Има нещо много почтено и достойно в това сам и публично да кажеш истината за себе си - дори тя да е неприятна. Така постъпи Слави - в собственото си шоу, в рамките на час и половина Дългия обясни в интервю от болницата защо го няма на екрана нито в шоуто, нито в Мюзик айдъл.

Да, Слави е болен. И е уплашен. И забелязва птиците, които се дерат от любов по дърветата под прозореца му.

Това не е поза на Дългия. Аз му повярвах. Защото един мой много, ама много близък приятел, го закъса също преди известно време. И сега след всеки сеанс на химиотерапия, когато излизаме на разходка, той се спира пред всяко цветенце в парка, нещо, което никога досега не беше правил. Беше работохолик, нямаше отпуск при него, забелязваше смяната на сезоните само с оглед на бизнеса. Сега слуша сутрин птиците, радва се на облаците...

На всеки може да се случи да се разболее, да спре, да излезе от играта. Както и да се раздели с любим човек или с обичан колега. И най-добрият пиар за публична личност в такава ситуация е самият той да хвърли светлина върху станалото, да не оставя на жълтите помияри да влачат болката му в калта или да се кичат с нея.

За проблема на Слави зная от преди шест или седем години. Не от него, а от сестра му Петя, неговия най-близък човек. Но тогава трябваше да пиша за нея, не за Дългия, така че май почти не го намесих в личната история на Петя. Не рових и по-късно, когато жълтите вестници тръбяха, че той е болен от какво ли не, от страшно по-страшно. Имаше много други неща около Слави, за които да се опитвам да говоря с него и да пиша, далеч по-интересни от здравето му. Сега научих, че го е закъсал, че ден след ден, улисан в зверската си работа, е губил очите си. И се сдрусах. Защото каквото и да говорят за него, Слави за мен винаги е бил положителен герой. Дори когато е крещял и е прекъсвал, без да слуша. Грубиян, но с голямо добро сърце. И мъж. Може да не е бил винаги прав, но е отстоявал мнението си, което е превръщал в позиция. Може да е падал и ставал, да е забравял и тъпкал, но е бил и остава мъж, Господи! И личност. Безспорно.

Когато сестра му ми разказа за предишната му здравословна криза, случила се преди 11 години, спомена, че тогава много малко хора са се обаждали да питат как е и какво става, предлагали са помощ. Като казвам много малко, гледам пръстите на едната си ръка. Нали така, Петя?

Сега ситуацията е друга - Дългия не излъчва от прашасали мазета, не е водещ на спряно шоу, името му е в списъка на 50-те най-влиятелни мъже в България. И вярвам, че към него е утъпкана пътека от желаещи да му подадат ръка, няма нищо по-естествено и по-човешко от това. И съм убедена, че тези, които му мислим доброто, сме повече от зложелателите му. И че когато много позитивни мисли и енергии са насочени в едно направление, те наистина произвеждат чудеса, изпитвала съм го на собствен гръб в ситуация на здравословен срив.

Преди няколко години Дългия помогна на едно сляпо и глухо дете, Мария, за която написахме в ЕВА, после Слави я покани със семейството й в своето шоу. Известно време след това правих интервю с него и поисках да говорим за благотворителността му. Дългия в типичния си рязък и категоричен маниер на общуване буквално ми забрани да засягам тази тема. Обясни ми, че помага на деца, но не за да се пише и говори после за това. И че ако аз напиша за един случай, после наистина няма да може да се отърве от молби за още и още, и още... Каза ми нещо в смисъл: „Ти знаеш ли и сега колко са много хората, които молят и чакат на мен, и колко е страшно да знаеш, че има толкова страдание, че не можеш да помогнеш на всички..."

Не можеш, Слави, вярно. Важното, че си го правил и продължаваш да го правиш, не само за екипа си и техните близки, които приемаш за свое семейство. Дори и след като си научил урока, че не остава добро ненаказано...

А сега нямаш друг избор наистина, освен да продължиш играта. И да я завършиш като победител, Слави!