От куфара вади чанта, от чантата – кутия, от кутията – кадифена кесия, от кесията – бижута. Това е едно от първите неща, с които запомням Изолде Принджърс – разказвачката на модни приказки с неочакван край.
Родена в Белгия, живяла дълги години със семейството си в Шри Ланка, където баща й има заводи за преработка на каучук, Изолде се озовава в България покрай бизнеса на бившия си мъж. За близо 11 години в София тя е научила български, обраснала е с приятели и се е превърнала в градска легенда. Като концентрични кръгове се разнасят описанията на очилата й на робокоп, колието като рамка от картина, палтото й, ушито от руси перуки.
С Изолде се срещаме в Склада на ул. Бенковски, за да я снимаме. Тя е нервна заради снимките, но вместо успокоително изпива чаша-две бяло вино. Точно там се разиграва сцената с ваденето на чанти и кутии. После се срещаме пак в ресторант Cru на ул. Цар Асен, където много харесва желето от зелен чай с крем от кестени. Трябва винаги да го имате, обръща се тя към сервитьора и после го моли да намали музиката, за да можем да си говорим. Зеленият чай, обяснява, ми напомня за Япония – обичам я.
Изолде е учила в Токийския университет японистика. Там започва да купува дрехи на Исей Мияке, Йоджи Ямамото, Comme des garcons и да оформя футуристичния си стил, вкуса си към неочакваното. Малко по-късно, докато учи графичен дизайн в родината си, открива белгийската школа: Дриес ван Нотен, Ан Демюлемеестер и най-вече Мартин Марджела. В дизайна на облеклата я интересува предимно структурата, неслучайно някои от дрехите й напомнят скулптури, силно незачитайки практичността.
Приказка за Мартин Марджела
Един ден Изолде не се чувства добре и казва пред приятел: „Ще се самоубия!“ Приятелят й отвръща: „Да, но няма ли да изчакаш, докато Мартин Марджела измисли подходящо въже за целта? А и няма ли да ти е мъчно да видиш от небето, че там долу той има нови колекции, а ти не можеш да ги купиш?“
Кой е човекът, когото Изолде колекционира от близо 20 години? Един от тримата най-известни белгийски дизайнери, заедно с Дриес ван Нотен и Ан Демюлемеестер, тръгнали от Антверпен през 80-те години, за да революционизират модата. Енигматичен тип, който никога не се появява на ревютата си, когото никой не е виждал, не слага името си на етикети – те са чисто бели или с цифра с номера на колекцията. Етикетите са зашити с четири бода, които се виждат на лицевата страна на дрехата и я правят разпознаваема за ценителите. Maison Martin Margiela вече е част от Diesel. Независимо дали са в Париж, Брюксел или Токио, бутиците на белгиеца са само в бяло, като винаги имат една стена с цветни маркери отпред. Клиентите могат да рисуват и пишат по нея. Понякога Марджела използва тези графити като принтове върху плат за поли, панталони, а напоследък и върху мотоциклетистки каски.
Изолде е привлечена от архитектурния стил на дизайнера, от чувството му за хумор, от пристрастието му към бялото. „Когато бях малка, в Белгия имахме супермаркети за бели продукти. Така ги наричаха тогава. Още никой не говореше за биоорганични продукти. А тези бяха точно такива. И всички бяха опаковани в бяло – от захарта до праха за пране, само с един надпис отгоре какво има в пакета. Толкова ми харесваха тези бели продукти и идеята да има нещо без лого.“
Жертви за модата
Модата я забавлява и Изолде има поне дузина истории, свързани с дрехи, които разказва с интелигентна самоирония. За това как й се налага да сресва палтото с перуките – пак от Марджела, което е толкова рошаво, че предизвиква объркване у по-невинните наблюдатели и дори „едно кученце искаше да му направи бебе“. Как предизвиква фурор на изложба, където гостите се надпреварват да хвърлят вътре в приличащата й на калъф рокля – естествено от Марджела, коктейлни кексчета.
Тя умее да се чувства удобно. С дрехи, обувки и бижута, които не предполагат това. Като кецовете с дървена подметка Junya Watanabe: „Ако съм на коктейл с тях, се чувствам по-удобно, отколкото ако съм на токчета, но по паветата трябва да внимавам.“
Изолде е свикнала с ролята си на „агент-провокатор“ и се забавлява с коментарите, които предизвиква: „Дали хората ще са просто любопитни, дали ще се смеят, дали ще ми кажат нещо – винаги е хубаво да има реакция.“ Едно от култовите й бижута е позлатената дървена рамка от Флориан. „Приятел в България ми каза: аз имам много такива рамки в мазето, ще ти направя 10 колиета. Направє, отвърнах му, но то е лесно, след като някой вече го е измислил.“
Багажно отделение
Начинът, по който Изолде тръгва на път, е една друга приказка. „В началото си казвам: Изолде, този път трябва да се ограничиш. И започвам: ах, това е хубаво, ах, защо не и това. Но тогава трябва да взема и този чифт обувки. А ако вали или ме болят краката? Надявах се, че с годините ще става по-добре, но не. А после, когато пристигна, винаги нещо ми липсва. Или пък пътувам до Шри Ланка със седем чифта обувки, а там ходя само с джапанки или боса. Веднъж отидох в Сен Тропе за седем дни с много багаж, но ми го загубиха от авиокомпанията. Чаках го пет дни. През цялото това време ходех с гащеризон, много готин и свободен, който по случайност бях сложила в ръчния багаж. Купих си само една свободна бяла риза. С тях, с едни джапанки и един бански изкарах тези пет дни. И се чувствах прекрасно, никакво чудене от сутринта с какво ще бъда, никакви избори, които трябва да правя.“
Аксесоари и други домашни любимци
Нали ви казах, че Изолде е разказвачка на модни приказки. Често действащи лица са нейните дрехи, обувки и аксесоари. Независимо от количеството им тя може да разкаже историята на всеки един предмет. За нея не е важно дали бижуто е скъпо, важното е да има идея, интересна форма, да я забавлява, да е неочаквано. И може да го комбинира с дизайнерски тоалет. Тя има пръстени от груби минерални друзи с дупка в тях, от пластмаса, от козина или напомнящи инструментите на водопроводчик.
В жилището си в София Изолде има витрина, в която си прави „изложби“ за лична употреба с различни свои вещи – обувки, аксесоари... „Харесвам ги като произведения на изкуството, като игра на материи, форми. За мен те са малки скулптури“, казва тя и допълва, че в брюкселския си апартамент има шест подобни витрини.
Тук е времето да кажем, че след няколко месеца Изолде планира да напусне България. След 11 години за нея е време да започне нов живот на ново място. Момчетата й – близнаците Игор и Виктор, се местят от Американския колеж, където учеха досега, в швейцарски пансион, и тя си тръгва с тях. Ще участва като съсобственик във фирма, която се занимава с дизайн, направен от художници, и в една галерия в Брюксел. Междувременно ще се занимава с разпространението на книгата на майка си Саския Пинтелон (Book of Faces ви представихме в предишния брой на EVA) и с филм, на който е копродуцент. Казва се Relentless (безжалостен – б. а.), заснет е в Нигерия, с африкански актьори и от режисьор африканец. В него се говори за самотата в големия град, за политика и любов. Във филма като актриса участва много нашумялата в момента певица Nneka, която Лени Кравиц беше избрал за подгряващ вокал в световното си турне.
„Всичките ми проекти са свързани с чужбина, за мен е време да се местя. Много неща ще ми липсват от България и затова ще се връщам тук“, казва Изолде Принджърс. Ще ни се да можем да проследим как продължава нейната приказка там, където ще я дописва – в Брюксел, Париж, Шри Ланка, Нигерия. Но тя все още е тук – с извънземните си очила, които карат хората да я питат: „Къде си паркирала летящата си чиния?“ Наистина, къде си паркирала летящата си чиния, Изолде?
