Посягах да звънна на татко, а него отдавна го няма…
Ани Цолова и Виктор Николаев казват последните думи, с които приключват „Здравей, България“. После Ани сваля малката черна рокля и черните обувки с висок ток. Сменя ги с дънки, кецове и цветна блуза и идва да поговорим как се чувства една талантлива и успешна жена, когато започва всичко от нула
Ани, като те гледам на екран, усещам, че стресът от промяната все още го има.
Естествено, че все още го има. Смяната на работно място е като развод и заживяване с друг партньор. Имам нужда от време да опозная новите колеги и новата обстановка, за да може машинката, която с Виктор сме движили в bTV, да работи по същия начин и в Нова телевизия. Но мъжът ми, който най-отблизо преживява всичко с мен, казва, че вече съм започнала да се усмихвам и да си показвам зъбите. Така че големият стрес мина. Колкото повече тече времето, толкова повече откривам, че аргументите ми за преместването, които при напускането ми бяха на ниво емоция, са напълно основателни и че е трябвало да направя тази стъпка. Имам вдъхновение да започна нещо наново. С млад екип от репортери, на които да давам съвети, както правех преди години. Сърцето ми тупти в добрия смисъл на думата.
Когато човек стигне до позицията да бъде едно от лицата на дадена телевизия, като че ли малко се отлепва от земята и заживява с усещането, че е незаменим.
О, няма незаменими хора. Но пък и аз не бях уволнена. Решението да дойда в Нова взех трудно, но бързо. Макар че моментът беше много емоционален заради връзката ми с колегите, с които съм работила и буквално живяла повече от 13 години. От друга страна, мисля, че никога не съм се отлепяла от земята. И това, което ми се случи, не приемам като приземяване, а като ход напред с бързи стъпки. Опит за полет с рогата напред.
Хората не гледат с добро око на известни лица, които се местят от една телевизия в друга.
С извинение, че ще обидя някого, ако се замислям за всяка една мисъл на хората, които ни гледат, трябва да спра да съществувам, защото ще се саморазкъсам. Не се опитваме да отговаряме на очакванията на всички. Не сме мекотели, които заемат форма според това, което някой очаква да види. Ние сме това, което сме, и ще продължим да бъдем това, което сме. Разбира се, като ошлайфаме лошите си качества и в работата, и в характерите ни.
Какви са твоите лоши качества?
Изключително бурни чувства, положителни и отрицателни, които не мога да крия и понякога се разбират криво. Няма нужда да си хвърляш емоциите в лицата на хората.
Говори се, че именно твоята невъздържаност е една от причините да напуснеш.
Не съм обиждала никого, макар че анонимни хора непрекъснато ни обиждат. В момента срещу нас е организирана вълна на хейтърство (мразене – б.а.). Казвам го, без да изпадам в теория на конспирацията. Не искам да изглеждаме като жалващи се хора, но когато нещо е организирано, за да подмени реалността, т.е. когато някой иска да внуши, че ние сме меркантилни и сме купени от Нова, хайде да се замислим какво иска да скрие. Аз съм дотук с коментарите по тази тема.
Като започнах в телевизията преди 13 години, бях девойка, която не знаеше какво не знае. На четвъртата-петата година, когато започнах да водя сутрешния блок, си дадох сметка какво не знам и самокритиката ме изяждаше до такава степен, че ми беше невъзможно да си върша работата. Преодоляла съм и това. Минала съм през периоди на улегналост, на агресия, на много емоции, отново на улегналост, сега идва период на нещо ново. И това е прекрасно, защото животът ми не е равен. Просто се чувствам жива.
Легенди се носят за парите, които получавате с Виктор в Нова.
Да. И нарочно се казват нереални суми, които в очите и съзнанието на хората изглеждат скандално. Моля! Това не е истина. Причината да сме в Нова е, че ни се дава шанс да си вършим работата като журналисти. Не ни се дава лукс, служебни коли, нито бомбастични заплати. Получаваме пари според труда си и реалностите в България като всички останали. Ако съм искала да бъда богата, съм имала всички възможности да го направя, бидейки на позиция, на която доста хора материализираха движимо и недвижимо имущество. Щом не съм ги приела, значи съм се родила с това ДНК и с този подход към живота. Не съм полагала усилия да не бъда подкупна и корумпирана. Просто съм такава.
Стига сме говорили за пари. Ани, защо си все в сутрешен блок? Да ставаш сутрин в 4 часа е убийствено, а ти го правиш вече осем години и половина.
Не е убийствено. Даже ако ми се наложи да мина в друг часови пояс, ще се съпротивлявам. Честно. Така съм свикнала. Мъжът ми, който е оператор, също е в този режим. Защото ако не сме, няма как да се виждаме. Имаме си нашите семейни следобеди, които са като вечерите на останалите хора. И ни е хубаво. Лягаме си в 9 часа.
Какво се случва, когато минат часовете ти на екран?
Всъщност работата тепърва започва. Ето сега съм леко нервна, защото искам да отида на планьорка, на която решаваме какво ще правим на следващия ден. Това предаване се прави ден за ден и изисква невероятно темпо и мобилизация. Така че най-тежката част от деня ми започва в 9.30–10, когато слизам от екран.
И приключва в...
Ами снощи работихме до около 5.30–6. Горе-долу по това време се очаква да затворим вратите на предаването, за да ги отворим на другата сутрин в шест и половина. Гледам в този час наистина да приключим, за да мога да бъда и със сина си Калоян, който на 15 октомври ставна на 5 години.
Сигурно през последния месец не си ходила и да спортуваш.
Не съм. А съм добила психическа зависимост към препотяването и изхвърлянето на енергия в залата. От години тренирам степ аеробика, но преди няколко месеца открих кангоджъмп. Скачаш на малки кокили и правиш хореография. Много е готино и наистина е моята психотерапия. Обикновено спортувам по обяд, след това се връщам в телевизията пак да вдигна адреналина, вечер отново го свалям с мъжа ми и сина ми, за да го вдигна отново на следващата сутрин...
Прочетох за твоята рождена дата 17-и, че е кармична. Налага се да анализираш често живота си и да коригираш грешки от минали прераждания. Има ли нещо вярно?
Вярно е, че ежедневно анализирам допуснатите грешки. Както и че рядко, да не кажа никога, си казвам браво и постоянно имам усещането, че нещо не е направено както трябва. Не само в работата, но и в отношенията с близките и колегите. Понякога това ме кара да се самоизяждам, друг път е необходимо и полезно.
Смяташ ли, че това има нещо общо с твои предишни животи?
Не мога да кажа. Може би не съм имала необходимост да вярвам в прераждането. Но може би има нещо. В този емоционален период, който преживях, два пъти посягах към телефона с намерението да звънна на баща ми. А той почина преди осем години. В първия момент бях убедена, че ще ми отговори. После се сещах, че няма как да стане, и идваше ударът в сърцето. Та това ми беше странно.
Четох, че ходиш на специални процедури за порцеланова кожа.
Глупости! На козметик съм ходила един или два пъти в живота си. Грижа се само лицето ми да е винаги почистено и си купувам хубави хидратиращи кремове. Толкова. Не вярвам в магията на химията. Когато навлизах в пубертета и започваше да ме гъделичка суетата, като ходех на село при моята баба – мама Пепа, непрекъснато си правех на лицето маски от краставици, домати и какво ли не. А тя ми казваше: Анко, мажи отвътре, моето момиче, не отвънка. Нямам мото в живота, но ето това би могло да ми бъде: мажи отвътре, то ще излезе навън.
Ани Цолова и Виктор Николаев казват последните думи, с които приключват „Здравей, България“. После Ани сваля малката черна рокля и черните обувки с висок ток. Сменя ги с дънки, кецове и цветна блуза и идва да поговорим как се чувства една талантлива и успешна жена, когато започва всичко от нула
Ани, като те гледам на екран, усещам, че стресът от промяната все още го има.
Естествено, че все още го има. Смяната на работно място е като развод и заживяване с друг партньор. Имам нужда от време да опозная новите колеги и новата обстановка, за да може машинката, която с Виктор сме движили в bTV, да работи по същия начин и в Нова телевизия. Но мъжът ми, който най-отблизо преживява всичко с мен, казва, че вече съм започнала да се усмихвам и да си показвам зъбите. Така че големият стрес мина. Колкото повече тече времето, толкова повече откривам, че аргументите ми за преместването, които при напускането ми бяха на ниво емоция, са напълно основателни и че е трябвало да направя тази стъпка. Имам вдъхновение да започна нещо наново. С млад екип от репортери, на които да давам съвети, както правех преди години. Сърцето ми тупти в добрия смисъл на думата.
Когато човек стигне до позицията да бъде едно от лицата на дадена телевизия, като че ли малко се отлепва от земята и заживява с усещането, че е незаменим.
О, няма незаменими хора. Но пък и аз не бях уволнена. Решението да дойда в Нова взех трудно, но бързо. Макар че моментът беше много емоционален заради връзката ми с колегите, с които съм работила и буквално живяла повече от 13 години. От друга страна, мисля, че никога не съм се отлепяла от земята. И това, което ми се случи, не приемам като приземяване, а като ход напред с бързи стъпки. Опит за полет с рогата напред.
Хората не гледат с добро око на известни лица, които се местят от една телевизия в друга.
С извинение, че ще обидя някого, ако се замислям за всяка една мисъл на хората, които ни гледат, трябва да спра да съществувам, защото ще се саморазкъсам. Не се опитваме да отговаряме на очакванията на всички. Не сме мекотели, които заемат форма според това, което някой очаква да види. Ние сме това, което сме, и ще продължим да бъдем това, което сме. Разбира се, като ошлайфаме лошите си качества и в работата, и в характерите ни.
Какви са твоите лоши качества?
Изключително бурни чувства, положителни и отрицателни, които не мога да крия и понякога се разбират криво. Няма нужда да си хвърляш емоциите в лицата на хората.
Говори се, че именно твоята невъздържаност е една от причините да напуснеш.
Не съм обиждала никого, макар че анонимни хора непрекъснато ни обиждат. В момента срещу нас е организирана вълна на хейтърство (мразене – б.а.). Казвам го, без да изпадам в теория на конспирацията. Не искам да изглеждаме като жалващи се хора, но когато нещо е организирано, за да подмени реалността, т.е. когато някой иска да внуши, че ние сме меркантилни и сме купени от Нова, хайде да се замислим какво иска да скрие. Аз съм дотук с коментарите по тази тема.
Като започнах в телевизията преди 13 години, бях девойка, която не знаеше какво не знае. На четвъртата-петата година, когато започнах да водя сутрешния блок, си дадох сметка какво не знам и самокритиката ме изяждаше до такава степен, че ми беше невъзможно да си върша работата. Преодоляла съм и това. Минала съм през периоди на улегналост, на агресия, на много емоции, отново на улегналост, сега идва период на нещо ново. И това е прекрасно, защото животът ми не е равен. Просто се чувствам жива.
Легенди се носят за парите, които получавате с Виктор в Нова.
Да. И нарочно се казват нереални суми, които в очите и съзнанието на хората изглеждат скандално. Моля! Това не е истина. Причината да сме в Нова е, че ни се дава шанс да си вършим работата като журналисти. Не ни се дава лукс, служебни коли, нито бомбастични заплати. Получаваме пари според труда си и реалностите в България като всички останали. Ако съм искала да бъда богата, съм имала всички възможности да го направя, бидейки на позиция, на която доста хора материализираха движимо и недвижимо имущество. Щом не съм ги приела, значи съм се родила с това ДНК и с този подход към живота. Не съм полагала усилия да не бъда подкупна и корумпирана. Просто съм такава.
Стига сме говорили за пари. Ани, защо си все в сутрешен блок? Да ставаш сутрин в 4 часа е убийствено, а ти го правиш вече осем години и половина.
Не е убийствено. Даже ако ми се наложи да мина в друг часови пояс, ще се съпротивлявам. Честно. Така съм свикнала. Мъжът ми, който е оператор, също е в този режим. Защото ако не сме, няма как да се виждаме. Имаме си нашите семейни следобеди, които са като вечерите на останалите хора. И ни е хубаво. Лягаме си в 9 часа.
Какво се случва, когато минат часовете ти на екран?
Всъщност работата тепърва започва. Ето сега съм леко нервна, защото искам да отида на планьорка, на която решаваме какво ще правим на следващия ден. Това предаване се прави ден за ден и изисква невероятно темпо и мобилизация. Така че най-тежката част от деня ми започва в 9.30–10, когато слизам от екран.
И приключва в...
Ами снощи работихме до около 5.30–6. Горе-долу по това време се очаква да затворим вратите на предаването, за да ги отворим на другата сутрин в шест и половина. Гледам в този час наистина да приключим, за да мога да бъда и със сина си Калоян, който на 15 октомври ставна на 5 години.
Сигурно през последния месец не си ходила и да спортуваш.
Не съм. А съм добила психическа зависимост към препотяването и изхвърлянето на енергия в залата. От години тренирам степ аеробика, но преди няколко месеца открих кангоджъмп. Скачаш на малки кокили и правиш хореография. Много е готино и наистина е моята психотерапия. Обикновено спортувам по обяд, след това се връщам в телевизията пак да вдигна адреналина, вечер отново го свалям с мъжа ми и сина ми, за да го вдигна отново на следващата сутрин...
Прочетох за твоята рождена дата 17-и, че е кармична. Налага се да анализираш често живота си и да коригираш грешки от минали прераждания. Има ли нещо вярно?
Вярно е, че ежедневно анализирам допуснатите грешки. Както и че рядко, да не кажа никога, си казвам браво и постоянно имам усещането, че нещо не е направено както трябва. Не само в работата, но и в отношенията с близките и колегите. Понякога това ме кара да се самоизяждам, друг път е необходимо и полезно.
Смяташ ли, че това има нещо общо с твои предишни животи?
Не мога да кажа. Може би не съм имала необходимост да вярвам в прераждането. Но може би има нещо. В този емоционален период, който преживях, два пъти посягах към телефона с намерението да звънна на баща ми. А той почина преди осем години. В първия момент бях убедена, че ще ми отговори. После се сещах, че няма как да стане, и идваше ударът в сърцето. Та това ми беше странно.
Четох, че ходиш на специални процедури за порцеланова кожа.
Глупости! На козметик съм ходила един или два пъти в живота си. Грижа се само лицето ми да е винаги почистено и си купувам хубави хидратиращи кремове. Толкова. Не вярвам в магията на химията. Когато навлизах в пубертета и започваше да ме гъделичка суетата, като ходех на село при моята баба – мама Пепа, непрекъснато си правех на лицето маски от краставици, домати и какво ли не. А тя ми казваше: Анко, мажи отвътре, моето момиче, не отвънка. Нямам мото в живота, но ето това би могло да ми бъде: мажи отвътре, то ще излезе навън.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
