Когато Нико пее, сякаш излита ято гарвани, а смъртта броди наоколо, стъпвайки на пръсти. Гласът й е като на валкюра – „черна дупка от звуци“, както го определя списание „Ролинг Стоун“. Ако не сте чували за нея, то е, защото Нико, съзнателно или не, не допуска да стане част от системата на звездите. Така и не извървява пътя докрай, така и не се научава да спазва договорите си, да работи много, да е винаги на разположение.

Тя е сред големите аутсайдери на 60-те и 70-те, певица и модна икона извън всички клишета, наложени от хипи движението; топмодел от страниците на модни и лайфстайл библии като Vogue, Elle, Esquire; муза на Анди Уорхол, любовница на Брайън Джоунс, Боб Дилън, Джим Морисън и Иги Поп и майка на Ари Булон, незаконния син на Ален Делон, който актьорът отказва да признае, но майка му и баща му го осиновяват и отглеждат. Животът на Нико е обгърнат от мистерии, които никога няма да се разплетат, тъй като прекарва последните 15 години от живота си в страстна любовна авантюра с хероина и LSD.

Умира от мозъчен кръвоизлив на остров Ибиса, докато кара колело, опитвайки се да се справи с метадоновата терапия, да си наложи здравословен начин на живот, да се сближи най-после със сина си Ари и въобще – да се вземе в ръце. И освен това да напише книга за живота си – „хомогенна смес от полуистини и полулъжи“. Книгата така и не вижда бял свят. Нико си остава една мистерия. Дори най-големите хейтъри обаче ще ви кажат, че тази жена с лице на ангел и глас на страховита северна богиня е първият готик изпълнител в историята на музиката. В живота на Нико има много мъже и много страсти, но нито мъжете, нито наркотиците, нито музиката дори – нищо не я привлича така магнетично, както смъртта.

Едит, майката на Ален Делон, твърди, че Нико е най-красивата жена, която някога е срещала. И най-опасната. Интересно, защото самата певица казва същото за сина й Ален. Нико и Делон се срещат на една снимачна площадка през 1961 г. Тя е на 22 години и до този момент има зад гърба си сериозен сбор от правилни и грешни решения, взети и в двата случая от самата нея и от никой друг.

Нико, с истинско име Криста Пефген, е родена в Германия. Извънбрачно дете е и макар че баща й я признава, никога не е напълно сигурен, че е негова дъщеря. Думата „копеле“ я преследва цял живот. Баща й е евреин, но самата Нико прилича на арийски ангел – висока, русокоса, синеока с дълбок, тежък като олово глас, за който и до днес твърдят, че няма аналог – нито преди, нито след Нико. Напуска училище на 16 и започва работа в магазин за бельо, където я вижда един фотограф и се влюбва в нея – ей така, през витрината. Стават любовници, той я въвежда в света на модата, води я в Париж и само за две години я прави един от най-търсените модели. Козметичната марка Нивеа я наема за рекламно лице, а след това самата Коко Шанел я пожелава за една от модните си линии. Само че точно в този период Нико и нейният фотограф отиват на ваканция в Рим, попадат в една актьорска компания и някак случайно се озовават на снимачната площадка на филма „Сладък живот“. Режисьорът Федерико Фелини вижда Нико сред компанията смугли италиански епизодици и статисти във филма му и без да се колебае нито за секунда, кани и нея.

Известен с това, че винаги променя нещо във визията на актьорите си, особено на епизодиците – добавя перуки, бради и мустаци, променя лицата им с грим, гласовете им, дава им странни имена, – Фелини не посяга на Нико и я оставя каквато е. Във филма тя се казва Нико и е модел. Свидетели си спомнят, че Фелини се приближил до момичето, повдигнал брадичката й и известно време я гледал в очите, без да каже нищо. После поклатил глава и казал на асистента си, че я иска. Стават много близки за броени минути и Нико е пленена от света на киното именно благодарение на Фелини и работата си в „Сладък живот“. Затова след края на снимките тя решава да се отдаде на филмите и зарязва и фотографа, и Нивеа, и модните списания, и ревютата... Зарязва дори и Коко Шанел, която не вярва на очите си, че някаква тийнейджърка й обръща гръб, без дори да й даде обяснение.

През целия си живот Нико респектира всички с решителността си. Никога не се колебае и не иска съвет. За нищо. „Do or Die“ („Направи го или умри“) е девизът на живота й, а по-късно се превръща и в заглавие на една от най-известните й песни.

Разбира, че най-доброто училище по актьорско майсторство – школата на Лий Страсбърг – се намира в Америка, и моментално заминава, измолвайки пари за билет от фотографа с обещанието, че ще се върне. При Лий Страсбърг Нико учи актьорство шест месеца в един клас със самата Мерилин Монро. Държи се отвратително с всички, а когато се връща в Париж, разказва наляво и надясно, че това е най-тъпата школа в света. Първият, на когото го казва, е тъкмо Ален Делон.

През 1961 г. Делон вече е провъзгласен за „френския Джеймс Дийн“ и кариерата му стремително върви нагоре, но все още не е направил истински голяма роля. Нико е избрана за негова партньорка във филма „Под яркото слънце“ и очаква, че това ще е истинското й актьорско кръщение. В уречения ден тя се появява на снимачната площадка, но се оказва, че междувременно режисьорът е наел друга актриса. Нико уж си тръгва, но изведнъж се обръща, взима чаша с вода от близката маса и с всичка сила мята чашата по режисьора. За щастие не е точен „стрелец“. По-късно винаги, когато е много, много ядосана, тя замерва някого с чаши, независимо дали е любовник, колега или шеф на звукозаписна компания.