Ако тази къща трябваше да има свой девиз, поставен на фасадата й, то най-подходящият за това e безсмъртната фраза на Гьоте, с която завършва „Фауст“: „Светлина, повече светлина!“ Светлина е ключовата дума, поставена в основата на архитектурната концепция на дома. Вероятно защото собственикът, който има страст към фотографията, без това да е професията му, знае какво може да се постигне със светлината, ако я използва умело.
Къщата е обявена за продажба в сайта за най-луксозните български имоти uniqueestates, защото семейството има други планове. Но твърдят, че ако се наложи да строят нова къща, тя ще бъде със същата философия и същата модерна концепция.

Къщата, построена на хълм с хипнотизираща гледка към Черно море, е с огромни витрини, по-скоро стъклени стени на юг, а зад тях, отвън, е най-важната част от интериора – вълшебна и променяща се всеки миг картина на морето. Да, морето е част от интериора, от „кръвообращението“ на къщата, наситено синьо през лятото, оловносиньо през дъждовната есен и сребристосиньо през ослепителните зимни дни. Източната фасада на къщата не е далеч от фасадата на съседната къща и затова прозорците са високо под тавана – стъклени шлицове, в които се виждат зелените корони на дърветата. Носещите колони пък са гениално облечени с черни огледала, в които пробягват като в магически филм бели облачета. Вечер къщата е окъпана в светлината на над 200 осветителни тела, голяма част от които са луни върху окачени тавани. Дори само в двора, по-малък от декар, има 96 осветителни тела! Архитектката не е омаловажила при проектирането и северната фасада, зад която има няколко метра терасиран двор и висока ограда. Там прозорците са така „изрязани“, че „в кадър“ попадат бамбуковите насаждения, осветената морава и усещането е не за заден двор, а за вълшебно интимно кътче. Въобще всеки детайл от проекта на арх. Цвета Попова е внимателно обмислен и изпълнен с рядко срещана свобода.

Вътрешният дизайн на къщата стъпва – освен върху ключовата дума светлина – и върху нещо, което бих нарекла разточителен минимализъм. Пространството е проектирано с разточителност, която вътрешният дизайнер Даниел Георгиев е употребил по най-добрия начин.
В тази къща, която е цели 860 кв. м, има минимум мебели, всички в концепцията на минималистичните форми, и всичките в бяло, като изключим кухнята, в която има оранжеви мебели и стоманен плот. Така бялото е допълнителен източник на светлина и създава чувство за лекота, за въздух, за чистота.
Дългите бели дивани на B&B от магазин Senza пред огромния екран на системата за домашно кино са и мястото, от което може да се наблюдава сезонният спектакъл на Черно море. Над дневната е семейната спалня с разточително легло от мебелната компания на минималиста Джорджо Армани, бял килим, гардероб стая, изцяло в бяло и – оооо! – прекрасна, прекрасна баня със стъклена витрина към морето.

Детската стая е – познайте! – в бяло, а нейната тригодишна обитателка е със сини очи и руса косица, бяла като малък ангел.
Това, което ми липсва в къщата, са детайли и аксесоари, предмети, които да издават интимната семейна история на това младо семейство, но собственикът й, както разбрахте, е привърженик на минимализма и макар да пътува много по света, не му и хрумва да си донесе слончета от Индия или маски от Африка. Всъщност това бих променила в къщата, ако беше моя – бих поставила детайли и предмети, които да хранят сетивата и да омекотяват суровия модернизъм на интериора. Но дали те биха могли да се конкурират с величествената гледка през прозорците? Не бих и така тотално отричала дървото. Но не бих променила нищо от високотехнологичните решения за отопление (подово плюс соларна система), нито от дистанционното управление на осветлението.

Ето как се размечтах, представих си, че тази великолепна къща е моя. Не е трудно, стига човек да поживее няколко часа в нея. Ще усети свобода, лекота, част от очарователната природа на Варненския залив, едно настина вълшебно място по мое мнение.
Собственикът е живял дълги години в чужбина и когато с жена си трябва да решат къде да се установят, прилагат метода на изключването. В чужбина или България? В България. В София или Варна. Варна, категорично. Избират парцел, от който морето се вижда като на тепсия, а и е близо до града. „Не мога да си представя да живея в София и да се лиша от аромата и шума на морето, от гледката на безкрайния хоризонт, от тези 265 слънчеви дни, на които, както твърдят учените, Варна се радва всяка година. Къщата така е построена, че да взема с пълни шепи от щедростта на зимното слънце и леко да обръща гръб на лятното, когато става прекалено „нахално“, казва той.

Снимките са осъществени с любезното съдействие на компанията за луксозни имоти Unique Estates.