и TNYTimes, и Льоса са напълно прави и че на целия този стоков кошмар трябва да му се сложи край. Благослових икономическата криза, която запорира алчното преследване на нови модели обувки, чанти и най-последни поколения козметики, в което така безразсъдно си погубвах душата ден след ден в продължение на години. Реших да стартирам операция по спасяването на гореспоменатата душа с 24-часово фриганство, като в началото, разбира се, ще бъдат кофите за смет. Обмислих внимателно всичко. Ако искам резултатите за душата ми да са трайни, трябва постепенно да навляза в този специфичен лайфстайл, защото ако се хвърля ва банк в траша, може да не издържа и после – йо-йо ефект и душата ми може съвсем да бъде пометена от консуматорското цунами, което ще ме връхлети, след като дълго време съм сдържала нагона си за харчене. Накратко – реших да действам както с диетите.

Живея на улица „Св. св. Кирил и Методий“ в София в района на Лъвов мост, Женския пазар и прочие гъмжилници. Наричам този район „една педя под пъпа на София“, защото... хм, ами точно така си е. Идеално място за експеримент на тема „фриганство“. В този район... какво да ви кажа – фриган до фригана. Едва ли има по-тършувани кофи за боклук в столицата от тези около нас, но хайде, и аз сега ще ги прегледам.

Прочетох, че най-добре е ровенето да се практикува рано сутрин или късно вечер. Решавам, че шансът да ме видят съседите е по-малък късно вечер, защото в този квартал хората се залостват още в 8-9 ч. вечерта и никой не си подава главата навън. Истината е, че ме е страх да изляза сам сама да фриганствам по нощите и да претърсвам кофите за безсрамно изхвърлени от местните капиталисти вещи. Никой не се навива да ми прави компания, освен майка ми. „Мамо – казвам й, – отивам да ровя в кофите, за да видя какво е, а ти трябва само да стоиш до мен, че ме е страх от кучета и от истински клошари.“ Обличаме се и излизаме. Аз съм добре екипирана – нося си шапка, хирургически ръкавици и маска за грипозни, джобно ножче и фенерче. Говоря си наум: „Спокойно, това е просто експеримент. Знаеш ли колко хора в Ню Йорк, официалната столица на фриганството, го правят! Ти дори трябва да се гордееш, че правиш това...“ „Здрасти!” – чувам зад гърба си и виждам домоуправителя, който държи в ръка огромна яркосиня найлонова торба с боклук и с бодра стъпка се отправя към кофите. „Здрасти, Анди!“ – отвръщам му, макар че ми изкара акъла. „Накъде така по тъмно?“ – пита той весело. „На разходка малко“ – махвам с ръка, без да уточнявам, че всъщност сме в една посока. Ами ако ме беше видял как се вихря в контейнера? Анди мята боклука и се прибира.

ОЩЕ ...
Оглеждам се, никой не се задава. Дори тези от „Еврофутбол“ отсреща са се прибрали. Каква нощ! Майка ми застава на почтително разстояние от кофите, аз нахлупвам шапката, слагам си маската и ръкавиците, поемам дълбоко въздух и поглеждам в контейнерната пропаст, запълнена догоре с евентуални съкровища. Ами така де, онези в Ню Йорк на снимките вадеха от кофите дори плазмени телевизори. Все си представях как някоя котка ще изскочи отвътре и ще ме стресне, но не изскача. За сметка на това изскача страшна миризма (добре че е зима, я си представете фриганство през лятото!) – нещо като духът от кофата за боклук, който насила е държан там стотици години и сега ще иска да ми изпълнява желания. Нищо, нали си имам маска. И виждам най-отгоре яркосиния плик, току-що изхвърлен от Анди. Казвам си: той е свестен човек, позитивен и най-вероятно боклукът му ще е също свестен и позитивен като него. Разрязвам плика с ножчето и виждам, защо да ви лъжа, боклук като боклук, досущ като моя (вкъщи малко потренирах, като няколко пъти смело бръкнах в собствената си кофа – много готина, от онези, икейските, с капак – чак до дъното, при това с голи ръце). Изведнъж ме наляга тежко чувство – ами ако нищо не открия?! Навремето ходих на археологически стажове и докато хората откриваха парчета керамика с орнаменти, аз най-много някой ръждясал пирон да намеря, та оттогава имам комплекс по отношение на откриването на разни неща. Но късметът на начинаещия фриган ме споходи и като си светнах с фенерчето видях – какво мислите? Тенджера! Цяла-целеничка тенджера със здраво загоряло (но все пак здраво) дъно. Я мляко Анди е забравил, я боб например и понеже е ерген и консуматор, е решил да я изхвърли, вместо да я накисне и почисти със сода (фриганите не използват препарати, а само сода). Какво разхищение! Оглеждам тенджерата, супер си е. Оставям я настрана и изпълнена с надежда, продължавам да ровя. Майка ми започва да мрънка, че й е студено, да се прибираме. Разпарям следващия търбух с боклук. О, не, малшанс този път – тампони и прочие... Е гадно е. „Хайде по-бързо – вика майка ми, – че идва камионът на „Чистота“. Вярно идва, ужас! И с онези лампички прилича на полицейска кола, все едно ченгета идват. Бързо връщам в кофата всичко, което съм извадила, защото това е основно правило на фригана – ровиш, ровиш, ама после си прибираш, а не като клошарите... Свалям си маската и ръкавиците и кой знае защо ги изхвърлям, все едно съм извършила престъпление. „Да се махаме оттук!“ – казвам аз досущ като в някой екшън филм и двете с майка ми се отправяме към вкъщи заедно с тенджерата, а циганите от боклукчийката ни подвикват нещо. Като за първи път не беше зле. Боже, колко е хубаво вкъщи! Топло, чисто, светло, истински рай. И икейската ми кофа е просто страхотна! До полунощ се занимавам със загорялата тенджера, дяволите да я вземат!

следваща страница »
4 КОМЕНТАРА
4
Toni Boni
25 April 2014, 20:07

gotina statia, osobeno za protejenieto na botev hahahh

3
Изабела
10 March 2014, 23:45

Разкошна статия! Смях се с глас. Поздравления за смелостта!

2
Freegano
17 February 2014, 17:12

Евала за експеримента, но като цяло е тъпо, че хората свързват фриганството само с ровенето по кофите, а то е най-малко устойчивата тактика, която в консуматорския свят важи, но не е решение на проблема и също така в градски условия си като уличен плъх, което е шит. Производство на домашни и събиране на диви храни бейби :) Там евентуално може да се намери някaкво устойчиво развитие, а колкото до секънд хенда - трябвало е да приложиш и практиката shoplifting ;) или пък по етичната практика на натурална замяна, като влизаш в съблекалнята и замениш някоя стара твоя дреха, за съответната секънд хенд дрешка, която си харесаш - никой няма д аобърне внимание, дори и камерите в магазина :D Cheers

1
Jeason Brad Lewis
17 February 2014, 15:41

Невероятна статия. Напълни ми душицата... Поздравления към автора.

ТВОЯТ КОМЕНТАР