Първо, това е номерът, който майката на Акуилано пришивала върху дрехите му, изпращайки го на детски лагер. Второ, това е спомен за благословените времена на haute couture, когато всяка вещ била белязана като уникална. Истината е, че с появяването си през 2005-а Роберто Римонди и Томазо Акуилано официално обявиха връзката си с фантастичното (и по-скоро футуристичното) усещане за кройка, форма и пропорция, при това в сърцето на класическата италианска елегантност: Милано. А след като дуетът дебютира за модната къща Gianfranco Ferre с колекция пролет-лято 2009, на всички стана ясно, че бъдещето на модата си има нова, удобна квартира. И неслучайно, в нея се разхождат благовъзпитани, но дяволити дами, с абсолютна, бездиханно семпла, фантастична визия, вдъхновена от музите на Федерико Фелини и утопичната мечта, наречена la dolce vita…

1 + 1 = 1
Харесваш ги от пръв поглед. Заразяват те със свежестта, лекотата и безгрижието на типичните италианци. И ако трябва да сме точни, Роберто е родом от Болоня, а Томазо – от южния град Фоджа. Преди да съберат пътищата си, двамата получават подобаващо образование: Акуилано в Академията за мода в Рим, а Римонди – в института за мода в Милано.
Срещат се в ателиетата на Max Mara преди 11 години. „Роберто вече работеше там, аз пристигнах по-късно - разказва Томазо. - Беше някакъв вид усещане. Чувство, ако щеш. Ние веднага си допаднахме. В живота си съм срещал твърде малко талантливи професионалисти, какъвто е той.” И двамата признават, че работата за италианската модна къща се оказва най-доброто училище: „точно там знаят какво искат да носят жените. В това е тяхната сила. Можеш да бъдеш креативен или стилен колкото си искаш, но ако не знаеш какво искат жените, нищо никога няма да постигнеш.”

Така след няколко години работа за Max Mara двамата се престрашават да основат собствен лейбъл. Томазо отговаря приоритетно за творческата част, а Роберто – за техническото изпълнение. Макар всичко да е относително: „Сядаме на масата, пробваме, чертаем, учим се, всеки се старае да помогне на другия и в такива моменти всеки дава на образа по нещо свое. Продуктът може да се роди от идеята на единя но се развива и придобива крайната си форма със задължителното участие на другия. Най-важното нещо във всяка работа е да умееш да слушаш и да изслушваш.“ На етикетите изписват 6267 и възторжено твърдят, че „модата” не е работа, а страст. „Цифрите са важна част от нашето минало, - обяснява Томазо. – Хареса ни идеята да наречем марката с цифри, разбираеми на всеки език по света. Едно число, което просто трябва да запомните, подобно на телефонния си номер. И жената, която облича наша рокля, приема номера за свой. Освен това слагаме етикетите не на гърба на дрехите, както правят всички, а отпред – точно до сърцето.”

1 + 1 = 6267
През 2005-а (година след като основават лейбъла 6267) двамата представят първата си колекция на престижния италиански конкурс Who is next, провеждан по време на традиционната седмица на висшата мода в Рим Alta Moda Roma. Освен че печелят наградата за дебют, аплодисментите на публиката, любовта на главната редакторка на италианския Vogue Франка Соцани, Томазо и Роберто получават солидна финансова премия, с която да развият следващите си колекции. „Това е един от малкото, да не кажем – единственият конкурс, който наистина се цени в Италия - казва Акуилано. - Той буквално извежда със залп дизайнера и неговия продукт сред купувачите и международната преса.“
След силния старт дизайнерите са поканени да разгърнат идеите си за италианската модна къща Malo. Задачата им е изцяло да контролират дамската линия: от избора на тъкани до презентациите пред купувачите и модните шоута. Европейската критика е възхитена. „На тях им се удаде да съберат в един джемпър вечната класика и съвременната женственост”, коментират в пресата. По думите на Акуилано двамата се стремят да открият „нов силует, с малко повече доза романтика”. Подобно на кумира им Уолтър Албини – ексцентричния и много талантлив дизайнер, който често бива сравняван с Лоран и Лагерфелд и който напуска твърде рано модната сцена (умира през 1983-а, едва на 47 години). Жизненият девиз на Албини гласял: „Наслаждавайте се на днешния ден и оставете неприятностите за утре”. Същия принцип Томазо и Роберто изповядват в колекциите си: тяхната жена трябва да бъде щастлива днес и сега, въпреки обстоятелствата! А роклята да бъде скроена така, че да шепне комплименти към женската фигура...

Тяхна запазена марка е способността да осъзнават и отбелязват всичко ново и интересно. Сред любимите им занимания е да изучават и перифразират винтидж тоалетите и старинните вещи: „Ние постоянно обикаляме антиквариатите, разпаряме рокли и костюми, за да разгадаем тайните им. Освен това и двамата сме влюбени в тъканите и избираме само най-доброто.” Колекциите им притежават способността да съчетават грубата реалност с истински взрив от фантазия и прецизно обмислена история. Създаването на моделите прилича на шпионско разследване – с търсене на най-добрите образци, създадени в професията им, последвано от щателно преработване, минимализиране, съкращаване и преобръщане на идеята, докато не се получи перфектната съвременна модна вещ.

6267 = 1
В началото на миналата година Роберто Римонди и Томазо Акуилано направиха изявление пред италианските медии: „Големите майстори на висшата мода винаги са били нашите модели за подражание. Джанфранко Фере за нас бе истински мит. Неговите способности и чувство за драматизъм, съчетан със строга архитектоника, както и дълбокото му познаване на материалите са истинска мотивация за нас. Искаме да бъдем достойни за името му.” Поводът бе именно официалното им представяне като креативни директори на един от символите на италианската мода -  Gianfranco Ferre.
„Това е такава чест. И разбира се, е доста страшно. Всички гледат на нас като на нещо безумно и невероятно – споделя по-късно Римонди. - В Италия е ужасно трудно да пробиеш – тук има прекалено много велики марки, с дълга история. И е така приятно, че го направихме. Дойде вятърът на промяната!”
И това наистина бе така. С колекцията пролет-лято 2009 Томазо и Роберто предизвикаха истинска революция не само в Милано – те накараха целия свят да погледне отново към легендарната модна къща. Пропорции, силуети, форми – всичко напомня за Фере и същевременно е като дългоочаквана глътка свеж въздух. С цялата сложност и деликатност, на която само истинските майстори са способни.

Засега Томазо и Роберто живеят в Милано, където е базирана и компанията им Castor, на която принадлежи собственият им лейбъл. Всъщност щастливите цифри вече не се изписват на странно разположените етикети. Дизайнерската марка бе преименувана на Aquilano.Rimondi. Подобна смяна на името обикновено се свързва с известен риск, но не и точно за тези усмихнати италианци. За тях далеч по-важно е да продължават да хранят въображението си от музиката, киното и тайните на антикварните магазини. Да колекционират стари модни списания и да прекарват безкрайно много време в интернет. Да създават красиви вещи, изненадващи със семплата си... гениалност. И ако се интересувате дали двамата делят освен работата и личния си живот, Томазо със смях ще опровергае предположенията ви: „Не прекалявайте! Нас ни свързва единствено огромно уважение един към друг.“