Кармични забивки

Случвало ли ви се е да срещнете напълно непознат човек и да ви се стори, че се познавате от векове, че дори и отпреди това?

Ирис Крилатска 12 септември 2013

Случвало ли ви се е да срещнете напълно непознат човек и да ви се стори, че се познавате от векове, че дори и отпреди това? Направо отпреди Големия взрив. А когато се докоснете, да ви разтърси електричество, да ви прималее и да загубите ума и дума, кожата ви да настръхне, левият ви крак да се разтрепери, кръвта ви да нахлуе в главата, да ви облее ледена пот, да започнете да заеквате и въобще да се превърнете за части от секундата в пълна развалина? Не ви се е случвало? И на мен. Но гледам, че много пишещи хора явно са го преживявали, при това неведнъж, защото моментално разпознават симптомите на онова чудато нещо, наречено КАРМИЧНА ВРЪЗКА.

Един от първите текстове, които прочетох по темата, беше в някакъв сайт и носеше почти научното заглавие „Някои особености на кармичните отношения“, но странно защо бе публикуван в рубриката „Под завивките“. После изчетох доста други статии и най-накрая заключих, че аз сигурно нямам карма. Как пък веднъж поне не ме разтърси това прословуто електричество! Как пък веднъж не се оказа, че този, който ми се струва познат, наистина никога не съм го виждала. Все в някакъв момент се сещам или че сме били съседи преди сто години, или че е доведеният брат на втората ми най-добра приятелка. Или че е зъболекарят на дъщеря ми. Веднъж дори се оказа, че сме се целували на една от онези безсмъртни ученически дискотеки. Що се отнася до електричеството, единственото, което ме е разтърсвало някога, бяха едни банални 220 волта от сокоизстисквачката, чийто кабел се беше оголил и даде накъсо и гръмна един бушон. Това е. Може би имам кармична връзка със сокоизстисквачката.



Моите скромни некармични връзки започват по най-, ама най-тривиален начин – първо се сваляме с очи и думи, после някой пуска музиката (винаги има някаква музика), после си лягаме (спомням си веднъж се вързах дори на репликата „Ела у нас, спокойно, има къде да спиш“ – обезоръжаваща откровеност! В интерес на истината – вярно, имаше къде да спя, но никой не ме остави). И на сутринта настава голямата мъка. Защото аз се размислям. Не знам какво е това проклятие, което ме преследва, но досега никога не съм се размисляла преди това, все постфактум или по-точно постсексум (на латински „секс“ е coitus, но кой се изразява на латински?!). Сигурно защото си знам – à съм се размислила, à съм се отказала и животът става много тъп.
Та реших да си тествам любовния живот точка по точка и да видя толкова ли е зле откъм кармичност, колкото ми се струва. Както казах, първият признак – гореупоменатото електричество – отпада. Вярно, подлагали са ме на някакви мъчения, но обикновено не при самото запознанство, а по-късно. И изтезанията са били повече от емоционално естество. Ток точно не са ми пускали. Но да продължа.
Втори признак – уроци за учене. Според специализираната литература когато срещнеш човек, с когото имате кармична връзка, на теб някак веднага ти просветва (вероятно вследствие на електрическия удар), че този човек неминуемо ще те научи на нещо и ти него също. Хоп, това ми се е случвало. Първи съвпад. Някои от мъжете ми доста се постараха и много ме научиха и ще ги споменавам с добро, докато съм жива. Това – в рубриката „Под завивките“. Но ако говорим за уроци от типа „как да отстояваш себе си и собствените си интереси“ или нещо друго по-така екзистенциално, досега никакъв урок не съм научила. Уж все уча, уча, уча, пък накрая си карам както си знам. Виждам си грешките много добре и с огромен, мазохистичен кеф си ги допускам отново и отново. Имам си няколко любими – вместо да си тръгна с високо вдигната глава например, аз кротко го прегръщам и оставам още един час просто защото го обичам; вместо да се разкрещя, започвайки с „Абе ти нормален ли си?!“ или „Абе ти чуваш ли се какво говориш!“, аз казвам „Все едно, няма значение“ и пак отивам и го прегръщам. И вместо да му изтрия фейсбук профила вовеки от списъка с приятели, аз му пиша в чата: „Важното е да се чувстваш щастлив!“ Никога, никога, абсолютно никога не съм обичала с оръжие в джоба или между зъбите, ако ме разбирате. През Средновековието японските мъже отивали при проститутките в кварталите на удоволствията, т.нар. юкио, задължително без оръжие. И аз съм така, нищо че не съм японски мъж, отиващ при проститутки. На любов тръгвам без оръжие. Много пъти съм пробвала да наранявам, искала съм, имало е защо, обаче когато настъпи моментът да забия ножа или да изстрелям някоя куршумена дума, която знам, че ще прониже мъжа право в сърцето, и думата, и ножът се стопяват, изчезват. Пълна безпомощност! Но нима урокът ми за научаване е, че трябва да наранявам? Едва ли. Нали презумпцията е, че кармичните уроци все пак те правят по-добър, а не по-гаден човек. Само едно мога – да спра да обичам. Това обаче идва отвътре, съвършено естествено и не е по моя воля.
Продължаваме нататък. Трети признак за евентуална кармична любов – голяма разлика във възрастта. Тук съм царица. Връзка с под десетина години разлика в двете посоки нямам. Мога докторат да защитя по темата за gap отношенията или връзките през пропастта (от англ. gap – пропаст). Някаква любовна история с 4-5 години по-голямо от мен момче, както повелява традицията и от каквито се раждат уж най-здравите деца? Нито една.
Голямата разлика във възрастта има огромно значение и е средство за манипулация, което и двете страни използват несъзнателно или съвсем демонстративно. Когато мъжът е по-големият, той се кефи на разликата, особено пред приятели. Жената също (до едно време обаче!), защото това е нейното предимство в отношенията им, което той никога и при никакви обстоятелства не може да й отнеме, нито да промени. Когато съм много по-млада от мъжа, си позволявам да съм капризна – нещо, което не ми е в природата, но ми харесва. Правя се на интересна, минават ми номерата и суетата ми е погалена. Мога да бъда дете до баща си, и то когато баща ми отдавна го няма, а аз отдавна не съм дете. В някакъв период от живота си очевидно съм имала нужда от този театър. После (винаги става после, гадост!) разбрах, че това е страшна илюзия. Че усещането за сигурност можеш да го получиш и от много по-млад мъж и че е въпрос на характер, а не на възраст. Когато си много по-млада от мъжа, поддържаш един модел на поведение, който навсякъде другаде не се очаква от теб и не ти се прощава лесно. Не се чувстваш виновна за разсеяността си (с която в моя случай, мисля, не всеки мъж би се примирил), за уязвимостта си – всички тези неща по-възрастният мъж не само намира за нормални точно поради разликата във възрастта, но дори ги очаква и по някакъв начин ги харесва. Или аз така си въобразявам де.
Големият въпрос на „другите“ към двойката с голяма разлика във възрастта в полза на мъжа е само един – какъв им е сексът? И всяка жена, чийто мъж е по-възрастен от нея, се чувства длъжна да каже, че сексът е просто страхотен. Направо няма такъв секс! Колкото по-голяма е разликата между двамата, толкова повече жената се чувства длъжна да дава тези обяснения. По-възрастният мъж обаче няма нужда да се отчита как е по-младата му жена в леглото. Ако приятелите му го попитат, той – виждала съм го, не си го измислям – просто се усмихва и казва: „Е, тя е млада!“ Приятелите също се усмихват и с това въпросът приключва. Напълно. Всъщност кой как е в леглото си знаят само те двамата и едва ли някой извън двойката някога ще разбере. Обаче клишетата са силни, много силни. По-силни са от нас.
Когато мъжът е много по-млад от жената, „другите“ се питат основно кога той ще я изостави заради някоя по-млада. И не се ли измъчва тя от идеята, че рано или късно това със сигурност ще се случи. Разумен въпрос наистина. Когато си с много по-млад от теб мъж, с десет, че и повече години, ти се иска – моля, ако може! – никой никога да не повдига тази тема в твое присъствие. Зад гърба ти да си говорят колкото искат. (Ама наистина – не е ли далеч по-възпитано да се говори зад гърба на хората, вместо да ги обиждаш в очите. Аз лично предпочитам. Ако имаш да казваш нещо кофти за мен, моля те, скрий се зад гърба ми и давай.) Толкова обречена изглежда любовната ти история. Рано или късно ще се случи. Рано или късно ще преживееш болката и ти не можеш да направиш нищо, абсолютно нищо срещу това. Въпрос на биология е вероятно. Или на химия. На някоя от точните науки във всеки случай. Винаги съм си мислила, че любовта е свързана много повече с точните науки, отколкото с хуманитарните, с абстрактните. Повече математика е при всички положения.
Ще кажете, че и по-възрастният мъж може да те изостави и че въобще всеки може да те изостави. Да, обаче тогава емоционалният фон на зарязването е различен. Един приятел твърди, че намира за абсолютно безсмислени опитите на 40 или 50-годишни жени да се правят на 20-30-годишни. „Аз ако искам 20-годишна, ще отида при 20 годишна“ – казва той, жестокият. Обаче звучи логично. Никой с никакъв лазер или скалпел не може да изтрие онова, което си преживял, от очите ти. Или да „изсмуче“ опита от тялото ти, все едно е някаква мазнина.
Голямата разлика може да ти даде изключителна свобода – ако имаш вроден нюх за точните хора и не се поддаваш на манипулации. И ако не го правиш за пари, разбира се. И хората всъщност са прави – те винаги са прави! – сексът е най-важното в тези връзки. Те започват само и единствено заради секса. Но хайде кажете ми една поне по-добра причина за започване на връзка, че не мога да се сетя. Нищо по-добро от секса. После или някак паралелно се наслагват и други неща, но сексът е в основата. Не на върха, в основата.

И тук опираме до четвъртия показател за кармичност според мастерите – необуздана страст, шут в корема (а не някакви си пърхащи пеперудки, моля ви), адски пламъци на желанието в гърчещия се мозък.
Разни хора твърдят, че имат връзки, които са чисто сексуални. Завиждам им. Никога не съм имала чисто сексуална връзка. Лично аз въобще чисти връзки не съм имала – нито чисто сексуални, нито чисто духовни, нито чисто емоционални, нито чисто интелектуални. Всички тези импулси при мен се сплитат като змии на кълбо, връзват се на възел направо. Иди разбери кое какво е. Във всеки случай така наречената необуздана страст идва постепенно с опознаването. Само веднъж, един-единствен път, дойде неканена и наистина необуздана още с първата целувка, в резултат на което нищо не стана – нито връзка, нито секс дори. А, сигурно това ми е кармичната любовна история! Тази, при която нищо не стана. Какъв точно урок обаче трябва да извлека от това, че нищо не стана – не разбрах. А кармичните уроци трябва да са много ясни, нали?

В крайна сметка се оказва, че нито една от връзките ми не отговаря и на четирите основни признака за кармичност – електричество, научени уроци, голяма разлика във възрастта и шут в корема. Дори и на три от тях. Тези дни смятам да отида при известна столична астроложка и да си направя кармичен хороскоп. Ще дам едни сто лева и ще се моля наум и тя да потвърди, че нямам кармични разсейки и най-вече – че никога няма да имам.
И мисля да си живея живота. Честно казано, ако се появи някой, който покрива всички критерии за кармичност, ще се напрегна доста, като знам какви шутове, удари и учения ме очакват. Не, благодаря. Не искам да израствам. Искам само да ми е хубаво, да не скърбя и някак ако може щастието ми да не е за сметка на нечие нещастие. Сто пъти предпочитам свалянето с очи и думи, музиката и леглото пред всякакви срещи с познати отпреди Големия взрив.
2 КОМЕНТАРА
2
Валентина
26 август 2017, 19:17

Много забавно ! Достави ми истинско удоволствие. Направо си помечтах Ирис Крилатска да бъде моя приятелка и без кармични предопределения.

1
Падме Амидала
04 февруари 2014, 14:45

На мен ми се е случвало, времето спира и знаеш, дори да не познаваш човека, че го обичаш...просто е, никви свалки няма : ))) само любов

ТВОЯТ КОМЕНТАР