Той е вечно зает, той няма нужда от медийна популярност, той смята, че всичко, каквото има да казва, го казва в своето шоу.

Той е велик и недостъпен - достъпът до него е препречен от безброй секретарки, пиарки и кой знае какви още - арки - впрочем все красиви млади жени. В едноличния му кабинет над бюрото виси плакат на Мерилин Монро, зад вратата - плакат на Деси и Алекс. Той закъснява, но звъни на секретарката да го извини. Стенен часовник неумолимо скъсява времето, отредено за разговора ни - музикалната репетиция започва в четири, интервюто е наместено в три и петнадесет…

 

Човекът-шоу се появява в и тридесет и пет, отново се извинява и моли да му донесат нещо за ядене. Учтиво пита къде да седне, намества се до мен на дивана и отбелязва: "Ти си с Angel." Пиша му мислено шестица за обонянието и за ориентацията в океана от аромати. Опитвам се да подуша неговия парфюм. "Днес съм с Jillsander", съобщава ми той и сочи нетърпеливо касетофона - като истински бизнесмен, който знае цената на времето. Наум му благодаря, че все пак е готов самоотвержено да отговаря на всичките ми въпроси, без да се пазари, че няма да ни стигне времето. Ще видим.

Има ли въпроси, които не искаш да ти задавам?

Няма, карай, ако не искам, няма да ти отговоря.

 

За съжаление живея в един малко по-особен ритъм, който се определя от работата ми вечер. И тя не е свързана само с това, че записвам вечер, а с някакъв адреналин, дето не ме оставя да заспивам рано. Имам един приятел доктор - доц. Димитър Чакъров, и той все ми казва да лягам по-рано. Но аз си заспивам към три-четири сутринта. Спя докъм десет, след това излизам. Общо взето, обядвам направо.

 

Сандвичи, които ще ми направят в Мати, с разни неща. Вечерям след предаване към 10 часа.

 

Да, но спортувам и компенсирам. Пия витамини и хранителни добавки.

 

Не ми се налага и не взимам такива неща. Пия витамини и когато спортувам, хранителни добавки. Нищо, което е свързано с химия, предизвикваща някакви състояния. Аз имам патриархално възпитание, което ме е научило, че има някои неща, които трябва да спазвам - ако нещо ме погнусява, не го правя, ако ме кара да се чувствам добре, се опитвам да го направя. В случая тези неща не биха ме накарали да се чувствам добре.

Какво има в хладилника ти вкъщи? Кисело мляко. Много обичам кисело мляко с житни кълнове и натурално.

Колко лева можеш да извадиш в момента от джоба си?
Сега ще видим. (Брои: 100, 200, 300 и 20, 30, 40 лева.) Триста и четиридесет лева.

 

Обичаш ли да пазаруваш?На Запад има такъв термин за разтоварване от стреса… Шопинг терапия.
Да, точно щях да го кажа. Не, не мога да кажа, че обичам да пазарувам. Обикновено ако вляза в бензиностанция на Шел да зареждам, като се прибирам вечер, си купувам някакви неща. Снощи например бях на курбан на бащата на Евгени Димитров, много уважавания от мен Маргарит Димитров, и влязох в един магазин и купих някакви неща - кисели краставички, пушено пиле… Иначе дрехи не си пазарувам, защото имам рекламен договор с VAYK и те ми дават дрехи за предавания.

Скоро списание "Кой" написа, че караш оборотни коли…
Кой?!

Борето, главният редактор на списание "Кой"…
За съжаление нито знам кой е Борето, нито чета списание "Кой" или аналогични подобни списания.

 

Абе аз чувам непрекъснато какви ли не неща за себе си - че съм болен от СПИН, че косата ми е опадала от химиотерапията, че съм спал с всичките си колеги от женски и мъжки пол. Така че не желая да коментирам. Ти можеш да ми зададеш въпроса какви коли карам, но не можеш да ме питаш какво е написал някой си. Така че ми задай въпроса директно и не ми говори за Борето, защото ме дразни. (Видимо се изнервя и тонът му става опасно остър.) Какви коли караш? В момента карам БМВ, 7 серия, 740 дизел, на фирмата - т.е. служебна. Има и един микробус за гостите. Аз нямам личн автомобили.

Страдаш ли от болестта на порасналите момчета да си сменяш често колите?
Ще бъда много щастлив, когато българите могат всичките да страдат от такава болест. Аз не страдам от нея, защото не обръщам голямо внимание на вещите, а колата спада към тях. Не се отнасям към колата като към друго освен като към вещ, затова не ми пука за нея. Пука ми за хората, с които работя, за приятелите ми, за семейството ми. За шибаната кола - въобще не. Казвам го от позицията на човек, който може да си позволи да кара такава кола. Но за да си го позволя, не съм длъжен никому, освен на себе си. Защото съм направил така, че да мога да карам такава кола. И начинът, по който си изкарвам парите, е най-видим от всички. Но наистина на колите не обръщам внимание и не съм алчен. Познавам хора, които като имат една кола, искат да имат и по-хубава, и повече коли. Като имат 100 лева, искат да имат 200, 400… Аз не съм алчен и това, което имам, ми стига.

Че не държиш на колите, разбрах от книгата ви с Любо Дилов-син - там има епизод с разстреляна скъпа кола. Искам да те питам пак покрай книгата, макар че тя вече мина и замина…
На класиката не й минава времето. Не мисля, че е минало времето на "Престъпление и наказание", така че не можеш да говориш в минало време за класическо произведение и въпросите за книгата може да ги отнесеш към нейния автор… Шегата настрана…

Ти защо не обичаш детството си?
Има различни хора, някои си го обичат, други не. Аз не си го обичам.Не смяташ ли, че си ощетен? Не мога да влизам във фройдистки анализи…

Не влизай, кажи ми дали си щастлив, или не от това, че нямаш щастливо детство!
Аз съм просто в друга категория, някакви други мерни единици. Да приемем, че фактът, че не си харесвам детството, ме е амбицирал. Но това е прекалено лично, защо трябва да го споделям. За емоционалните неща всяко едно обяснение е недостатъчно. Човек чувства и това е само неговият свят. Това е в сферата на моите чувства и не мога да го разисквам.

Че ти го каза в книгата си, човече!
Мотивът за написването на тази книга беше един-единствен - да седнем с Любо и да си кажем неща, които според нас не можем да кажем на друго място. Мен в момента други неща ме вълнуват.

Гадже имаш ли?
Това е въпрос, на който няма да отговарям. Няма да го кажа никога и под никаква форма. Опитът, който имам, ми подсказва следното: ако аз мога да издържам на това, което се случва, и на тия лайна, които заваляват нормално срещу човек като мен, не съм сигурен, че някой човек до мен може също да издържи. Майка ми и баща ми също научават, че съм болен от СПИН и че имам тумор в мозъка. Как се чувстват те мисли ли някой?

Знам, представи си, нали им бях на гости!
Ти си една много мила жена и си адски емоционална и ми взимаш едно много емоционално интервю, но животът не е такъв. Как не е, животът се състои от емоции! Искаш да спориш с мен или да ми взимаш интервю? (Събеседникът ми не може дори за миг да си позволи да изпусне контрола над ситуацията - подготвен е, че ще правим интервю и точка.) Добре де, интервю. В предаванията си показваш ли емоции? Ти всъщност гледаш ли се на запис? Рядко, вече имам достатъчно опит - над 1000 предавания. Гледам, ако имам някакви притеснения от чисто професионално естество. Колкото до емоции - не, вече 11-12 години съм на екрана и достатъчно съм се професионализирал.

В предаването с една фолк певица, Анелия, видях в очите ти едно мъжко благоговение, изпиваше я с поглед…
Нямало е такова нещо, не. Не съм си го гледал, но не мога да изразя отношението си към Анелия като благоговение, със сигурност. Аз благоговея пред Васил Левски и пред България. Благоговение е много силна дума. Аз съм хетеросексуален и това е част от образа ми в тоя случай. Гостували са ми много красиви жени и към повечето от тях аз съм изразявал това отношение, защото така е било по-добре в интерес на воденето и на шоуто. Лично отношение специално към Анелия не съм имал.

Ти страхуваш ли се да говориш без сценарий?
Без сценарий не мога да изляза. Не се страхувам, просто такъв тип предаване не става без сценарий на водещия. Много пъти съм излизал пред огромна аудитория без сценарий, но това не е професионално. Той е толкова необходим, колкото и водещият. Сценарият не е нещо, което ме прави сигурен, а нещо, което прави нещата да се случват. А иначе импровизирам - случвало се е да съм седнал някъде и на хората много да им се прииска да стане нещо, защото аз съм там. И тъй като съм пич, ставам, отивам и правя нещо, за да се чувстват добре. А иначе в предаването сценарият е необходим, макар че излизам от него във всяко предаване между 40 и 60 пъти. Тези, дето пишат сценария и разработват госта, имат предвид, че аз мога да взема такова решение и сценарият ми дава тази свобода.

Сигурен ли си достатъчно в себе си, когато правиш някакво отговорно изявление, за да не се нуждаеш от сценарий?
В момента правя много отговорно изявление, мила. Това е списание EVA, чиято аудитория уважавам достатъчно, за да не си позволявам да говоря лъжи или просто ей така. Или да бъда изкуствен. Аз съм си такъв, какъвто съм и без сценарий. Не съм ти искал въпросите предварително, не съм си наизустил отговорите или не съм ти ги пратил по мейла или по факса, както правят големите звезди. Аз съм по-свободен, макар че думата ми тежи.

Наистина ли те смути Ксавиера Холандер, или ти просто изигра смущение пред камерата?
Не. До този момент няма човек в цялата ми практика, като изключим един-единствен, който да ме е смущавал. Един-единствен ме е смущавал, и то защото има такова присъствие. Няма да ти го кажа кой е. Смущавах се преди време, като свирех, защото музиката е много сложно нещо и се притеснявах да не сбъркам. В тая професия, която работя в момента, съм силен и уверен и смятам, че това е необходимо. Уверявам те, че не съм се смущавал в хиляди ситуации, в които съм изпадал с хилядите гости, които съм имал. Да речем, онзи ден ми спря аутокю от токов удар, а аз се движа през половината сценарий поне на аутокю. Но аз съм професионалист и не се стряскам.

С какво може да те смути и да те учуди жена? Коя е близо до идеала ти като образ?
Жената е изключително красиво тайнство за всеки един нормален, разумен и средно емоционален и интелигентен мъж. Така жената винаги може да те смути и винаги може да управлява емоциите ти и да те кара да се почувстваш много щастлив или много нещастен. И е много сериозно предизвикателство да можеш да откриеш или формата или по-скоро жената, която да не те смущава, а да те прави спокоен.
Да ти отговоря сега на въпроса имам ли си гадже - ще си имам и ще го демонстрирам тогава, когато то ме накара да се чувствам спокоен. Тогава тази жена ще е, която търся и към която се стремя. Ето, казах ти нещо, което можеш да го използваш толкова сериозно, че няма накъде.

Аз пък веднага си представих някаква баба, която ще те прави спокоен - ще ти пържи филийки сутрин, ще те котка, ще те чака търпеливо нощем да се прибереш…
Абе ти ме изумяваш!

Защо, Слави?
Смятам, че една жена трябва да те държи в напрежение, да те предизвиква, да те тика напред, да те стимулира! Защо пак почваме да спорим? Ти ми взимаш интервю. И аз ти казвам какво мисля, независимо дали ти харесва, или не. Аз пък ти казвам, че в представите ми за спокойствие за теб изниква една добра баба! Това е много обидно за мен. Ако ти приличам на геронтофил, представяй си тогава баба!

Не обичаш ли палачинки?
Това вече няма значение. Но защо трябва баба да ми прави палачинки?

Защото младите момичета не правят.
Ти какво, била си с младо момиче ли, та знаеш? Аз знаеш ли с колко млади момичета съм бил? Уверявам те, че има много млади момичета, които правят палачинки.

Какво не искаш да знаят за теб родителите ти?
Те много неща знаят, защото съм много известен. Общо взето, не се притеснявам да споделям с тях. Спестявам им като всеки един нормален син работи, които биха ги притеснявали и тревожили.

Слави, защо не можеш да бъдеш видян в киносалон, на театрална постановка, на концерт или на мач? Скоро един човек ми каза с известна доза неодобрение, че не ходиш на други концерти освен на собствените си…
Ще ми бъде трудно да обяснявам шизофренията на това да си популярен. Някой ако има достатъчно акъл или сърце, трябва да седне да го анализира. Едно е да си нормален и да разполагаш с анонимност, каквато имат всички хора, съвсем друго - да си популярен. Не се оплаквам, просто ти обяснявам състоянието на нещата. И като такъв наистина би могъл да извършваш дейности, които ако си анонимен, не биха били забелязани и няма да ти направи никой забележка. На кого му пука дали аз ходя на концерти или не? Това си е моя работа, нали! В крайна сметка това си е моят личен живот и това дали ще отида да слушам Вагнер или Арнолд Шонберг - предполагам, че човекът, когото ми цитираш, едва ли знае кой е Шонберг или го бърка с Шварценегер.
Първо, аз съм свирил на много концерти, защото съм работил много време в симфонични оркестри. И е съвсем различно да участваш в прекрасната музика. Аз съм бил от двете страни и зная, че да свириш Чайковски под диригентството на маестро Васил Казанджиев е десетки хиляди пъти по-неизразимо изживяване от това да слушаш отстрани. Аз моето съм си консумирал по този начин и в момента не ми се слуша Чайковски, на мен ми се свири Чайковски. Но вече ми е друга работата и пак си свиря неща, които са също много емоционални - опазил ме Господ да ги сравнявам с Чайковски! - и си ги слушам, и си участвам в тях.

Хареса ли ти Горан Брегович?
Аз стоях към 15 минути и си тръгнах. Защото отидох адски инцидентно, имах работа след това. С него се познаваме много добре, говорили сме много пъти и аз съм го гледал вече. Отидох така, пък те всички взеха да ме снимат. И реших, че е по-добре да си тръгна, въпреки че той направи много хубаво шоу - поне докъдето аз гледах.

На театър ходиш ли?
Преди много ходех. Сега работата не ми позволява чисто физически. А ми се ходи. Като правихме шоуто със седмичен ритъм, редовно си ходех на театър. Сега съжалявам, такава ми е работата и не мога да искам някой да ми играе специално на мен театър.

Покани приемаш ли?
Зависи за какво. По принцип приемам, но трябва да ми е ясно за къде, какво, как. Ходя на места, за които предварително ми е ясно как ще се ситуирам и какво ще се случи там. Не ме е страх, не съм притеснителен, обичам да съм наясно с това, което ми се случва. Аз мразя изненадите и не обичам да ме изненадват нито приятно, нито неприятно.

Ще ни изненадаш ли и ти като Шварценегер? Виж как стана губернатор на Калифорния!
Какво ме питаш - дали мога да стана губернатор на Калифорния ли?

Не-е, дали, стъпил върху своята популярност, би се изкушил да влезеш в политиката…
За пръв път ще ми се наложи да отговарям на такъв въпрос. Може би трябва да помисля. Но в момента мога да ти кажа, че си тежа на мястото, работя си работата, която харесвам и обичам, и политиката в момента не ме интересува. Не мога да гарантирам какво ще се случи след години. Но засега не искам да принадлежа към категорията хора, наречени политици, които експериментират с нас и с живота ни.

Изглеждаш сантиментален. За мен това качество не е осъдително, но скоро прочетох, че според психолозите обратната му страна е жестокостта. Ти можеш ли да бъдеш жесток?
Вероятно съм сантиментален като повечето хора. Но жесток…Влизаме в една сфера на анализ на чувства, в които не мога да съм сигурен. Гледаме непрекъснато филми, където ни се показват как хора с най-нормални професии - биолог, учител, са станали най-жестоки в армията. Аз сега не мога да се анализирам и да кажа: да, в някаква ситуация бих бил жесток. Ако някой нарани мой човек, ако притесни мой близък, мога да бъда много жесток със сигурност. Няма да простя.

На колко души вярваш като на себе си?
Не мога да ти ги кажа на тебе. Има си неща само мои лични и няма да ги кажа на никого. Сферата е лична и там няма да влиза никой!

Никита Михалков каза, че следва заръката на баща си: По-добре да ти завиждат, отколкото да ти съчувстват. Ти на кого завиждаш и кому съчувстваш?
Аз ли? Не мога толкова бързо да вдяна и да се замисля дълбоко, за да ти отговоря остроумно. Истината е, че не завиждам, по принцип не мога да разбера какво означава понятието благородна завист. Сигурно ще прозвучи тривиално, но наистина се радвам, когато успяват хората. А на кого съчувствам… Не смятам, че е лошо да ти съчувстват и ти да съчувстваш. Съчувствието е съпричастност и не мисля, че е лошо, що се отнася до мен. Аз съчувствам и помагам на приятели, когато имат неприятности, на колеги. Опитвам се не само да съчувствам, но и да правя нещо, защото съм такъв действен типаж. В интерес на истината, ми е неприятно на мен да ми съчувстват, но не мога да го класифицирам като нещо лошо.

Слави, зная, че ти помагаш на хора в нужда, на болни деца. Защо не даваш да се пише за това?
Защо крия от широката публика тези неща, можеш да го коментираш, както пожелаеш. Не мога да се бъркам в работата както на жълтите вестници, така и във вашата. Ако иска някой да пише лошо, пише, добро - също. Нали за това има демокрация и свобода? (Преваля четири и вече трети път напомнят, че музикалната репетиция започва. Слави не дава вид, че бърза. Но на мен ми става неудобно, че сандвичите му си стоят недокоснати.)

Добре, последно - какво би искал да чуеш от Бога в деня на смъртта си?
От кой?! В деня на смъртта си искам да кажа "Майната му" и да умра.