Олеле! 14 часа полет над океана! Отказвах да проверя колко точно е дълъг полетът от Лондон до Буенос Айрес преди да си купя билета, за да не се откажа от пътуването. Ще призная, че се страхувам от това да се люшкам като космическа прашинка на 13 000 метра над Земята, и винаги се чудя как, докато самолетът подскача и скърца, пасажерите поглъщат ордьоври, телешко с къри, шоколадови пасти и бутилки вино или гледат комедии и се смеят.

Но така или иначе – ето ме на борда на самолета.
Единствено и само изисканото шампанско в Club World, бизнес класата на British Airways, успя да откъсне ужасеното ми съзнание от натрапчивата мисъл за часовете турбуленция, които ме чакаха. Защото винаги над океана има турбуленция, да не се заблуждаваме. Учените твърдят, че с годините тя ще става все по-силна заради промените в климата и озоновите дупки. Боже, дали да не взема още едно шампанско?! След три чаши и две приспивателни отварям очи – стюардът ме кани да превърна леглото в кресло, застила с бяла салфетка личната ми масичка и пита: плодове или кроасани за начало на закуската? Космическият мрак е отстъпил на ослепително небе, летим над Бразилия и скоро ще навлезем над Аржентина. Гледах ли преди часове „Ана Каренина“ на малкия монитор? Накъде всъщност пътувам?
Ако не знаеш поне 50 думи на испански, спукана ти е работата тук. Нашият таксиджия обаче говори италиански, защото е част от огромната вълна имигранти от Италия след Втората световна война. Заедно с германците и испанците 15-милионното население на града е съвсем европейско, с минимални примеси от ниски, мургави и късокраки потомци на индианците кечуа, чаруа, гуарани, които са живели по тези земи, а после са се оттеглили в днешен Уругвай... И градът е съвсем европейски – с широки булеварди, просторни паркове, прекрасни сгради, музеи, ресторанти и кафенета, чист и подреден.
И така, Буенос Айрес за три дни, ето програмата максимум:

Квартал Реколета и Централният гробищен парк.
След 14-часовия полет тишината и чувството за застиналост тук са като балсам за душата! Шегувам се. Гробниците на благородниците, подредени в осветени улички, са истински шедьоври на скулптурата и свидетелства за истории на любов, амбиции, драми, страст към живота или алчност, които времето е утаило в мрамор и гранит. А Реколета е прекрасен квартал със слънчеви градинки и вековни магнолии, кафенета на открито и жива музика на тротоара. И с архитектурни бисери като операта „Театро Колон“ или Каса Росада – Президентството.

Кварталът Пуерто Мадеро и ресторантите по алеята край океана.
Горко на хората, които не употребяват месо! Не могат да се насладят на прочутите аржентински стекове, които изискват поне средно образование, за да знае човек от коя част на животното си поръчва месо. За необразованите като мен обаче има големи рисунки на крави, разделени като пъзел на парчета с цифри и указания, улесняващи поръчките. Пресните риби и морски дарове, както и превъзходните вина обаче компенсират донякъде кармичното нещастие на вегетарианците. Топресторантът тук безспорно е „Кабаня де лос лиляс“.

Кварталът Палермо
Това е родният квартал на Ева Перон и на писателя Хорхе Луис Борхес, но Музеят на Евита е къде-къде по-атрактивен от неговата къща, защото част от историята на Аржентина се е създавала тук. Ева Перон е починала на 33 години от рак, но е успяла през това време да се омъжи за президента Хуан Перон, да спечели любовта на „безризите“ бедни, да се увлече по делото на Мусолини и да създаде гардероб на истинска модна икона. Жалко че повечето хора си представят Мадона, когато се заговори за Евита Перон! В двора на музея има прелестен ресторант с градина, може да си поръчате „обяда на Евита“ – телешки бифтек с прясна салата и картофено пюре.
В Палермо е и прочутият перуански ресторант „Астрид и Гастон“, смятан за гурме образец в Латинска Америка. Добре е да отидете там с познавач на местната кухня, за да не се разочаровате.

Кварталът Сан Телмо и живият пазар на антики,етно бижута, картини и сувенири
Точно тук, в този квартал, през 1536 испанецът Педро Мендоса е основал Сиудад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буен Айре. В превод: Град на Дева Мария на попътния вятър, част от Вицекралство Перу. В многобройните антикварни магазинчета има стотици артефакти, запазили спомен за разгулния живот на потомците на конкистадорите: излъскани сребърни прибори и съдове, статуетки на Дева Мария, кресла, тапицирани с кадифе, и с позлатени орнаменти, коне от розов камък, кристални свещници, парфюми и гарафи за вино... От сергиите на улицата пък може да си купите картини и сувенири, дребни бижута, чаши за чай мате, фигурки, танцуващи танго, и големи кръстове на гердан от цветни топки. Или сувенири с лика на папа Бенедикт XVI, който се води аржентинец, нищо че е роден в Бавария.

Кварталът Ла Бока и уличните музиканти, младите танцьори на танго и цветните къщи на беднотията. Пейка с образа на Марадона ми напомня, че той е роден тук, в този квартал, сред ламаринените къщи на италианските имигранти, направени от части на стари кораби и боядисани в цветовете на дъгата. Бохемският дух на имигрантите звучи от китари и акордеони пред заведенията, а млади аржентинци танцуват, притиснали горещи лица, и карат пиещите бира туристи да потропват под масите и да поклащат ханш.