Преди седем-осем години написах в EVA един текст за влюбването и все още си вярвам в него и в това, че за да си влюбен, трябва поне малко да си талантлив, поне малко да си поет или художник – макар и само в душата си. Без искрица талант може хиляда жени или мъже да имаш, сто брака да сключиш и сто деца да направиш или родиш, но не можеш да се влюбиш. И сега, докато се ровех в нета и из книгите за различни обяснения в любов, достигнах до извода, че мъжете, които могат да се обяснят в любов по начин, който да остане в историята, са останали в историята и с много други неща. Ето Франческо Петрарка, поетът, създал толкова прекрасни любовни сонети на границата между Средновековието и Ренесанса („Възпявай я – веднъж Амур ми рече, – със златни букви я описвай ти”), освен с безсмъртната си поезия, посветена на неговата Лаура, е останал в историята и като „бащата на алпинизма“, след като на 26 април 1336 г. заедно с трима свои приятели изкачил връх Ванту, намиращ се на около 2000 м надморска височина, само заради изживяването, без никаква друга практическа цел. Трябва да си способен да направиш нещо „само заради изживяването“ тоест. Много е важно това в любовта.
Сигурно не е случайна приказката за принца на бял кон. Всички си носим в сърцето един идеал за любовта, за мъжа, за любовника и би било ужасно, ако този идеал не съществува. Скотско би било без него, примитивно, пусто и безрадостно. Ако го нямаш този идеал, нямаш нужда от никакви обяснения в любов, от никакви голи красиви думи. Във всички останали случаи ужасно много копнеем да ни посвещават романи и сонети, да изкачват върхове заради нас, да се катерят по водосточните тръби, да ни чакат под прозорците, да гонят влаковете или самолетите, с които ние си тръгваме, и да ги спират, дори само за да ни прегърнат. Няма как да не повярваш на едно „обяснение в любов“, защото този, който го прави за теб, поне за малко се е осмелил да се превърне в герой. И най-циничната жена ще повярва, убедена съм. За малко може би, но ще повярва. Дори си мисля, че колкото повече опит и съответно цинизъм трупаш, толкова си по-склонен да вярваш. Както се случи с мен и момчето с маратонките от еди-коя си година. И не защото си мисля, че това е велико обяснение в любов, а защото си мисля, че каквото и да е било, все пак го е накарало да тича два километра след мен и той е бил достатъчно смел да се поддаде на импулса си.
Дано да става ясно, че въпросът не е в това някой да ти каже „обичам те“. Между другото, в азиатските филми никой не го казва, обърнете внимание, ако си падате по това кино. Това с „обичам те“ е много особен случай. Казвали са ми го два-три пъти и никога не съм вярвала. Казвала съм го два-три пъти и никога не съм лъгала. Тези, които са ми го казвали обаче, все са се дънели страшно след това в интерес на истината. Не е достатъчно да кажеш „обичам те“, не е това обяснението в любов, за което си говорим сега.
А може и да съм в тотална грешка. Може би думите никога не са достатъчни, за да изразят любовта. Може би и действията никога не са достатъчни. Може би и двете са прекалено груби, прекалено материални и може би е прав онзи, който казва, че най-добрият приятел на любовта е музиката. Защото наистина какви неща може да ти даде точната музика в точния момент!
За Свети Валентин, мили Еви, ви пожелаваме поне двама глупчовци (най-добре да са в едно тяло) – един, който да ви обича, и един, който да ви го каже. Или напише. Или да ви избере точното парче. И да ви каже: На теб, разбира се! Ако може – пред публика.
Честит празник на любовта!
мисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта. Любовта представлява същината на живота. Любовта е огън, който никой не може да изгаси. Запалиш ли се веднъж от огъня на Любовта, вечно ще гориш. Човек, който не разбира любовта в нейните елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Най-великата сила в света е съзнателната Любов и когато тя влезе в човека, у него се развиват скритите сили, за които копнее душата. От безлюбие към любов, от смърт към живот, от зло към добро, от безверие към вяра. В това е смисълът на живота.
В даден момент, човек трябва да се интересува от това, което е най-съществено в живота. Кое е най-съществено в живота? Най-същественото е любовта. Всичко в света е проява на Любовта. Но какво е всъщност тя, малцина знаят. Тя е Реалност извън физическия свят. Тя е извън вашата воля, извън вашия ум и вашето сърце. Тя има само допирни точки с тях. Любовта е единна и неделима. От къде идва, накъде отива, как тече, не се знае. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Любовта се опитва, вкусва се, чувства се, но не се вижда. При сегашните условия Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да издържа силните й трептения. Има Любов с толкова силни трептения, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на човека, той ще се стопи. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й. Тя е единственото нещо, което човек не може да обясни. Вие не може да обясните хляба, докато не сте го изяли. Не можете да обясните водата, докато не сте я пили. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Тя е най- великата и най-разумната Сила в света. Като проникне в човека, тя носи най-възвишените и хубави прояви на Духа. Достатъчно е човек да възприеме малка частица от Любовта, за да почувства подем в духа си. В нея има Светлина, Радост, разширение, Живот, условия за растене и възможности да опиташ всички блага. Щом придобиеш любовта, всички възможности ще дойдат. Когато любовта влезне в човешката душа, тя подобрява всички неща. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Казвате: "И без Любовта мога да постигна желанията си". Нищо не можете да постигнете. Ако обичате, можете да станетe поет, художник, музикант, учен - всичко, каквото желаете. В Любовта се крият условията за растене и развитие. Тя развива дарбите, скрити в човека. Тя дава прозрение. Трябва да се изпълните с Любов, за да виждате в духовния свят. Да обича, това е работа на душата. Любовта e духовна храна. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига. Ако не обичаш, не можеш да растеш. Защо трябва да обичаш? За свое собствено добро и за доброто на тия, които обичаш. Всички хора се повдигат от три неща: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Няма никакви изключения в това. В цялата история на Битието няма нито един човек, който да каже, че се е повдигнал по друг начин.Човек може да губи навсякъде, във всичко, но не и в любовта. Без Любовта човек постоянно губи, докато се превърне на прах. Той е недоволен от живота и най-сетне казва: „Празен е животът, нищо не разбрах от него". Човек ще се преражда, докато научи целта на Бога. Бог иска човек да разбере, че без Любовта, животът няма смисъл.
Петър Дънов