Снимка: калин руйчев
Тя е висока и слабичка. Никога няма да й дадеш 29 години. Още по-малко пък ще си представиш, че си играе с огън, и то в буквалния смисъл. Казва се Станимира Радева, но всички я знаят като Съни. Завършила е живопис във Велико Търново, работила е като аниматор, а също и като сервитьорка, барманка, детегледачка, декоратор на торти и какво ли още не. Последната й страст са рисунките върху текстил. Тя украсява дизайнерските дрехи на Божидара Бакалова с японски знаци, тибетски мантри и надписи на санскрит.
Съни е и един от хилядите фенове на електронната музика у нас. Преди четири години й хрумва, че освен видеостените на техно партита може да се правят и други декори. Първият й проект е украсата на столичния клуб "Гейзер" с хартия, найлони и флуорисцентни лампи. След това заедно със своя приятелка започва да декорира редовно електронни партита. Двете рисуват върху платната с флуорисцентни бои, употребяват и най-различни други материали.
Когато партито е open-air (на открито), правят т.нар. еко украса. Тя е от камъни, дървета, клони, листа и всичко, каквото може да се намери наоколо. Именно на тези партита, които продължават по 6-8 часа, на Съни й хрумва, че трябва да прави движения с нещо в ръцете си. Първоначално връзва на 60-сантиметрово въженце гайка и панделка, дълга един метър. Започва да върти въженцето, описвайки с панделката фигури като при лентите в художествената гимнастика. Тренира движенията цяла зима и си сглобява нов уред.
На края на синджир намотава вместо фитил хавлиено парче плат, което пристяга с реотанче. В другия край монтира две дръжчици от кожа за пръстите си. Потапя фитила в бензин или газ и го запалва. Така започва играта на Съни с огъня. В началото тя върти приспособленията си за собствено удоволствие. Обикновено го прави в Борисовата градина след 24 часа. Естествено става обект на преследване от страна на полицаите.
"Когато завъртя веригите, се получава огнена сфера и се изолирам от целия свят. Нищо не мисля, радвам се на спокойствието и имам чувството, че летя", обяснява усещанията си дипломираната художничка. Тя започва да демонстрира огнената си страст и по електронните партита.
"Когато завъртя веригите, се получава огнена сфера и се изолирам от целия свят. Нищо не мисля, радвам се на спокойствието и имам чувството, че летя", обяснява усещанията си дипломираната художничка. Тя започва да демонстрира огнената си страст и по електронните партита.
Съни разработва и други уреди за въртене. Прави си стик, който се пали в двата края, ветрила от тел, бухалки и тренировъчни вериги. Последните са с панделки, които светят на флуорисцентно осветление. С тях тренира за разтоварване почти всяка вечер в парка.
Обикновено веднъж месечно художничката участва в електронни партита, които прави сама със свои приятели. Купоните не са с комерсиална цел. "Трябваха ни три години, за да се научим как да се организираме сами. Наемаме колони, усилватели и плейъри и се наслаждаваме на любимата си музика. Така си празнувах последните два рождени дни. Миналата година направихме парти на поляна край Панчарево, а тази - на хижа Кумата на Витоша. Имаме приятел, който готви страхотно, както и един майстор на индийски чай.
Сутрин, когато купонът е на приключване, си правим закуска на тревата и след това задължително обираме всички фасове и други боклуци. Тези събирания ми дават импулс и сила да се боря със сивотата наоколо", обяснява Съни. Нейната последна мечта е да отиде в Япония. "Там българите се приемат като човешки същества, а не като цигани, за каквито ни имат в Европа. В Япония съм сигурна, че ще мога да упражнявам професията си на художник, защото е на почит.
Тук не виждам перспектива за себе си. Когато предложа картините си на някоя галерия, винаги ми отказват, били прекалено абстрактни. Вярвам, че до 4-5 години ще успея. Като начало мисля да се запиша да уча японска филология", казва Съни. И продължава да прави своите магически огнени фигури, което сама определя като танц.
ТВОЯТ КОМЕНТАР