Знаех си го още в тъмното, където беше уютно, но беше дошло време да изляза, да завоювам пространство, тялото ми да стане световно присъствие, да заявя себе си: „Аз съм Ева“. Разбира се, това беше началото на болезненото откритие, че не само аз съм Ева. Имаше и много други Еви, не по-малко умни, красиви и добри принцеси от мен самата.
Някакъв механизъм в тялото на голямата Ева не ме пускаше и ако не ме извадеха до час, двете щяхме да загинем една от друга. Слава Богу, нещата се размърдаха, беше ужасно трудно, отворът не беше голям, и изведнъж нещо ме стегна около врата. Загубих съзнание. Събудиха ме с шамар, за който, като пораснах, разбрах, че бил лек. Психоаналитикът ми обясни как заради този шамар с първия ми дъх съм развила усещане за вина, че съм направила нещо лошо. Регресирайки в миналото, легнала на кушетката му, можех да се закълна, че шамарът беше силен, наказание за евинския ми инат. Оказа се, че с този същия шамар попляскване попляскват и бебетата Адам. Тяхното чувство за вина обаче е напълно реално, те винаги са били виновни и винаги ще бъдат виновни. По-късно, като пораснах, имах несъзнателния навик да галя врата си, свободен от пъпната връв, заради която едва не умрях.

След шамара си поех дълбоко дъх, казвайки си мрачно:
„Добре започва, дано оцелея по-дълго.“
При тази мисъл ревнах с всичка сила. Така се родих.
И ето че попаднах в един физкултурен салон, в чийто център наредихме столчета, нямаше нито един Адам, бяхме само Еви в различни степени на зависимост. Това е Дружество на Анонимните пристрастени към Адам. За първи път бях там и дойде моят ред да говоря.
„Здравейте, казвам се Ева и съм пристрастена към един мъж... Всъщност... към всички мъже...“
Жените по столовете се размърдаха неспокойно. Една извика:
„Това вече не се търпи, но защо НИЕ да трябва да се лекуваме, а?! Защо не те?“
Друга скочи от стола:
„Ма много сте права... аз също съм зависима от тези гадове, но ако само ние се лекуваме, после какво? Всички ние психически здрави, а те същите недорасляци, все така ненаясно с нищо... Ако те не решат да се лекуват, какво правим?“
Оказах се в ролята на водещ събранието. Явно някаква маса недоволство се беше натрупала до критично състояние и всички Еви изведнъж заявиха, че ако онези не се лекуват, и те няма. Това обаче не беше решение на проблема.
„Момичета, дайте да видим сега ние какво можем и оттам да направим план за действие. Хайде, една по една казвайте.“
И се чу следното. Имам го на запис, учим се от американците, нищо не бива да остане незаписано и неподслушано.
Бяха плахи в началото, но една изкрещя вбесено:
„Аз го обичам, а той НИКОГА не ми го е казвал!“

Следващата:
„Любимата му паста се казва... срам ме е да го кажа... ПУТАНЕСКА... познайте защо му е любима, заради заглавието, разбира се! Кретен нещастен, да си я яде в италианския до нас! Само с паста не ми бяха изневерявали!“
„Аз пък мога да шия знамена, но той никога не поиска да стане поне знаменосец, ако не водач на чета... Шия, прибирам и мечтая за войвода...“
„Първо, чистя, второ, готвя, трето, пера, четвърто, раждам деца, пето, имам висше образование, шесто, той е горд с мен, но...“
Залата я прекъсна с викове:
„И ние сме така, това не е интересно! Давай нататък! „Но“-то ни интересува!“
„Ми... не правим секс! Гледа ПОРНО на компютъра непрекъснато! – избухна в плач Ева. - Не мога да се меря в леглото с тия...“
„Спри му интернета!“
„Ако го спра, ще ме напусне!“
„И откога това е страшно? Да не си глупава, като те гледаме, всичко ти е наред, напусни го ти!“
„Стига! – тропна с крак властно една жена в идеален костюм и с идеална прическа. – Вие не сте добре. Какво е това готвене, чистене, деца, висши образования, за да ви изневеряват с интернет и паста?! Чувате ли се какво говорите? На мен ми изневеряват с 14-годишни, току-що излезли от основното училище, обаче аз пък имам 20-ГОДИШЕН любовник! Разликата между малката ми и него е само 6 години, мога да имам и 14-годишен, но момчетата са противни в тази възраст... Проблемът ми е, че ми омръзват бързо. Единственото спасение е в дискретния промискуитет.“
„Защо пък трябва да е дискретен?!“ – изцепи се мацка с дълги крака, чанта „Диор“ и руса, достатъчно дълга коса, за да може всеки принц да се покатери до чисто новите й цици. – Аз спя с всеки, който има какво да ми ПРЕДЛОЖИ, в смисъл... нова кола, пътуване до Малдивите, апартамент, бижута.“

Повечето я изгледаха критично. Онази с идеалните костюм и прическа отиде при нея, хвана лицето й властно с ръка и го заобръща наляво и надясно, разглеждайки го.
„Не можеш да скриеш, че си на 25, скоро ще спрат да ти предлагат, мойто момиче. Впрочем аз съм пластичен хирург, обади се и не се бави! Мога да ти удължа срока на годност с няколко години.“
Една мустаката лелка се обади:
„Какво се занимавате с тази КУРВА... Мен ме бият сутрин и вечер...“
Изведнъж русото момиче се разплака:
„Не съм курва, а ПРОФЕСИОНАЛИСТКА. Исках да съм ветеринарен лекар, ужасно обичам котенца, но като бях на 15 години, един ме изнасили. Сексът не е любов, сексът е златният ми „Ролекс“, коя сте вие да ме съдите!“
Мустакатата наостри мустаци:
„Златни часовници, а? А аз какво да кажа?! Не ме обича, но го търпя да ме млати, защото е баща на децата ми! А ти като си толкова щастлива, защо си тук? Да беше родила едно ДЕТЕ...“
Фино момиче с очила и прибрана коса отиде при мустакатата и внимателно положи ръка на рамото й:
„Проблемите на момичето не са като вашите, но всички тук имаме проблеми с Адам... Аз съм психолог, елате да поговорим. И веднага напуснете мъжа си, моля ви.“
Обърна се към всички:
„Аз пък съм... прекалено интелигентна... НИКОЙ не ме иска.“
Засрамено млъкна и си седна обратно на стола. Бременна млада жена се обади:
„И с мен е така, не иска нито мен, нито детето ми, но на мен не ми пука!“ Изправи се от стола с големия си корем и размаха войнствено пръст: „Повечето ми приятелки на моята възраст нямат нищо, само кариери, аз ще имам дете, ще го отгледам сама, ще се оправя с всичко и ще срещна МЪЖА, който наистина ще ме обича! Да не би Адам да е само един?! Пълно е с готини Адами, просто трябва да срещнеш ТВОЯ! Така съм решила, така ще стане!“

Настана пълно мълчание, започнахме да се оглеждаме една друга, изведнъж всичко стана различно. Проблемът с пристрастеността ми към мъжете внезапно стана забавен.
„Като не е този, ще е друг! Докато не намерим ОНЗИ, с който ще ни е добре за по-дълго. Реалисти сме, нали? Вече знаем, че завинаги е само в приказките.“
Жените утвърдително заклатиха глави. Мустакатата скочи от стола.
„Ще се махна! Стоян от пазара ми избира най-хубавите домати и не ми иска точно стотинки!“
Момичето с очилата и прибраната коса срамежливо промърмори:
„Аз пък ще пробвам да стана лесбийка! Жените ми харесват.“
„Ма разбира се, защо не? Пробвай! Не е важно кой те обича, може и ти да го заобичаш! – окуражи я русата с „Диор“-а. – Ние понякога правим тройки и ми е много приятно с разни готини мацки...“
Всички впериха строг поглед в нея.
„Добре де, лесбийка може, а тройки не!... Това не са ли двойни стандарти за щастие?!“
Погледнах си часовника, отдавна беше минал час, без да сме усетили времето.
„Какво решаваме? Ще се борим ли за оцеляването на Адамовците, или ще гледаме риалити шоу на псевдотитани? Така само ще ги унищожим в името на едно безоблачно, но само женско бъдеще?“
„Ще се борим!“ – ревнаха всички в един глас.
„Спартаааааа!“ – изревах аз мислено.
И видях една армия от Еви, която можеше да покори света, ако това й беше целта. Усмихнах се широко, прокарах ръце по великолепното си тяло и казах:
„Добре. Време е за кадифена битка, стени, покрити с дунапрен, остриета, потопени в шоколад. От нас се иска чувство за реалност първо към себе си, после към Адам. Готини сме, умни сме, по-силни сме, няма причина да не сме щастливи. Казахме си истини, без които битката не може да бъде спечелена. Сега е време за любов – такава, каквато сами я направим за себе си.“
Всички оживено станаха и една след друга заизлизаха от салона по физическо. По навик погалих врата си, пъпната връв от майка ми не беше там, дишах свободно. Нямаше причина да не сме щастливи. Наистина нямаше.
Здравейте, аз съм Ева, пристрастена съм към мъжете и ще си избера Адамово ребро по мой вкус.