Маргарита Михнева и Янчо Таков подгряват вчерашния обяд - така накъсо и метафорично може да се определи връзката им, която датира отскоро като интимна. Двете тв звезди от близкото минало се събраха и разбраха сега, след като се познават от малко повече от 30 години. Зад гърба им са един брак на Марга, два на Янчо и смъртта на последната му съпруга. По ирония на съдбата тя си отиде преди година от рак, от какъвто е оперирана и Маргарита.

Във връзката на Янчо и Марга обаче няма сянка, двамата се радват заедно на живота, на любовта си, на децата си с присъщото им чувство за хумор. Между другото, синовете на Таков - Иван и Янчо - много харесват дъщерята на Маргарита Неда и казват, че винаги са искали да имат сестра като нея.

Марга не крие, че е родена в средата на миналия век. Това обаче не й пречи да изглежда прекрасно, да бъде харесвана и обичана. Янчо, който дори е бил кум на сватбата й и е пет години по-голям, признава, че винаги си е падал по нея, още от времето, когато отишла в телевизията да репортерства. Но тя тогава не му обръщала внимание, смятала го за номенклатурен плейбой, за хулиган, който изпивал цистерни алкохол.

Сега, вече познавайки го отблизо, допускайки го в своя живот, си дава сметка, че мнението й за него е било плод на медийните манипулации. Съчувства му за времето, което е прекарал в затвора. Смята, че Янчо е с много добро възпитание и е твърде далеч от предварително създадените представи за него. А на Михнева за мъже може да се вярва - тя е била винаги твърде безкомпромисна в оценките си за тях.

Янчо я омагьосал не само с външността си - 185 висок, представителен и стегнат, а и с това, че щом я видял, казал, че е здрава. Сега любимото му място върху тялото й, което непрекъснато целува, е белегът от операцията на дясната й гърда. Даже се шегуват, че ако й отрежат и другата, ще я обича още повече.

Двамата се противопоставят на всякакви опити да се търси взаимна материална изгода от връзката им - Янчо се шегува, че е отново на Оборище в апартамента на Михнева, след като Лили Иванова го е изгонила от жилището си на същата улица. Марга ходи в къщата му на Секвоя в кв. Бояна, когато я поканят там. Искат тяхната история да е една хубава истина за всички, защото идва след един период на самота и изолация в живота на Маргарита, след едно дълго премисляне и равносметка, която никога не е късно човек да си направи. Ето какво беше преди Янчо настроението на Михнева:

Идват при мен млади журналистки и ме питат кой ми е любовникът. Това ги интересува. Казвам им, че нямам любовник и съм по-самотна сигурно от тях. Аз наистина особено след заболяването си изстинах - към живота, към професията си, към хората, към мъжете, ако щеш.

Една такава болест като моята преподрежда ценностите ти. Господ ни праща болестите, за да ни чукне там, където сме сбъркали. Всяка болест ти дава информация какво трябва да промениш у себе си. Аз сама си открих бучката. Винаги съм имала зърнеста структура на млечната жлеза. Преди 12 години ми махнаха един липом. След това се получи една бучка и стоя три-четири години. После казаха, че се е изродила в злокачествено образувание и я оперираха. А по-късно вече се появила и една нова. Ракът е от стрес. Ракът е начин на живот. Моят начин на живот ме доведе до тук. Точно затова, че не наблегнах на женското, на потребността ми да бъда жена, да имам мъж до себе си, се разболях. Ракът във всички случаи е капсулиран проблем. Фактически някъде не издържа организмът и се пропуква. Раковата клетка е хулиганската клетка в организма. Тя започва да се размножава извън общия ред, много бързо. Ракът се явява като компенсация на нерешения ти проблем.

Мен болестта ми дойде, за да ми покаже да не се хвърлям така агресивно, да бъда по-мека, да го подавам по-кротко. Като си гледам репортажи отпреди години, има една агресия. Може да съм била права, но не бива с агресия да го доказвам. Не бива с конфликт да доказваш, че си прав. Нужна е повече мекота. Ако си забелязала, сега не съм така бърза и агресивна, повече се съобразявам. В отношенията си с хората съм много мека, обаче в работата си съм агресивна, притежавам по-скоро мъжки характеристики. Сигурно затова мъжете гледат на мен като на някой, който може да се грижи за тях, да им оправя и моралните, и материалните проблеми. Но и аз имам потребност от любов. Сега на дъщеря ми все това й повтарям: Важното за жената е за кого ще се омъжи, а не какво ще учи. Една Ева не бива да се превръща в Адам. Че една жена, ако не е обичана, тя погрознява. Жена, която има вътрешен конфликт със себе си, помътнява. А тази, която е обичана и обича, излъчва сияние.

Сега си давам сметка, че професията ми много ми е дала, но и много ме е ограбила. За 53 години съм преживяла повече животи, отколкото може да преживее един човек. Такива невероятни неща са ми се случвали по отношение на мъжете, на работата, на здравето, че понякога се чудя как съм издържала. Имала съм страхотни падове и извисявания.

Обидно ми е, когато се опитват да ровят в личния ми живот. Жълтите вестници стигнаха дотам да напишат, че в къщата ми е намерен труп, и Йордан Радичков, Бог да го прости, дошъл да ми помогне и го обрали през това време. Това е гавра, дълбока простотия. Когато заболях и ме оперираха, звъняха на шефа на онкологията, преследваха ме единствено да ме снимат в унизително положение. Защото човек, който е болен, е в унизително положение. Писаха, че съм изгонила дъщеря си, че тя ме напуснала. Остави мен, кучета ме яли! Ами детето ми? Но и да ги осъдя, какво от това? Винаги край мен има хора, които ме дърпат за нещо, звънят ми непрекъснато, занимават ме с какво ли не. И аз си мисля, че не съм сама. А всъщност без любов това е един празен живот.

Няма заместител на любовта.