Години преди Бой Джордж да ни предупреди за кармата да бъдеш конформист хамелеон, преди Мадона да ни каже как да изразим себе си, а Лейди Гага да запее, че сме родени по този начин, тогава имаше Бауи.

Той е модна икона от толкова дълго време, че днес служи като икона на новите модни икони. Сексуално двусмислен. Желан както от жени, така и от мъже. Мод, рокендрол, хипи с разпилени къдрици, стегнат денди силует – Бауи играе със стила си по-драматично от всеки друг музикант. Транс-формациите му водят до разтърсващи културни промени, сменят дефиницията за това какво означава да бъдеш популярна рокзвезда. Неговото алтер его Зиги Стардъст – с коси като пламъци и ярък блясък – е все още един от най-емблематичните образи в попкултурата, чиито реплики периодично се появяват без оглед на контекста от музикални видеоклипове и реклами до корици на Vogue. За Бауи дрехите са мощен инструмент, вдъхващ живот на героя, и според мнозина – хитрост, създадена с план: всеки образ, всяко превъплъщение е резултат на внимателно проучване, обмисляне и изпълнение. Поредното доказателство е новият му албум The Next Day, чийто дебют директно оглави  класациите на 12 държави, а критиката го определи като истински шедьовър (NY Times) и най-великото завръщане (Independent). През март британският музей Victoria and Albert презентира забележителната ретроспективна изложба David Bowie is... И многоточието отново не е случайно.

Когато Джоунс напуска Бауи
Дейвид Робърт Джоунс израства в Брикстън, детството му не е от най-леките, но пък семейството му се увлича от музиката и само на 13 той вече свири на китара и саксофон. Дори си има своя банда. Всичко се променя, когато Джоунс проумява, че за да успееш в шоу бизнеса, „трябва да си незаменим, а за това е необходимо непрекъснато да се променяш“ (както казва мадмоазел Шанел). Като начало сменя името си на Бауи, за да не го бъркат с вокала на групата Monkeys (според легендите заема името от американска марка ножове, защото „ножът асоциираше в мен разрязването на лъжите и илюзиите“). Първият му албум минава незабелязано, но пък Дейвид уплътнява времето си с трупата мимове Lindsay Kemp. Полезен ход, защото във време, когато сценичните ефекти са сведени до нула, артистът трябва сам да се погрижи за вниманието на публиката. А тя иска шоу (или глем рок – наречете го както искате). Строен и гъвкав, Бауи използва тялото си като инструмент – добре обмислено продължение на музиката му: „Колкото по-безумни бяха дрехите ми, толкова по-безумно се държах на сцената.“

Когато Зиги среща Кансай
През 1971-а Бауи попада в лондонския бутик на японския дизайнер Кансай Ямамото. Дрехите са толкова странни, че певецът изкупува цялата колекция Woodlands Animal Costume. По-късно е поканен на модно рок-шоу на Кансай и буквално се влюбва в моделите, миксиращи Sci-Fi детайли и елементи от класическия Кабуки театър. След месеци двамата се срещат в Ню Йорк. Дизайнерът е подготвил подарък за своя нов фен – два фантастични костюма за второто турне на Бауи в САЩ. Дейвид му връща жеста, като го кани да създаде още девет костюма, вдъхновени от японските драми Noh. Резултатът са пищните андрогинни костюми на Зиги Стардъст, които Бауи носи на третото си турне Aladdin Sane в САЩ през 73-а. Повече от десет години по-късно (1987) Дейвид коментира: „Сега Кансай е световен дизайнер, но по онова време главно експериментираше – идеите му бяха извън всякакви рамки.“ Любопитна е и обложката на албума Aladdin Sane, снимана от Брайън Дъфи. Блестящата мълния, преминаваща през лицето на Бауи, символизира двойствеността на ума, а първото парче е посветено на брат му Тери, който е диагностициран като шизофреник.

Лед, маскиран като огън
Един от най-издръжливите образи на Дейвид Бауи и от малкото, които той периодично връща на сцената, е... белият костюм. Появява се с него през 73-а на специално парти в Cafе Royal (Лондон), на което официално казва сбогом на Зиги, в компанията на Мик Джагър, Лу Рийд и още куп роклегенди. Историята му продължава с магичния персонаж от 1976 г. Белия херцог – мрачен и красив нихилист с абсолютно безупречен вид от блясъка на за-гладената коса до този на обувките. Бауи го описва като „лед, маскиран като огън“ и признава, че е замислил противния му характер, докато е бил под наркотична зависимост.

И след това
През 77-а Дейвид се мести в Берлин. Оставя целия театрален блясък зад гърба си, а имиджът му е съвсем минималистичен – най-често семпли дънки и риза в един тон. В следващите години образът му е крайно умерен, винаги елегантен, а най-големият експеримент са размерите XXL. В началото на 80-те дава вид на лежерен английски джентълмен, но отново има с какво да изненада – било то с костюмите на Thom Browne със скъсени ръкави и крачоли, или с необичайна комбинация на цветове. Всъщност именно еднотонните костюми характеризират стила му през 80-те – от цвят сьомга и синьо-виолетово през 83-а до яркочервено през 87-а. До началото на 90-те, когато всеобщата мания за пищни принтове го увлича в ярки миксове от райета, копринени якета с щампи и ризи и манта с екзотични ориенталски рисунки. А само десет години по-късно, придружен от съпругата си – супермоделът Иман, – той е по-безупречен дори от Бонд в перфектно скроения му черен смокинг.