среща в бистрото
Има ли нещо по-сладко от топяща се мелба, по-сочно и по-пикантно от пепър стек или по-упойващо от ароматното вино? Да, сладките, сочни или пикантни клюки, които стават „по-вкусни“, когато се споделят в столичното бистро.
27 October 2009
Има ли нещо по-сладко от топяща се мелба, по-сочно и по-пикантно от пепър стек или по-упойващо от ароматното вино? Да, сладките, сочни или пикантни клюки, които стават „по-вкусни“, когато се споделят в столичното бистро. Дори и привидно строгият бизнес обяд може да се усети с всички рецептори – както към гастрономичните удоволствия, така и към свежата и за първи път споделена информация. За лафчето с приятелки, когато часовете някъде се изгубват, да не говорим. EVA откри две нови места, където разговорите са особено апетитни.
Сладък живот на „Графа“
Confetti посреща със сладолед – истински италиански сладолед в 24 разцветки. Приготвя го на място всеки ден Флавио – потомък на италианска фамилия, от години насам произвеждаща прословутото джелато. Той учи и персонала как да подрежда мелбите – дали копа дел ноно, дали анемоне, или копа ди фраголе, няма значение, изглеждат приказно, а как само ухаят и колко са вкусни...
Сладкарница Confetti е замислена основно като джелатериа, но се развива в дълбочина с меню от закуски – италианска, виенска или английска, с обедни предложения за сандвичи – прословутите панино с шунка, моцарела, мортадела, стек или кишлорен. За по-сериозни и по-гладни клиенти освен супа и антипасти се предлагат топли ястия – филе от пъстърва с броколи, свински котлети, пилешко филе... А както знаем, е добре те да бъдат подходящо „подпрени“ с нещо по-така. За това дава гаранция добрата селекция от превъзходни италиански бели и червени вина. Сред тях Rosso di Montalcino и Guidaccio. С такива предложения е просто грехота да си поръчаш бира, но има, и то много добра.
Пестелив, градски, в светли цветове и семпли форми, интериорът, проектиран от италианска фирма, прелива в изисканите сервизи и прибори, с които се сервира. На този фон витрината със сладкишите е истинско пиршество, направо оргия за сетивата. И някак си не върви да поискаш кафе корето или лате, без да го гарнираш с бине – еклерче с крем ванилия и шоколад, с парче торта мерингата или кростата. И да вървят по дяволите всички диети, La vita e dolce!
Брускети, но не maretti в Лозенец
Неустоими са в бистро Focaccia – с прошуто или в стил капрезе с домат, моцарела и песто върху ароматно чесново хлебче, със запечени гъби и босилков зехтин или със сьомга и каперси върху легло от крем фреш. Ммм, колко хрупкаво допълват ароматното бяло вино (моите фаворити за тях са аржентинското шардоне на Трапиче и совиньон блан на Kleine Zalze - ЮАР). Изключително прецизната винена листа може добре да допълни и по-сериозен обяд или вечеря с предложенията за ястия с агнешко, телешко или пилешко месо или рибните изкушения като сьомгата по норвежки или запържения в зехтин пресен калкан.
Италианската кухня взема превес тук с приготвената на място прясна паста, с пиците и с наименованието на бистрото. Фокача (focaccia) е специфично италианско плоско хлебче с хрупкава коричка и неаполитански произход. Колкото до интериора, той е по-еклектичен – съчетава артистичния шик на френското бистро с интимността на италианската тратория. Голямата витрина към бул. „Черни връх“ и откритата тераса предразполагат към непринудени разговори и поглед „от високо“ към грижите на деня.