Справедливият въпрос е къде е това Емен. Намира се малко преди Велико Търново, на 8 км след отбивката за Балван по пътя София-Варна. Селото е малко, но има два туристически комплекса – Нигованка и Имението.

Ние бяхме в Нигованка, защото ни казаха, че няма проблем да дойдем с куче, стига да не прави бели. Питахме кучето, то обеща и ето ни в Нигованка. Комплексът е от 3 едноетажни къщички, всяка с по две стаи с отделен вход, и баня, и 2 двуетажни къщи. Наредени са около идеално поддържан двор с малък басейн и плодни дръвчета, които сега бяха нацъфтели и сипеха цветчета по тревата и върху главите ни, докато лежахме на шезлонгите и се препичахме на слънце като филии калоричен бял хляб без фибри.

Ако бяхме без куче, може би щяхме да предпочетем Имението – пак са отделни къщи, но по-луксозни, в много голям двор, абсолютно прекрасен, с течащи води, зелени ливади за газене, хамаци между дърветата за изтягане, басейн – с размери като за плуване. И двата комплекса имат ресторанти, този на Имението обаче е с по-сериозно меню, масите му са разпръснати из целия двор. Единия ден там пихме мартини и ядохме домашна бисквитена торта – беше към 6 следобед. Навръх Великден ни дадоха една маса в края на Имението, край реката, поискахме да спрат музиката и останахме на птичи песни и – е, добре де, и на жабешки хор от реката, който лично мен не ме дразнеше.

Сега за реката. Казва се Негованка и двата комплекса са точно на брега й, има няколко дървени мостчета от бряг до бряг, много е зелено, пеят птици и няколко много настоятелни кукувици. Проблемът е... че през лятото я спират. Първия път, когато ни го казаха, решихме, че не сме чули добре. Вероятно пресъхва?, попитахме.Обаче – не, спирали я от микроязовирите нагоре по течението й, в които отглеждали риба, водата в сухия сезон им трябвала и точка.

Лошото е, че това се отразява и на голямото местно чудо – водопада, но за него по-долу. Разказвам малко наопаки нещата, но все пак логистиката е важна. 

Истината е, че причината да отидем до Емен е фантастичният каньон, издълбан от същата тази река, преди на хората с рибите да им е хрумнало да я спират понякога. До него се стига по екопътека, която отначало върви по ръба на скалите, а после тръгва надолу към дъното му. Екопътеката не е особено поддържана. За да се спуснете по нея, а после да изпълзите обратно, ви трябват обувки с грайфери, добре е да са стегнати около глезените – туристически някакви. Ние го направихме с прости маратонки, но на моменти сериозно рискувахме да се подхлъзнем и после да има едно продължително а-а-а, докато падаме по някоя урва или както там се казват местата, по които търкалянето много боли.

Целият риск обаче си струва, когато се стигне до водопада с езерото под него. Абсолютно приказно място, бях направо горда, че го има в България, и малко учудена, че почти не е известно. Но може и за добро да е – иначе кой знае колко боклуци щеше да има наоколо. Гледката, която е подходяща за сцена от „Властелинът на пръстените“, е сигурна през пролетта, може би през есента. През лятото водопадът пресъхвал, нали ви казах за реката...

Дотам и обратно, т.е. пътят в двете посоки по екопътеката отнема около 2 часа, може и повече, зависи от хода.

Друго, което може да се прави в Емен, е да се тича бос по окосената трева, да се играе федербал или волейбол, да се стреля с лък или пневматично оръжие (в Имението) и да се язди кон. Конете са описвани като породисти, истината е, че много цвилят – може би това е признак за добра раса. Сутрин – ако сте в Нигованка, може да ядете домашна баница, но трябва да я поръчате от вечерта. Много е вкусна. В Имението има още сауна, джакузи май. Ако обичате да гледате кокошки в клетка – има зоокът с токачки, петли, пауни.

Ние избрахме да пътуваме 40 км и да отидем до Никополис ад Иструм. Той е на 18 км от Велико Търново. Минахме през Бяла черква и някакви ужасни села – с бедни къщи, с нацъфтели боклуци по поляните. Пътищата са малко по-лоши от ужасни. Пресякохме печалния Никюп, на 3 км преди римския град. В центъра му хората са направили малка археологическа градинка с колони – според мен довлечени от Никополис. Но може и от самия Никюп да са? Самият древен град е абсолютно необозначен с табели. Отдалече се вижда само опърпано българско знаме и толкоз. Точно до него минава река Росица, която там е не по-широка от две педи. До брега й има надпис: „Забранено къпането и риболовът“. Много странно – ако в тази река имаше поне една риба, тя буквално щеше да стърчи над водата. Къпането също изглеждаше повече от проблематично. Явно и Росица я спират.

В Никополис влизаш буквално от нищото. И оттам – от нищото, пред теб изникват две фантастични улици, пресичащи се под прав ъгъл, застлани с големи плочи и с канализация, която на места е разкрита. Навсякъде са нахвърляни парчета колони, капители, фронтони с изображения на грозд или женска глава. И няма охрана, няма ограда, няма държава. Градът е построен от император Траян през 102 г. в чест на победата над даките.

Когато си тръгвахме оттам, пристигна такси. От него излязоха двама типични любители на древни римски градове – около 30-годишни, леко брадясали и с яки бицепси. Според мен отиваха на оглед. Не ми се мисли как ще ги мъкнат колоните...

Но стига мъка. В това пътуване имаше много зелено, слънце, птици и вода. В Емен ми хареса. Точка.

Инфо:

Имението – тел. 0893 512 740, www.imenieto.com. Цена на двойна стая със закуска – 80 лв.

Нигованка – тел. 0898 561 830, www.nigovanka.com. Цена на двойна стая без закуска – 40 лв.