домът на Карим Рашид

Карим Рашид е един от най-известните съвременни дизайнери на мебели, тъкани и предмети за дома. Артистичната си природа и нестандартния поглед към света на вещите наследява от баща си. В детството на Карим ексцентричният му родител превръща дома им в предградията на Торонто в експериментална база на внезапните си творчески пориви. Той постоянно рисува по стените "суперграфични" картини или окача огромни фотографии на буци сирене. Карим със завист гледа спокойните, нормални домове на своите приятели и, прибирайки се вкъщи, пита: "Защо и ние не можем да живеем като останалите хора?"

Но крушата не пада по-далече от дървото и сега Карим Рашид е превърнал в полигон на постоянните си артистични експерименти нюйоркския дом, където живее със съпругата си, художничката Меган Ленг. Рашид е един от най-продуктивните дизайнери на нашето време, би могъл да насели няколко апартамента със своите произведения, но домът му изглежда почти пуст. Причината е, че не обича претрупаните пространства. Неговият принцип при обзавеждането е "добавяне по пътя на изхвърлянето". А това означава, че когато внесе в дома нова вещ, непременно трябва да се отърве от нещо старо. Дори когато си купи чифт нови обувки, Карим задължително хвърля чифт от по-старите, дори да му е бил любимият.

Все пак в нюйоркския дом има предмети, с които дизайнерът никога не би се разделил. Един от тях е масата от ламинат, която създава, вдъхновен от работите на италианското сдружение за дизайн от 60-те години "Архизум". Повърхността на масата е украсена със същите цветни вълни, които са акцент и върху кухненските шкафове, и на пода, и в банята. Неприкосновени са и предметите, подарени от Еторе Сотсас, известния италиански дизайнер, с когото Карим Рашид преди 20 години е следвал в Милано. На един от первазите на прозорците са и любими предмети на близки на сърцето му колеги - Джо Коломбо, Марк Нюсън, Марсел Вандерс, Гаетано Пеше. До тях е най-старата вещ в интериора - ваза на Rosenthal от 1951 г. По старшинство следва уредбата Bang&Olufsen, която Карим е купил в младостта си със спестени пари. Всички останали предмети за бита и мебели са от последните 5 години. "На мен не ми се иска да остана в историята - казва дизайнерът, - не желая да имам нищо общо с миналото." Всъщност домът е населен предимно с вещи, създадени от Рашид, а от тях има какво да се избира. От момента, когато отваря собствено студио през 1993, Карим Рашид е изобретил над 800 предмета.

Сред тях са бестселърите: столът Oh Chair, кошчето за боклук Garbo Can, флакони за парфюми на Исей Миаке, карти на Ситибанк... Има много любими неща, с които дизайнерът иска да обзаведе дома си. Ето защо, когато избира жилището си, Карим Рашид държи да го вземе в "суров" вид. Не е одобрил нито една от предложените му обзаведени квартири. Получил е онова, което иска - зданието е от 1898 г. Първият етаж, където е сега офисът на дизайнера, е бил конюшня, а вторият - склад за санитарна техника. Наследство от предишните обитатели са изчегъртаните подове, прогнилите коневръзи, изобилието от плъхове, там не е имало нито вода, нито отопление, нито електричество. Но най-големият проблем според дизайнера е била липсата на светлина. Този проблем Рашид решава, като отваря голям прозорец в страничната стена. На фронталната стена пък удължава четирите малки прозорчета от пода до тавана. Със специална гума покрива пода, така че той леко пружинира под стъпките. Всички технически и комуникационни съоръжения са скрити в нещо като "кутийка" по продължение на една от стените - там са пералнята, сушилнята, нагревателните уреди, дори едната от баните.

Ирония на съдбата е, че дизайнерът не може да се порадва на дома си - около 200 дни от годината той нощува в хотели в различни краища на света. Любимото му занимание обаче, като се завърне в Ню Йорк, е да седне с книги и списания на ярко розовия диван в хола или да подремва в оранжевата спалня. "Когато съм у дома, живея като растение, казва Карим. - Всичко е спокойно, тихо и те примамва към отпускане, сякаш си се върнал в детството."