Към Япония всеки път ме връща една мелодия, останала да звучи у мен като рефрен - лека, нежна, сякаш ромон на поток, който  лъкатуши край дървета и цветя с крехки съцветия, без да ги докосва, за да не наруши красотата им. Чух я в една книжарница в Токио. Тя бе музикалната прелюдия към едно неповторимо преживяване, наречено Нипон - Страната на изгряващото слънце.

Малко са културите, които са толкова неразгадаеми, както японската. Как да се обяснят всички ритуали на всекидневието, които толкова силно объркват чужденеца? Като например непрекъснато повтаряното “хай”, което основно се възприема като “да”, но всъщност би могло да означава “слушам те”, „разбрах” или дори  “не” поради това, че директното отрицание не е прието в разговор. Или любезно усмихнатите лица, които се срещат навсякъде, но това не е приятелски жест, а по-скоро фасада на неангажираща любезност.

В сърцето на мегаполиса

Първото впечатление от Токио е многолюдието, което залива чужденеца като огромна вълна. Едо, (Речна врата), както се е наричал при основаването си, в началото на 18 в. е вече милионен град, съсредоточил в себе си политическа и военна мощ като седалище на шогуните. Градът се развива бързо и се превръща в център на търговията, културата, финото занаятчийство, изработването на най-важното оръжие по онова време,  тачено и до днес - самурайския меч.

Съвременният Токио е построен почти наново след страшното земетресение от 1923 г., отнело живота на 130 хил. души. Модерен, динамичен, съчетал  широки булеварди, импозантни нови сгради, тежък трафик на автомобили, изключително ефективно метро, което опасва града във всички посоки, с разкошни паркове, потънали в цъфнали азалии, с кадифена трева и тишина, която гали слуха, и с императорския дворец, потънал в зеленината на красиво подредени градини. Мегаполис, търсещ трескаво пространство в проектите на най-добрите архитекти на съвремието като Тадао Андо например, които развиват града по вертикала, създавайки удивителни проекти на покривни градини, водни пространства, висящи галерии - едно балансирано място за живот в синхрон и връзка с природата. Гинза е може би най-известното място в центъра на града, една от големите му атракции, където си дават среща всички модни фирми на света. А също така и най-високите цени. Страстта към пазаруване на японците е пословична. За тях то е не само терапия, но също култура, себеутвърждаване, указване на социална принадлежност. Книжните банкноти са особен фетиш и за тях се полагат специални грижи. Поддържат се чисти и гладки, не се прегъват, а при нужда се гладят, за да имат добър вид.

Таксито е начин за придвижване само извън натоварените часове. Истинското преживяване е метрото, където всички надписи са на японски език. Всеки път, щом от екрана на автомата за билети  се покаже виртуална мила девойка, която  с усмивка и с поклон ти благодари, те залива вълна на пълно  щастие  - ребусът е решен, имаш  билет! Влакът идва винаги навреме - чист и пълен. Правостоящите в него четат комикси, седящите заспиват начаса с глава на гърди. Тук се работи много, почивката е лукс и хората използват всеки удобен момент, за да се разтоварят. Непрекъснатият  поток  от хора, където и да си, не напряга, защото всички се движат по правила, които са непонятни, но резултатът е – никой никого не докосва. Физическият допир е нещо необичайно и не се приема добре. Хората не се ръкуват, не се целуват при среща, личното пространство е добре пазено,  дори масажите се правят през тънко кимоно.

До Киото с Влака-стрела

В Япония най-добрият начин за придвижване на дълги разстояния е Влакът-стрела. В бърз каданс се редуват къщи и блокове с картини на красиви планини, с върхове, потънали във вечен сняг. Едно “суши микс” и кратък преглед на предстоящите забележителности в туристическия наръчник и ето я гарата на Киото, старата столица на Япония. Началото е малко разочароващо поради това, че липсва какъвто и да е блясък.

Киото е разположен  в малка котловина, оградена от живописни хълмове, скътали в пазвата си будистки храмове, ливади с диви цветя, шинтоистки порти на щастието, през които хиляди вярващи и туристи неуморно преминават в  търсене на добрия знак свише. Градът сякаш е останал извън времето. Залезите във виолетово са неповторимо красиви, достойни за филигранния рисунък на художника-калиграф. Императорският дворец с каменните градини, императорският паланкин и кукли в типични одежди връщат към времето на власт и имперски блясък. Извън центъра градът се е разраснал и превърнал в голям индустриален и образователен център. Тук се намират централите на фирми като Нинтендо например. В града има 50 университета. При основаването му около V в. носи името Столица на мира и спокойствието. И до днес  е запазена  атмосфера на топлина и уют, която умиротворява. Повече от 1000 г. Киото е бил столица на Япония. От тук тръгва разпространението на будизма, както и дзен-будизма - пренесена  от Китай будистка секта, подкрепяна от военните и проповядваща постигане на  импулсивно, естествено просветление чрез самоучение, самодисциплина и медитация. Идеите на дзен-будизма до днес са начин на мислене и поведение, морален кодекс и идеология повече, отколкото религия. Киото със своите 1600 будистки паметника и около 400 шинтоистки е обявен от Юнеско за паметник на културата.

Нара – най-старата столица

Интересът ни води още по-назад в историята - Нара. Пътят  до там е като извадено от детските спомени пътуване с теснолинейка от София до Велинград. Градче като от  някакво друго време. Дървените къщи с типичните закривени покриви и до днес се правят по технология отпреди стотици години, тесните  улички с безбройни цветни саксии, поставени на самия тротоар, правят картината неповторимо идилична. В елитния квартал са си дали среща най-добрите озеленители на света. Мини-дворчета, които са побрали цяла вселена от растително многообразие, смайват с уникалните си форми. Тук се намира и най-високата бронзова статуя на Буда – 16.5 м, и Токайджи, най-големият храм от дърво. Няма по-подходящо място именно тук да се вкуси нещо типично: телешко, за което твърдят, че крехкостта му се дължи на специалния хранителен режим на животните и обтриването на кожата им с бира. Който не е опитал тънко нарязаното месо, потопено за секунди във врящ бульон, не е вкусил най-доброто от японската кухня. 

Непреходните символи

Японецът е издигнал в култ природата, с която е в непрекъснато противоборство. Тук почитат еднакво както камъка с неговата непреходност, твърдост и сила, така и  мимолетната  красота на цъфналата вишна като алюзия за собствената ни ефимерност. Красотата на цъфналия цвят дава повод за най-хубавите празници през пролетта. Истинска наслада е да се потопиш в  деликатното им ухание. Не случайно най-добрите образци на хайку са сътворени именно за красотата на този цвят.

Три часа по тесен планински път е цената, за да бъде видян символът на Япония - величавия Фуджи. Висок е 3776 м, с идеално симетрична форма. Според шинтоизма боговете Ками създали планината за една нощ като свой дом по чудотворен начин и досега някои от тях обитават кратера на вулкана. Затова тя е почитана като свещено място. Забил вечно заснежения си връх високо в облаците, Фуджи рядко показва красотата си. Истински късмет е да може да се зърне, пък макар и само за снимка.

Едно изключително интересно място на север от Токио е малкото градче Нико с национален парк под закрилата на Юнеско, в който се намират мавзолеят на шогуна Токугава, великолепната Слънчева порта и красивите водопади сред редки видове вечнозелени дървета. Тук се намира и композицията от прословутите три маймунки, сложили ръце на уста, уши и очи, които изобразяват: „Не чух нищо лошо, не видях нищо лошо, не казах нищо лошо“. Тази основна японска максима може да бъде закупена като сет за отваряне на вино и отнесена у дома като мил спомен. И за поука.

С влака на бъдещето  Шиканзен пътуваме до града на бъдещето - Осака! Ултра модерен, като декор на фантастичен филм,  той е свят, който смазва с мащаба и размаха, с който се развива като търговски и финансов център. Прекрасна гледка е  нощната панорама от 57-ия етаж на Търговския център, истинско чудо на съвременната архитектура.  Град в града е кварталът с бинго зали, които денонощно изкушават желаещите да се замогнат наведнъж, без усилия. На фона на тази картина се возиш в такси, чийто шофьор е с бели ръкавици, знак за принадлежност към низшата класа на обслужване.

Япония те променя веднъж и завинаги. Аскетският дух на дзен-будизма, стремежът към съвършенство, тънкото чувство за хармония и красота с един съвсем различен прочит дават повод за преосмисляне на традиционните ни представи за ценности и естетика. Япония - една маска от театъра “Но”, пленяваща именно с редуцирания до болезненост детайл, жесток катарзис и самоотричане. И с тайнството  на чайната церемония, финеса на икебана, пуризма на каменните градини и мелодията на хайку от Башо, наслада за сетивата, която непременно отново ще те върне там.