Селекция на 42 от най-популярните фотографии на мистър Бенсън все още можете да видите във VIVACOM Art Hall (ул. Гурко 4) като част от платформата „Майстори на фотографията“ (дългосрочен проект за популяризиране на фотографското изкуство, която стартира през декември) и благодарение на фондация “Мусиз”, фондация “Америка за България” и VIVACOM.

А повече за самия Хари Бенсън можете да научите от интервюто, което той даде специално за EVA малко преди откриването на първата му изложба в България.

Хари Бенсън е фотографът, който Майкъл Джексън кани в спалнята си, за да снима сина му Принс. Елизабет Тейлър пожелава да му позира в лондонския си апартамент преди и след мозъчната й операция. Пред очите и обектива му убиват Робърт Кенеди, Ричард Никсън подава оставка, Мартин Лутър Кинг прави похода Мередит, а по-късно лежи в ковчега си. Бенсън е отразявал американското присъствие в Босна, конфликтите в Афганистан, Пакистан, Кувейт, Израел, Ирак по време на войната в Залива, кулите близнаци по време на атентата, събарянето на Берлинската стена. Негови са най-нежните снимки на Бил и Хилари Клинтън. Снимал е всички американски президенти от Айзенхауер насам (общо 11). Работил е за изданията Life, Vanity Fair, People, Architectural Digest и The New Yorker. С 40 самостоятелни изложби по цял свят и 14 книги с фотографии, една от които колекционерската „Бийтълс“ на цена 750 евро.

С Хари говорим по телефона. Обажда се от Ню Йорк. Разказва.
„В една нощ преди 50 години в 12 часа ми се обадиха от вестника, в който работех тогава – London Daily Express: „Утре сутринта летиш към Африка да снимаш деколонизацията.“ В просъница в главата ми се лутат мисли – не съм ваксиниран, какво да взема със себе си, как ще пътувам натам. Точно се унасям и пет минути по-късно ми звъни фоторедакторът: „Няма да ходиш в Африка, заминаваш за Париж! Ще снимаш Бийтълс!“ Почти ми стана обидно. Смятах, че съм сериозен фактор във вестника, човек, който със снимките си прави новини, а те ме пращат при някакви музиканти! Но като ми възложат задача, трябва да се справя. Заминах на следващия ден. Бийтълс щяха да свирят в малка църква във Фонтенбло, курортно градче близо до Париж. Оглеждам преди концерта, отивам до колата за допълнителна екипировка. Не съм много щастлив, но в момента, в който се навеждам да взема каквото ми е необходимо, чувам I Wanna Hold Your Hand. От първите акорди разбрах, че това е моята история. Няколко дни по-късно I Wanna Hold Your Hand стана номер едно в САЩ. И за 24 часа от обикновена група четиримата се превърнаха в новина. И избухна истерията – на пищящите момичета, които ги гонеха, преследваха навсякъде и плачеха по концерти. Беше голяма емоция.“

Отразявал сте американското им турне. Станахте ли по-близък с някого от групата?

Не. Или може би с Джордж. Деляхме една хотелска стая. Ходехме да пием кафе заедно и по момичета. Не искам да се сближавам с хората, които снимам, защото тогава приключваш с възможността да направиш най-добрата си снимка. Имам нужда да бъда спонтанен с тях. Ако ми се обадят след снимките да ме поканят на вечеря, приключвам по възможно най-бързия начин. Не искам някой като Джак Никълсън да ми се обади по телефона и да ми каже: „Снимката ми във ваната с пяна не искам да я публикуваш. Моля те, не я използвай!“ И ще се появи проблем, защото Джак е станал новият ми най-добър приятел.

Опитвал ли е някой някога да ви забрани да публикувате една или друга снимка?

Не, поне доколкото си спомням. Именно затова внимавам да не ставам твърде близък с хората, които снимам. Искам да запазим работни взаимоотношения.

Каква е тайната на добрия портрет?

Трябва да носи информация. Затова предпочитам да снимам в дома на човека, в офиса му или на място, което той харесва, вместо в студио. Харесвам фотографията, в която има движение. Не някой да ми позира. След убийството на Боби Кенеди останах до края в онази кухня преди да го отнесе линейката, за да снимам. Бях негов приятел.

Бил сте в много горещи точки на света. Кой е моментът, в който изпитахте страх?

По време на войната в Персийския залив.

Емоционален ли сте?

Не мисля. Смятам, че където и да отида, задачата ми е да отразя събитията по начина, по който се случват пред мен.

Коя е най-красивата жена, която сте снимал?

Първата, която ми хрумва, е Елизабет Тейлър. Снимал съм я в Лондон и в Рим. В Рим беше интересно. Тя отиде със съпруга си Еди Фишър, а започна афера с Ричард Бъртън, с когото играеше в „Клеопатра“. Дори папата я порица за извънбрачната й връзка. В Лондон я снимах преди и след мозъчната й операция. Настася Кински също беше много красива по времето, когато я снимах. И Кейт Мос е сред най-красивите жени, които съм снимал. Тя даже е включена в изложбата ми в София. Харесвам я, защото има чувство за хумор и е интелигентна.

Какво ще кажете за Маргарет Тачър? Каква беше тя – повече желязна или повече лейди?

Мисис Тачър беше много работеща и много интелигентна, имаше приятелска усмивка и беше много внимателен човек.

Какви са впечатленията ви от Джаки Кенеди?

Тя ми се обади с молба да снимам сватбата на дъщеря й. Беше много възпитана, фина и мила. Написа ми благодарствено писмо. Кариерата ми започна като сватбен фотограф. И до днес уважавам колегите, които снимат сватби. Защото това означава да ставаш в 4.30 сутринта, да работиш цял ден, после да се прибереш вкъщи да проявяваш снимките, след това да се върнеш да видиш какво можеш да продадеш.

Труден ли беше за снимане Майкъл Джексън?

Беше много възпитан и много лесен за снимане. Беше велик атлет в живота си. Можеше да танцува и да пее с часове без прекъсване. Тялото му беше мускулесто, твърдо. При ръкостискане хващаше здраво.

А Брад Пит – как работихте с него?
Снимал съм го веднъж в Ню Орлиънс, когато помагаше да се построят отново къщите, разрушени от урагана. С него се работеше леко, беше учтив и горд да работи по възстановяването на Ню Орлиънс и това беше възхитително.

Кого бихте искал да снимате?

Путин. Защото е много мощен, човек с огромна власт, вторият най-влиятелен човек на планетата. След Обама, разбира се. Освен това мисля, че е хубав. И жените го харесват.

Какво ви вдъхновява най-много?

Да работя много. Да очаквам всеки ден с интерес. Може би мъжът, който най-много ме е вдъхновил до момента от тези, с които съм работил, е Чърчил. Той имаше харизма да вдъхнови цялата английска нация да се противопостави на немците.

Как съхранихте семейството си с толкова работа и пътувания?

Съпругата ми Джиджи работи с мен върху книгите и изложбите ми. Тя никога не ме е молила да отхвърля служебен ангажимент, което пък ми е било от помощ. Вас какво ви вдъхновява? Дали ме разбирате?

Абсолютно ви разбирам. И мен ме вдъхновява същото. Мисля, че най-важни в живота са работата, любовта и семейството. И аз харесвам моята работа и за мен тя е приключение.

Там е истината – работата да е приключение. Ще ми се обадите ли на откриването на изложбата в София?

За мен ще е чест. Благодаря ви!