Участие в телевизионна игра даде шанс за майчинство

Александрина Борисова стана известна и реши проблема си чрез участие в телевизионната игра "Вот на доверие" по bTV

Ваня Шекерова 28 September 2004

27-годишната ветеринарна лекарка Александрина Борисова се осмели и сподели в ефир проблема си - от 7 години тя се опитва неуспешно да забременее и единственият й шанс остава ин витро оплождане, за което тя и съпругът й нямат пари. Тъкмо затова тя се решила да участва в телевизионната игра "Вот на доверие" с надеждата, че ще спечели честно със знанията си сумата, която да инвестира в бъдещо майчинство. Какво се случва след това, разказва за ЕВА самата Александрина.

Връзката ни със съпруга ми е много здрава и единственото, което ни липсва, за да сме напълно щастливи, е дете. Минахме през много изследвания, които доказаха, че проблемът при нас е имунологична несъвместимост. Преведено на прост език, това означава, че моят организъм приема неговите сперматозоиди като чужди тела, които трябва да бъдат унищожени. Какво да се прави, природа. Единственият начин за оплождане в такива случаи е извън организма. Преди време се подложихме на инсеминация при доц.Ватев и за това отидоха последните ни пари. За съжаление тя не даде резултат.

Започнахме да мислим как да се справим със ситуацията - и двамата сме на работа, но нямаме възможност да спестим сумата, която се плаща при желание за ин витро оплождане. Тогава, както си седяхме една вечер пред телевизора, решихме да се пробваме в новата телевизионна игра "Вот на доверие". Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не съм мислила и за други подобни варианти. Обаждали сме се в "Треска за злато", но тъй като никога не сме били късметлии, не сме и очаквали да ни звъннат оттам. Много наши приятели са звъняли в "Стани богат", но нито един от тях не е успял да попадне в списъка на участващите. Затова решихме да пробваме в тази игра - тя ни харесва, там можеш да разчиташ на себе си, на своите знания, на своето обаяние и умение да убеждаваш. Пак бяхме скептици - я се обадят, я не, но аз направих първата крачка. Звъннах. И много се изненадах, когато скоро след това ме поканиха на кастинга.

Отидох, твърдо решена да не казвам на никого тайната си, т.е. действителния си мотив за участие. Екипът на предаването обаче така ме предразположи, че всичко си изпях. И това влезе в сценария. Шокирах се, като го прочетох. Обадих се на родителите ми, че ще ме видят по телевизията и заедно с всички ще чуят, че играя, за да спечеля пари за най-съкровената си мечта - да имам дете. Те ме разбраха и ме подкрепиха. Всичките ми близки и приятели ме подкрепиха, усетиха, че ще ми е много трудно.

А и в играта, без да искам, намерих приятели в лицето на хората от екипа.

В понеделник, когато започна предаването, Гарелов каза в ефир, че съм омъжена, че не мога да зачена нормално и че играя, за да спечеля и да се подложа на ин витро. Във вторник повториха мотивите ми. А в сряда излъчиха моите думи, казани в интервюто след първата част от играта. Тогава казах, че не съм дошла тук да търся съжаление и съчувствие, а да спечеля честно, за да имам и аз бебе. Много силно прозвуча това, което ми хрумна и изрекох на един дъх - че Господ дава на хора, които не желаят. Може аз да нямам апартамент, може да не сме добре финансово с мъжа ми, но дете искаме и това е.

Може би в резултат от всичко това много хора в четвъртък гласуваха за мен. Между играчите обаче се получи интрига - един от тях доста грозно си позволи да подложи на съмнение моята мотивация, както и на една друга участничка. Между хората в играта понякога изплуват низки страсти, които екипът трябва да овладее. Да, Иван Гарелов се справи блестящо, но на финала след вота този доста груб господин водеше по точки. Аз бях с малка разлика след него. Когато обаче обявяваха резултатите, Гарелов каза, че моят проблем е бил чут и намерил своето разрешение. Екипът се свързал с д-р Павлета Табакова и тя приела да ме включи в програмата на своята клиника за ин витро оплождане.

Така приказката за мен започна. Бях вече на среща с д-р Табакова, направиха ми първия преглед и от средата на август започвам процедурите.

Накрая, след като приключих участието си в играта "Вот на доверие", трябваше да кажа какво искам да научат останалите играчи от мен. Нямах никакво колебание какво да отговоря: "Споделяйте проблемите си, колкото и да са тежки и колкото да ви е трудно понякога да го направите." Аз го сторих и ето, че се намери решение.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР