Като лука съм, с различни люспи, но без ядро

Любомир Ковачев („Забранена любов“, „Чужденецът“, „Женени с деца“) идва на срещата ни с августовски тен и чифт сини очи. Тенът е част от длъжностната характеристика на героя му Дончо – спасител на плажа в новия филм на Ники Илиев с работно заглавие „Живи легенди“. А сините очи са си за постоянно. До дни започват снимките и на друг филм с участието на Любо – „Концерт за оцелелите“ на режисьора Иван Ничев, за спасяването на българските евреи. И сега Любо учи немски, защото героят му александър Белев е германски възпитаник и във филма ще има диалози на немски. с френския обаче няма никакъв проблем, защото е прекарал част от детството си в Париж.

Разкажи за детството си във Франция.
Имах незабравимо, безгрижно детство там. Баща ми беше първи секретар в посолството. Живеехме на 11-ия етаж на една сграда, балконът беше дълъг пет метра, карах скейтборд на него. И гледах Айфеловата кула само на километър от мен. Бяхме в един от буржоазните арондисмани, точно до Статуята на свободата – тя е копие на нюйоркската.
На каква възраст си бил там?
От 6-годишен до 9 и половина. Първия ден в училище ревах много, защото нищо не разбирах. Учителката ми показваше едни картинки, искаше да провери името на кое животно знам на френски. Показваше жаба и аз на български: жаба. Голям шок. Но съм благодарен на моите родители, защото научих език от малък. До такава степен, че трудно говорех български. С акцент. После настъпиха промените в България през 90-те, всички кадри от соцвремето трябваше да бъдат върнати. Прекратиха предсрочно мандата на баща ми. В София попаднах в едно хулиганско училище, на бул. „България“. Първия ден отивам с тетрадки с различни цветове, както бях свикнал във Франция – там имахме розова за поезия, по математика беше зелена, по литература – черна. И всички ми се изсмяха. На облеклото също. Бях като изкопаемо. Но видях кой е тарторът в класа и си казах, че трябва да стана приятел с него. Станах. От прилично и прилежно момченце се превърнах в хулиганче. Но вътре в мен Париж ми липсваше.
Кога видя Париж отново?
Десет години не бях ходил във Франция, бях забравил и френския. След гимназията исках да уча там. В България нищо не ме задържаше. Исках да замина и да открия отново онова безгрижно детство. Но когато пристигнах, вече на 19-20 години, видях, че е различно. Нямаше ги и майка ми и баща ми зад гърба ми. Кацнах с два куфара и ми трепереха коленете, защото нямаше къде да спя. Бях си намерил един хостел за 5 нощи, после трябваше да се оправям. Но като човек късметлия на петия ден успях да си намеря студио в центъра на Лион. Исках да уча актьорско майсторство. Нашите ми дадоха един капитал, който обаче свърши и трябваше да се оправям сам. И започнах да работя всякаква черна работа – сервитьор, разносвач на вестници, късах билетчета в театри.
А с ученето какво стана?
Записах се в едно актьорско ателие. После ме приеха в академията Еnasatt, учих три години. След това ме разпределиха в театър в Лион, после бях в друг театър, който не ми харесваше. Нямах кой знае колко сериозни ангажименти. Дойдох тук, но видях, че това, което съм учил в Париж, няма никакво значение. Ако си завършил НАТФИЗ, режисьорите, директорите на театри те виждат, а мен никой не ме знаеше. Казваха ми: защо не кандидатстваш в НАФТИЗ? Мислех да се връщам във Франция. Но тогава ми се обадиха за кастинга на „Забранена любов“ по Нова телевизия и ме избраха. И започнаха всеки ден снимки в продължение на две години.
Във Франция обаче си снимал с Моника Белучи и Софи Марсо.
Да, в „Не се обръщай“. Беше малка роля на психиатър. Когато гледах филма, не се видях, бяха изрязали сцената. Не ми стана много радостно. Но поне се запознах със Софи Марсо, много симпатична, земна. Докато Моника Белучи е доста предвзета, студена. Винаги ходеше със своя импресарио, с охрана. Малко ми е странно това звездеене. Нормални хора сме, не сме богове.
Във Франция си имал любовна афера. Какви са французойките?
Българската жена, първо, е по-красива, и второ, не е толкова досадна. Французойката е страшно материална. Досадна. Може да те изкара извън нерви. Ти трябваше да направиш това, това трябваше да направиш, защо не направи това, защо каза това, защо погледна така. А и французите са много лицемерни, добре възпитани и лицемерни. Това е Молиеровата куртоазия, Молиер е показал най-добре френските взаимоотношения.
А в България как се чувстваш?
Не мога да определя къде точно е моето място. Аз трудно намирам центъра си. Както при лука – когато го белиш, всяка люспа е различна, но накрая виждаш, че няма ядро. Човек съм, който се търси постоянно.

Имаш сериозна приятелка. Любовта не може ли да бъде това липсващо ядро?
Да, може. С Красена сме заедно от две
години, тя е пиар. Прекрасен човек. Страшно е организирана, а аз съм доста хаотичен човек.
Как се запознахте?
Плащах фактура в офис на мобилен оператор. Появи се едно хубаво момиче на опашката. Тя ме е забелязала и пратила един есемес на момичето на касата, оказало се, че са приятелки: „С много симпатично момче си говориш.“ Така се запознахме и се харесахме.
Винаги съм знаела, че трябва да има някаква полза от плащане на сметки за телефон. Ти романтичен ли си?
В пубертета бях много романтичен. Сега давам вид на романтик, но съм доста земен човек. Франция ме научи. Там съм имал много трудни моменти с хора, с обстоятелства, спал съм дори на гарата. Обаче разбрах, че животът е в твоите ръце, решенията зависят от теб.
В „Чужденецът” играеше с Кристоф Ламбер.
Интересно е, че преди да се захвана с тази професия, участвах като статист в един негов филм „Версенжеторикс“, който се снимаше тук. Бях на 17. И го наблюдавах. Хареса ми снимачният процес. Тогава си казах: ако и аз съм като него? Грабна ме тази професия и той беше причината. По-късно, когато се видяхме за „Чужденецът“ на Ники Илиев, не посмях да му го призная. Но странното беше, че в „Чужденецът“ той изигра мой баща. Кой знае какъв актьор не забелязах да е, ако трябва да съм честен. Да, професионалист, знаеше си добре текста, усещаше много добре камерата. Но не бях някак си уау, това е суперзвезда, снимах с него! Напротив, отидохме и си свършихме работата.
В сериала „Забранена любов“ беше в ролята на гей. Какво е отношението ти? Сега темата за гей браковете е гореща, особено във Франция.
Нямам нищо против гейовете, изиграл съм гей, наблюдавал съм ги. Аз не съм такъв, 100% съм хетеросексуален. Всеки има право да избира какво да прави с живота си. Но си задавам един въпрос. Какво се случва с осиновено от гейдвойка дете, когато расте и вижда, че неговата майка всъщност е баща?
Не мога да не те попитам пиеш ли огън кафе и разбираш ли от цифровизация на телевизията?
Ако имах много представления или снимах филм след филм, нямаше да участвам в реклами. За голямо съжаление, когато човек няма работа и трябва да се издържа, приема реклами. Но сега съм в трупата на Малък градски театър зад канала, участвам в най-новата постановка „Посещението на старата дама“ на Бина Харалампиева – любим мой режисьор.
Семеен тип човек ли си?
Не съм, но може би когато ми се появи дете, ще стана.