Типична тийнейджърка, тя вече се състезава с жените. В спарингите й партнират предимно мъже - говори се, че такава е била тренировъчната стратегия на баща й, Радослав Каратанчев, който продължава да е неин треньор и мениджър след като Сесил се раздели с Ник Болетиери. Около двамата - баща и дъщеря - витаят слухове, възторг и завист. Колко от тях са истински ми предстои да разбера на живо.

В седем вечерта голямата ракета на българския тенис ме чака у дома си - само тогава е в състояние да си прави срещите, през останалото време е по кортовете. Леко закъснявам, объркана от табелките на улиците в квартала. Сесил изпраща някакъв човек боса, загърната от кръста надолу в бяла хавлиена кърпа. "Влизай, аз само да извадя малкото от банята..."

Озовавам се в странен интериор в стил Бедрок от "Семейство Флинтстоун" - мебелировка от груби състарени талпи и дъски. И барът, и масата, и камината от камък насред хола. В ъглите на помещенията - тъмни греди, висящата от тавана лампа е монтирана върху скована кръстачка, радиаторът, че и телевизорът - "оковани" в сандъци. Върху една от хоризонталните греди под тавана на помещението с бар-плота е преметнат български трикольор...

Сесил се връща, намъкнала широк ¾ панталон в бяло и синьо. Изненадана откривам, че е с тежък грим - оказва се, че току-що се е прибрала от фотосесия. Докато седи срещу мен, непрекъснато прави две неща - дърпа си пръстите на краката и джитка на лап топа. Дружелюбно ме подканва да питам, телевизорът не й пречи, нито по-малката й сестричка, която като истинска Пебълс (пак от Флинтстоун) се примъква с мокра коса, сяда до мен и пита имам ли дъвка.

Оказва се, че четиригодишната Габи тази вечер е поверена на грижите на Сесил, докато най-малката - Лия, на годинка и половина - е с баща си и майка си (втората съпруга на Радослав Каратанчев), които живеят на друг адрес. Момичето споделя, че не преживява болезнено раздялата на родителите си.

"С майка ми се виждам, когато съм в България. Тя си има приятел. Татко има страхотна жена, с която е щастлив. Обичам и двамата и искам да са щастливи... А моята цел е да избутам сестрите си дотам, докъдето ме е избутал татко, както и ако мога, да му връщам всичко, което е вложил в мен - нямам предвид парите, той нищо не си иска обратно, а емоциите, енергията, амбицията и обичта..."

Сякаш призован от това емоционално излияние, Радослав отключва входната врата на апартамента. Присяда за малко, не искал да ни пречи. Питам го веднага дали е готов да натрие носа на Юлия Берберян, за която Сесил с половин уста ми каза, че докато й била треньорка, наистина не видяла в нейно лице надеждна състезателка от висока класа. Преди да успее да отговори, Сесил простира ръка към него: "Татко, не казвай нищо агресивно!"

Сподавяме с Радослав усмивките си и той първо коригира въпроса ми, а после казва, че би искал с трите си дъщери не само да повтори, но и да надмине успеха на Малееви. Габи вече играе за разлика от кака си, стъпила за пръв път на кортовете на 5 години и половина.

На въпроса дали е първата от рода Каратанчеви, която е направила фамилията толкова известна, Сесил без да се замисли, отвръща разсеяно: "Дядо ми по бащина линия е бил известен учен." Баща й добавя, че е бил преподавател по философия в АОНСУ, доктор на науките и достоен човек, който до края си не променил своите леви убеждения.

Радослав седи на края на дивана и не участва в разговора ни със Сесил. Само отвреме навреме с кимване й напомня да си пие питието. Сесил надига бутилка със сок или студен чай, като се оплаква, че трябва да пие по 5 л течности на ден, а тя едвам успява и един да изгълта. "Пия само когато съм жадна, а зная, че тогава организмът вече се е обезводнил. Не мога да свикна да се наливам без нужда..." За това спорят с баща й, макар да е ясно кой е прав. Имат и друг спор, който в момента се възражда с моя помощ - козметиката.

"Кажи му, кажи му!" - горещи се Сесил. - "Той е привърженик на пълната естественост и е против каквито и да е кремове и гримове."

"Ми да, на Запад те вече са отречени, - държи на своето Радослав. - Има натурални масла, хума и са напълно безвредни... По-добре тениска и шапка с козирка вместо разните там слънцезащитни кремове, нали?"

Опитвам се да обясня, че ако баба му е използвала хума, то е било затова, че не е имало високотехнологични козметични продукти за различни цели. Особено за младо момиче, което прекарва на откритите кортове почти целия си ден. Като Сесил, която освен това е със светла кожа и с типичните за възрастта й проблеми с нея. Каратанчев ни оставя да заговорничим по женски срещу него и си тръгва. А Сесил се развихря на тема красота и суетност, като ми съобщава, че вече е извоювала разрешението на двамата си родители да си направи татуировка и пиърсинг.

"Обаче не знам кога. Поне една седмица трябва да се пазя и от слънце, и от обилно изпотяване. Затова ще го направя като спечеля някой Голям шлем и си дам две седмици почивка!" Подвигът, който смята да извърши тези дни, е да отиде на кола маска за първи път през живота си.

Телефонът звъни. Припвайки, Сесил се препъва в червения китеник, постлан под щангата с тежести. Връща се и моли за извинение - щели да й звъннат по мобилния телефон от националното радио за кратко интервю в ефира на спортно предаване. Вдига крака на масата, почти ляга, докато говори с водещия. Разказва за надеждите си на Уимбълдън, където заминава след четири дни.

Затваря и продължаваме. Питам я дали би искала да бъде освен ненадмината в тениса, и секссимвол на този спорт. Тя веднага ми обяснява колко зле се отразило това на Ана Курникова. "Ако ме поканят да позирам за реклама на бельо, бих го направила 2-3 пъти, защото съм суетна. Но едва ли бих превърнала това в средство за печелене на пари. Въпреки че съм комерсиална."

Връщам я към темата с въпрос колко е висока и колко тежи. 172 см, 65 кг. "И се храня изключително нездравословно! Трябва да се придържам към разделното хранене, а аз обожавам Макдоналдс. В Китай две седмици бях там на закуска, обяд и вечеря. Не ми хареса китайската кухня и това е."

Има още две неща, които искам да зная - как учи и как си харчи парите. А - и как се забавлява.

"Учих в Щатите, сега съм в девети клас на 153 училище като частна ученичка. Ясно ми е, че и да уча, и да не уча, в колеж ще вляза с тениса. Но все пак ми са интересни предмети като история и география. Искам да науча испански, с английския проблеми нямам. Ами уча го - ей така, под път и над път."

"Напоследък най-много харча за обувки и дрехи, не мога да се наситя да си купувам рокли, поли и потничета. А, не, на марки не държа. Даже смятам, че понякога марковите дрехи са доста измислени. На витрина на бутик на Фенди в Париж видях едно много грозно палто, а се оказа, че струвало 14 000 евро. Жалко, че съм повечето време в спортен екип и новите неща си ги обличам по един-два пъти."

Мобилният й телефон се разсипва от звънене. "Вдигни де", прекъсвам бърборенето й за дрехи и марки. "А, няма. Чичо ми е. Знаеш ли, той прави бомбите за филмите и работи с Уесли Снайпс и сега скоро с Джош Хартнет... Заро се казва. А по-големият брат на татко, Красен, е доктор." Детската непосредственост напира под красивото тяло на млада жена, под грижливия грим на лицето, под старателно поддържания маникюр в тъмновинено. Личи в отношението й към по-малката й сестра: "Хайде стига сега, за какво да ти усилвам звука на телевизора, като така и така нищо не разбираш!"

Изкарала в САЩ шофьорска книжка, Сесил мечтае един ден да подкара: 1. Мини Купър 165 коня 2. SL Мерцедес кабрио и 3. новото Ферари. Напълно се доверява на баща си като на финансов съветник "той разбира от бизнес, знае какво прави". Освен това, що се отнася до Радослав Каратанчев, "независимо как ще се казва треньорът ми, родителите ми знаят за мен нещо, което другите не знаят", загадъчно произнася като мантра Сесил. Може би това нещо е, че тя напълно съзнателно сега отлага наслаждението, много от забавленията, присъщи на нейните връстници.

За кога? За тогава, когато ще успее да изкачи най-високия връх в тениса, когато ще види двете си сестри на световни първенства заедно. "Знаеш ли, голямата цел ме тегли като магнит и в сравнение с нея нищо не изглежда толкова пикантно, че да ме накара да спра и да се отбия встрани. Вярно е, че ме товари очакването на другите към мен да побеждавам, винаги да побеждавам, но е приятно някак си... Дори в Маями, където беше уникален карък, много беше брутално и нищо не ставаше както го искам, се зареждах положително и много яко за Ролан Гарос. Научих се да бъда концентрирана и много позитивна. Винаги."

Шишето в краката й е празно. Габи клюма свита пред телевизора. Мониторът на лап топа тъмнее.

Хайде, Сесил, тръгвам си. А ти и тази вечер няма да отидеш на дискотека. Утре си пак на кортовете. И от теб чакаме само добри новини!