Самолетът ни се приземява на остров Ломбок. Напомня на Бали отпреди 20 години. Хората все още ти се радват и не се опитват да ти продадат нещо на всяка цена… Потапям се в басейна пред вилата ни. Над мен се е окръглила луната. Маймуни разтрисат клоните на разкошно франджапани и ръсят розовите му цветове във водата. Плувам сред уханните листенца, а пред мен е морето. Песента на цикадите и крякането на тропически жаби ме отнася далеч – към дните на безгрижие и цветно детство.
На сутринта ми приготвят кафе. Най-специалното, най-скъпото, най-екзотичното в света. Около осем долара за чашка от него. Капка по капка тъмната течност се събира в красив порцеланов съд. Отпивам. Мек вкус без следа от горчивина, галещ аромат и усещане за нещо изключително. Докато не идва часът на истината – циветка. Отглеждат малките хищни животинки, които наричат още вивери, във ферми, след като се разбрало, че стомахчетата им не обработват погълнатите кафеени зърна. Отделят ги цели, дори покрити с четирите си фини ципи, обогатени само с ферментите на храносмилането. И човеците решили да продават тази „екзотика“.
Така безброй затворени в клетки цивети са хранени под час по специална диета, изпражненията им се събират и от тях се отделят зърната кафе. Горките цивети, те нямат спокойствие дори след смъртта си! Магьосници и знахари използват различни части от телата им за своите ритуали…
Кафе от… изпражнения! Замислям се в какво сме се превърнали, за какво харчим парите, които изкарваме в лишения от времето за любимите ни хора, от времето за самите нас, от времето да забележим цветята и лъчите в трептящите корони на дърветата…
Почти подскачам от радост, когато разбирам, че наблизо на Ломбок има сафари парк. На площ от 3,5 хектара са събрани животински видове от всички краища на света, оставени да се движат свободно. В територията на лъвовете, разбира се, е забранено да слизаш от джипа си (може да отидеш и със собствения си автомобил). Но при жирафите и зебрите никой не може да те спре. Неописуемо е да храниш почти шестметровото грацилно същество от ръката си. Доверието в очите на жирафа ми действа като пречистване.
Тръгваме към островите Гили, само на минути с лодка от Ломбок. Всеки от тях има по няколко малки курорта, разбирай бунгала с басейн и ресторант. На перфектен английски лодкарят ни посвещава в тайната – Джулия Робъртс е била тук за снимките на „Яж, моли се и обичай“. На островите Гили Трауанан, Гили Мено и Гили Еър е забранено да се движат автомобили. Единственият транспорт са колелетата и файтоните, тишината нарушават само подрънкващите им звънци. Но истинският рай е под водата. Кораловите градини и морските обитатели са по-пъстри от детска мозайка – посветени дайвъри от цял свят идват да се потопят сред тях. Бързо преминаваш от плитчините през почти отвесна стометрова стена към дълбоките води, в които можеш да срещнеш гигантските костенурки. Снимката с тях е повече от трофей!
Рано сутринта се разхождаме по безкрайния плаж. Тропикът се събужда. Птичите песни викат слънцето. То огрява изхвърлените от вълните фантастични съкровища. С детето се състезаваме кой ще открие по-голяма раковина. Жените на рибарите минават покрай нас, водейки за поводите миниатюрните ломбокски крави, приличащи на сърни. Момче товари пресни кокосови орехи на лодката си. Купуваме си по един и жадно поглъщаме сока им – освен че засища, лекува почти всякакви стомашни проблеми, засилва имунитета. Безценен дар от природата.
Пътуваме към Бали със скоростна лодка. Не подозирам какво ни очаква и оставам с детето на палубата. Вълните една след друга се изсипват върху нас – красиви, топли и силни! Прекарвам най-дългия и най-ужасяващ час, стиснала сина си за ръка и молейки се лодкарят да намали скоростта, за да можем да слезем на закритата палуба.
Когато слизаме, след нас остават дири вода. Телефоните и фотоапаратите ни са аут. Странно, но не страдам. Напротив – по-благодарна съм от всякога. Осъзнавам, че нищо не е по-значимо от живота!
