Антоанета Кръстева

Познавам Тони от 6 години. Тогава за пръв път видях измайсторените от нея керамични съдове и не можех да ги сравня с нищо друго, толкова щури и невероятни ми се сториха.

Ваня Шекерова 29 January 2010

Снимка: светослав караджов
 
Сега продължавам да твърдя, че като нейните няма - толкова странни и изящни, сякаш материализирани видения, непипнати от ръка, а ваяни в други пространства и измерения.

Техниката, която използва Антоанета Кръстева, се нарича фуршова и се изучава в Художествената академия, но изглежда не на всички им идва отръки да я използват. Тази техника изисква страшно много кураж и търпение - с нея не можеш да извъртиш тутакси формата, обсебила въображението ти. Глинената "нишка", с която се извайват съдовете, е неравномерно тънка, много често се къса, сплесква и какво ли още не и всичко започва отначало. Но пък и по-търпелив човек от Тони май няма. Търпелив и смирен май е по-точно да се каже.

Когато се разговорихме с Тони, след като не сме се виждали отдавна, разбрах защо ми се струва променена. Преди година, точно на Никулден, Тони чакала на трамвайната спирка, когато я връхлетяла кола. Така я помляла, та всичко по нея било наново подреждано, шито, сглобявано, особено лявата й ръка, с която тя работи.

Лекарите изчакали едно денонощие да видят дали въобще ще оживее преди да започнат да оперират, да наместват счупените й кости и да шият раните й. Не можела да помръдне, боляло я всичко, но главата й била бистра и с ясно съзнание се усмихвала на всички, които се въртели в паника край нея. Лекарите от ИСУЛ лека-полека я изправили на крака. Като в началото на живота си трябвало да се научи отново да става от леглото, да ходи, да се храни сама... За работа не можела и да помисли. Тони не се сърди на шофьора, който нито веднъж не я потърсил, дори дело не е завела срещу него за обезщетение. Нали отново е на крак, нали отново може да рисува и да вае. Казва си, че просто е имало да става и това в живота й. А той продължава. И се излива в новите форми и цветове на керамиката, в цикъл икони върху дърво, в апликации на следи от човешки крака, но направени от миди, камъчета и пясък, с които Тони завинаги е задържала лятото при себе си... В тях няма и помен от болката, няма униние и хленч.

Да се чуди човек как в буквалния смисъл на думата от пръстта, от калта, от простичките нещица, върху които тъпчем всеки ден, две тънки момичешки ръце могат да извадят наяве толкова красота и изящество.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР