Рей Клуун

Джудит преминава през всички терапии срещу рака на гърдата и накрая избира евтаназията. След смъртта й съпругът й Рей пише книгата „Една жена отива на лекар”(Planeta), без да очаква, че тя ще се превърне в бестселър

Ивайло Харалампиев 25 декември 2008

 

Джудит преминава през всички терапии срещу рака на гърдата и накрая избира евтаназията. След смъртта й съпругът й Рей пише книгата „Една жена отива на лекар”(Planeta), без да очаква, че тя ще се превърне в бестселър с продадени над един милион копия в цял свят. Правата за издаването й са закупени и от българско издателство. Авторът предизвика шумна полемика за истинската любов, за верността, предаността и достойнството с признанието си, че често е изневерявал на жена си по време на болестта и че се е запознал с втората си съпруга, докато Джудит е била още жива. 


Неизбежно е да не започнем с вашите изневери.

Не можех да предвидя, че книгата ще има такъв успех, но знаех, че ще има полемика, защото моите изневери са атрактивни за медиите. За мен обаче това не е книга за изневери, а за една голяма любов. Както и за неспособността да приемеш, че животът ти се променя и че губиш контрол над него. Също за толерантността към слабостите на другите. И преди съм изневерявал и жена ми знаеше. Но с болестта това се превърна за мен в някаква мания и в постоянен отдушник.

 Всъщност разказвате една доста полемична приказка от 21 в.

Става въпрос за живота на съпругата ми и за моя, но това може да се случи навсякъде по света. Какво да правиш с шока, който те връхлита? В началото отказвах да приема, че нещо е в състояние да промени живота ни толкова драматично. Докато чакахме в раковото отделение, гледах около мен най-вече възрастни хора и не разбирах какво правим там. Казвах си, това не се случва на младите и успелите. Но се случваше!

 Мислили ли сте за вероятността ракът да е божие наказание?

Вярвам в това, което много хора наричат Господ и съм убеден, че той не наказва. Наказанието е измислица на религиите. Но и жена ми, и аз приехме, че просто е трябвало да се случи така. Тя беше много витален човек. Накрая ми каза: „Естествено че бих искала да стана на 80, но въпреки това се чувствам готова. Направила съм, каквото съм пожелала, и съм казала всичко, което съм искала.” Преди да умре, Джудит ме попита: „Защо не напишеш книга за това, през което преминахме. Разкажи го с твои думи!” След смъртта й бях напълно дезориентиран, не знаех какво да правя с живота си. Продадох рекламната си агенция, взех дъщеря си и заминах за Австралия, не исках да имам нищо общо с Амстердам.

Но все пак написахте книгата.

Половин година по-късно в мен започна да узрява идеята за нея. Обаче си казах: Кой съм аз да си мисля, че мога да напиша книга? Тогава прочетох една реч на Нелсън Мандела, че ако си позволиш да блестиш, позволяваш и на други хора да блестят. Почувствах морално задължение да разкажа нашата история. Днес съм убеден, че съм постъпил правилно. Не се смятам за брилянтен писател и въпреки това книгата има огромен успех. Ето това е доказателството, че има нещо, да го наречем свише, което ме е вдъхновило да пиша.

Какво преживяхте, когато разбрахте, че не можете да се преборите с рака?

Първо ни дадоха грешна диагноза. Половин година по-късно откриха рак на гърдата в една от най-агресивните му форми. Още първата седмица лекарите бяха повече от ясни – Джудит никога нямаше да стане на 50. Тя беше на 37... Беше разкошен слънчев ден, бях в офиса си в Амстердам. Жена ми отишла в най-голямата книжарница и намерила книга, в която прочела, че само 40 на сто от жените с този рак живеят пет години. Обади ми се и ми го каза. Срещнахме се и се разхождахме под прекрасното слънце. Така че знаехме, че тя няма да живее дълго. Но, разбира се, да го знаеш е съвсем различно от това да го почувстваш, да го приемеш и да живееш с него.

И вие започнахте да спите безразборно с други жени.

Не е нещо, с което мога да се гордея, но е част от мен. Всички имаме своята тъмна страна. Убедих се, че когато говориш за нея, хората го приемат. Разбира се, получавам имейли от възмутени жени: „Гадняр такъв! Ти да беше умрял вместо жена ти! Аз не бих те търпяла и седмица.” Човек избира да бъде с някого, който може да приеме и тъмните му страни в името на любовта.

Започвате връзка с настоящата си съпруга преди смъртта на първата. Тя знаеше ли?

Това беше едно от малкото неща, които не й казах. Имах, разбира се, огромни вътрешни битки, но тримата ми най-близки приятели ме посъветваха да не й казвам. Въпреки това малко преди да умре я попитах дали иска да ме пита за още нещо. Тя се усмихна и отвърна: „Знам всичко, което искам да знам!”

На практика тогава сте водили двойствен живот.

При една смъртоносна болест всички изпадат в шок. После той отминава и настъпва тягостно мълчание по определени теми. Нито един от най-добрите ми приятели не ме попита какво е да правиш секс с жена без една гърда. Споделях го само с любовницата си. Ракът почти изключва интимност. По време на болестта с жена ми сме правили секс само няколко пъти. Зная, че вероятно звучи неморално, но с любовницата ми се чувствах отново мъж.  

Как повлия шумният успех на книгата на близките ви?

След като написах книгата, втората ми съпруга вече не трябва да се извинява на никого. Дъщеря ми (10 г.) още е малка, за да прояви по-дълбок интерес към книгата или към голямата кутия със спомени, която приготви за нея Джудит. Навсякъде в къщата има снимки на майка й. Много се радва, когато й предложа да сложим още някоя. Но в никакъв случай не е травмирана. Живее щастливо и си има две майки – у дома така ги наричаме. 

Разказвате, че сте посетили медиум. Какво ви предсказа тя?

Посетих я малко преди смъртта на жена ми и тя ми каза почти точно какво ще се случи. Предсказа ми и за книгата. Вярвам, че има хора с дарба да виждат в бъдещето.

Описвате доста спокойно, дори с хумор, момента, в който жена ви избира да умре чрез евтаназия.

Когато пишех книгата, винаги си мислех за характера на Джудит и исках, като чете, на места да се смее със сълзи. Затова дори в момента с евтаназията използвах хумор. Не съм бил критикуван за това. Вероятно тази тема ще бъде приета по-критично в страни, където евтаназията не е разрешена по религиозни или исторически причини.

Изневерявате ли на втората си съпруга?

Обещахме си да се опитаме да се обичаме и да се правим щастливи един друг. Но не да си бъдем верни в сексуален план. Да не изневеряваш на някого, въобще не е сигурен начин да го направиш задължително щастлив.
Какво искате да кажете с вашата реална история?

В емоционален план ракът ни разсъблече. В момента, в който Джудит ми каза: „Ако вече не ме обичаш, предпочитам да си отидеш, просто трябва да избереш и ще бъдеш свободен от всичко, свързано с рака”, установих колко я обичам. В крайна сметка болестта ни свърза много повече, отколкото някога сме били, отколкото доста двойки ще бъдат в живота. Зная, че звучи жестоко, но е така. Нашата приказка се оказа жестока. 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР